Анархията: Един от най-мрачните периоди в историята на Англия
Анархията е интервал на революция в Англия сред 1135 и 1153 година, след гибелта на Хенри I (на главната снимка). Анонимната история от 12 век Gesta Stephani (Делата на Стивън) рисува мрачна картина на положението на страната по това време: „ Англия, която преди е била седалище на правораздаването, мира, благочестието и религията, след това се трансформира в дом на извращението. “ Анархията ще бъде обсъждана през идващите епохи като един от най-мрачните интервали в историята на страната.
През 1120 година единственият легален наследник и правоприемник на Хенри I, Уилям Аделин, е погубен, когато корабът му потъва в Ламанша. Притеснявайки се кой ще го наследи, Хенри се дами за Аделаида Лувенска (жена с 35 години по-малка от него) през 1121 година с вярата да стане татко на различен правоприемник от мъжки пол – въпреки да има и други синове, никой от тях не е законен. До тази рецесия ръководството на Хенри се счита за мощно и мисълта за безпорядък при гибелта му тревожи благородството на Англия.
Въпреки че вторият му брак остава бездетен, нов вид се появява през 1125 година, когато единственото друго законно дете на Хенри, Матилда – т.е. императрица Матилда, защото тя е омъжена за императора на Свещената Римска империя Хенри V – овдовява. Тя се завръща в Нормандия и през 1128 година се омъжва за Готфрид V, правоприемник на френските земи Анжу, Турен и Мейн, образувайки съюз, който обезпечава южните граници на Нормандия.
Хенри показва Матилда за собствен правоприемник и кара двора си да даде клетва, че ще я следва, само че решението му не е прието добре и единодушието бе обещано насилствено. Матилда прекарва малко време в Англия и брачният партньор й не е известен измежду британските благородници – той механически води война с Хенри, когато кралят умира. Нещо повече, Англия в никакъв случай преди не е имала ръководеща кралица и хората са подозрителни към жена на трона.
През последните години на Хенри връзките с щерка му и шурей му се изострят. На Матилда са обещани редица крепости в Нормандия като част от нейната зестра, само че не са й дадени никакви инструкции по кое време може да ги получи. През 1135 година тя и Готфрид желаят тези крепости и упорстват нормандското достойнство да се закълне във честност на двойката. Хенри отхвърля, може би от боязън, че Готфрид ще се опита да вземе властта в Нормандия за себе си. И когато избухва протест в Нормандия, Матилда и Готфрид застават на страната на бунтовниците против Хенри…
Когато Хенри I умира на 1 декември 1135 година, някои благородници декларират, че кралят ги е освободил от клетвата им към Матилда. Нормандските барони имат вяра, че Тибо V Блоа, племенник на Хенри посредством сестра му Адела, ще бъде идеалният избор за крал на Англия. По-малкият брат на Тибо Стивън обаче има други хрумвания. Той е изтъкнат, харесван член на двора на Хенри и има поддръжката на Църквата посредством по-малкия си брат – различен Хенри, епископът на Уинчестър. Без да губи време, Стивън пресича канала до Англия от Булон, грабвайки короната на 22 декември.
Матилда не се отхвърля от короната. Искът й е подсилен от нейния полубрат Робърт (един от противозаконните синове на Хенри I), както и от чичо й крал Дейвид I. Декларацията на Робърт в поддръжка на Матилда провокира протест в югозападната част на Англия, както и в Кент, докато Готфрид атакува Нормандия, а Дейвид I нападна Северна Англия.
През 1139 година Матилда идва в Англия, с цел да претендира за трона си. Тя остава в замъка Арундел с мащехата си, до момента в който Робърт се пробва да събере поддръжка за нея в цялата страна. Стивън обсажда замъка, като заклещва Матилда вътре. Тъй като тя към момента не се е обявила като опасност за него, той разрешава безвредното й прекосяване да се срещне с Робърт в Бристол. Там тя открива база на югозапад. През идващите няколко години има леки сбивания и опит за мир, до момента в който Стивън се опита да си върне района.
С напредването на ръководството на Стивън той стартира да отчуждава доста благородници, които са били основни съветници на Хенри I, като лансира личните си другари.
Стивън също си прави зложелател и в лицето на духовенството, когато арестува Роджър, свещеник на Солсбъри, и ситуацията му на крал става несигурно. Членовете на духовенството виждат това като офанзива против самата черква и мнозина отклоняват поддръжката към Матилда. Авторитетът на краля се пропуква, а държавното управление му губи надзор – отсам и определението „ безредица “ – и стартират да се появяват нелицензирани крепости. Редица благородници желаят да си възвърнат това, което виждат като наследствени права върху земи, които сменят ръце по време на ръководството на Хенри I, а някои постоянно сменят страни, с цел да завоюват преимущество.
