Ако тръгнете на изток от Свиленград, по южните склонове на

Ако тръгнете на изток от Свиленград, по южните скатове на планината Сакар, разнебитеният път ще ви преведе през все по-запустели махали, около старите гранични укрепления, и най-после ще свърши в античното село Маточина.

Разстоянието е единствено 40 километра, само че умерено можеше да е и 400 - толкоз огромен е контрастът сред оживения граничен град и това забравено от Бога и хората място.

При последното броене тукашните поданици са били 32. Но ние срещаме единствено един, а и той не е в въодушевление да беседваме, споделя Automedia.bg. Въпрос на броени години е това селце, съществувало още от времето на траките и могъщото им Одриско царство, да изчезне от картата.

Но повода да дойдем дотук не е селото, а това, което се намира на хълма над него. Наричат я Букелон или Буколеон, или Вукел, и без подозрение е една от най-добре непокътнатите средновековни старини в България.

Тукашната цитадела е съществувала още по римско време. Вероятно таман в нейните покрайнини става огромната борба с готите в края на IV век, в която е погубен император Валент.

През 813 година хан Крум я превзема за България и оставя триумфална колона да припомня за събитието. Съседната скална черква датира от царуването на Симеон и Златния век.

Но най-паметна роля Букелон ще играе по-късно - в младите години на Второто българско царство.

През 1204 рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, услужливо не запомнили за първичната си задача, завладяват и разграбват Константинопол. И след това насочват погледи към процъфтяващите български земи. През пролетта на 1205 на цар Калоян се пада да спре упоритостите им и да помогне на разбунтувалото се население на Адрианопол, сегашен Одрин. На 14 април българите и съдружниците им кумани разгромяват рицарите, а латинският император Балдуин е отведен в плен в Търново.

Позовавайки се на летописа на Жофроа дьо Вилардуен, някои историци считат, че таман Букелон е щабът на българския цар преди паметната борба. " Аз персонално не го имам вяра, защото преди Одринската борба задачата на Калоян е била да помогне на въстаналия Одрин ", разяснява проф. Христо Матанов от Софийския университет.

„ Букелон съгласно мен не най-удобното място за щаб квартира на Калоян в това отношение. Неговата цел е била да се съедини с въстаналите поданици на Одрин и вероятно дружно да дадат отпор на латинците... След това има сведения, че при продължаващите конфликти с латинците българите стопират за известно време в Букелон, стопират и в една загадъчна цитадела, която се назовава Роте Щюик, Червен камък, не знам къде би трябвало да се търси... Общо взето, латинците преследват българо-куманите, те отстъпват по долините на реките Арда и Марица, и тези замъци нормално служат като опорни пунктове ".

Днес от крепостните стени са останали единствено обособени камъни, скрити из цялостните с пепелянки треви. Но към момента горда стои кулата-донжон, строена евентуално при започване на XIV век. Някои допускат даже, че е издигната от българския цар Михаил Шишман, тълкувайки по този начин оставения над вратата тухлен монограм. Според други това са буквите на византийския придворен Мануел Апокавк.

Със сигурност знаем единствено, че Букелон е постоянно разменяна сред българи и ромеи по време на гражданските войни във Византия през XIV век.

След османските нашествия крепостта става ненужна и e оставена на дивите животни - дотам, че през XVII век султан Мехмед IV идва на лов тук и след това със удовлетворение разяснява изобилието на дивеча.