Зеленски ни съобщи, че можем да прекратим позора
Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал познайте какво?
- Надежда. Надежда за всички.
" Купете! С отстъпка за вас!
Всеки би трябвало вяра да има! "
И на всеки бих давал аз,
колкото би трябвало за трима.
А на тоз, който няма пари
и единствено навън поглежда,
бих му дал, без да заплаща даже,
всичката своя вяра.
На 6 юли 2023 година на няколко пъти бях на към два метра от Володимир Зеленски. Вече знаех, че по света солидни политици и депутати го възприемат като рок звезда; помня фрагментите от посрещането в английския парламент и в американския Сенат, напомнящи за " Битълмания ". Трябваше обаче аз да се доближа до него, с цел да схвана за какво този човек е по този начин възприеман.
Зеленски е въплъщение на вярата. Всеки народ, евентуално, има някаква лична остаряла вяра, затрупана под пепелищата на някакъв по-скорошен срам. Появата на Зеленски при съответния народ разпалва тази негова вяра. В душите на американците Зеленски може би разпали вярата, че могат да преодолеят позора на " ерата Тръмп ". У англичаните, че имат силите да изплуват от провинциализма, довел до Брекзит.
Биография на Зеленски. От прислужник до президент на народаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
През целия ден на 6 юли, още преди да кацне в София, Зеленски разпалваше вярата, че ние, българите, можем да преодолеем позора на това, да бъдем толкоз дълги години ръководени от бандити и от съветска прислуга, които също така през цялото това време ни се подиграваха, че ги поносим. Това бяха тъмни години на оскърбление, в които България се трансформира в посмешище и позор на интернационалната сцена, а вътре в страната държавно управление след държавно управление демонстрираха, че даже да желаят да свършат някаква работа не могат, заради неналичието на обикновени умения и на базисна честност.
Зеленски е въплъщение на опцията да се живее без срам и без оскърбление. Този нисък, безшумно и почтително говорещ човек се изправи против съветската мечка - и я накара да стартира да се отдръпва назад в миризливата си бърлога. Междувременно, без да чака, стартира да прочиства личната си страна от корумпирани видове, по нужда свързани с Кремъл. Неговото държание е открит урок: щом аз, най-обикновеният човек мога, значи - всеки човек може; щом моят народ, живеещ в края на Европа може - значи всеки народ може.
Европейският урок за мир на Зеленски
Това обръщение кънтеше в българската политика от сутринта до вечерта на 6 юли. В Народното събрание естествените, проевропейски политици направиха за смях освирепелия путински слугинаж в лицето на Българска социалистическа партия и Възраждане. Усукващите се около тях славитрифоновци дефинитивно получиха плоския облик на карикатури от едновремешните руски хумористични списания. Чисто физиономически, българският парламент се раздели по този начин, че човек с лекост да се ориентира в това, кой защо се бори и кой какво достолепие има; същото разделяне се очерта в редиците на ГЕРБ и Движение за права и свободи, които в своята маса още не са сигурни дали, в случай че излязат от сянката на Кремъл, няма да бъдат изпепелени от светлината.
По-късно, по време на чакането в Националния исторически музей си приказвах с представителите на тези, които бяха победили в Народното събрание. Техните физиономии излъчваха това, което те споделиха: че 6 юли е един добър ден за българската народна власт.
След тия диалози с хора, въпреки всичко много по-млади от мен, се заговорих с набор. Отне ни към половин секунда да стигнем, на основата на дългия си житейски опит, до по-категоричен извод. Денят 6 юли не е просто добър ден. Това е исторически ден, в който България се трансферира от коловоза, водещ към московските блата, към коловоза, водещ към цивилизацията . " Тоя младоци си мислят, че палачинката единствено е почнала да се обръща ", показа сътрудника. " Не са наясно, че към настоящия миг, 17 часа и 14 минути, тя към този момент се е обърнала - нещо като пладне на 4 февруари 1997 година ".
Зеленски назова Русия " последния подтисник в Европа "
После влезе Зеленски и към 200 индивида в залата, в това число политици, интензивно взели участие в позора от последните години, безусловно блестнаха. Спомниха си, че може да се живее без срам, в вяра и светлина. Ако това беше задачата на събирането на този вид хора точно в " слънчевата зала " на НИМ - то тази цел беше реализирана. Убеден съм, че всички присъстващи по някакъв метод взеха за себе си решението оттук насетне да бъдат най-малко малко като Зеленски и като неговия народ.
Дори единствено това събитие оправдава съществуването на тъкмо това държавно управление, с всичките му взаимни отстъпки (и аз мощно желая едни двама министри да не са министри, само че се смирявам). Представяте ли си сходно посещаване на подобен човек да беше проведено от някое държавно управление на ГЕРБ? На Румен Радев? На Слави Трифонов?
След края на събитието в НИМ се върнах и пуснах запис на срещата Зеленски - Радев. Оказа се, че сторонниците на позора и на националното оскърбление, в лицето на Румен Радев и неговата свита, не са си губили времето. Дали са всичко от себе си да спрат вярата и да удържат Републиката в зоната на мрака. Да оповестят на носителя на вярата, че тук у нас вяра не щем. Че си желаеме робството.
Разбира се, на тази намира се опозориха не украинците, а българите. " Стига ", сподели Радев на индивида - въплъщение на съпротивата против поробването, " с тази дума - Победа. Искам да слушам думата " мир " "... Нямам думи, в действителност.
Все едно някой англичанин, да речем, да бе цъфнал на Шипка в средата на август 1877 година и да беше споделил на нашите опълченци: " Стига повтаряли " победа ", " победа "... Борете се за мир! ".
Това, хора, е нашият, на българите срам. Това е това, което Зеленски ни заяви, че можем да прекратим. На идната заран носителите на позора се прегрупираха за медийно контранастъпление - мислейки си, че в този момент, откакто Зеленски към този момент го няма, българският народ може с лекост да бъде върнат в робското си положение.
Няма по какъв начин това да стане, обаче. Все едно на 5 февруари 1997 година да се бяхме върнали под крилото на Жан Виденов и Румен Гечев. Такива противоположни завои не са вероятни.
Трябваше да се появи Зеленски, с цел да вземем решението: стига живот в срам и в боязън. Щом той и неговите хора могат - и ние можем.
Русия: Една история на страна без историяС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
От първия ден на войната беше ясно това, което Зеленски подсети на днешния еквивалент на предателя, разказан от Вазов: " Тоя замърсен червяк, тоя долен плебей, тоз човек безстиден със ниско чело, пратен на земята не се знай за какво " - спирайки руснаците на своя територия, украинците се бият за нас. Руснаците не са тук, тъй като украинците ги стопираха там. Това беше ясно, само че до доскоро българският отговор беше: да се снишим, да не ни обрули бурята. От това снишаване ни избави персонално Зеленски, когато пристигна и без даже да го изясни с думи, го показва в държание: постоянно има вяра. Тя зависи от нас. Ако решим - живеем свободно и почтено. Ако решим - живеем в боязън и оскърбление.
Няма нищо срамно в това, външен човек да се окаже твой подстрекател. В първите години на Втората международна война милиони хора в Европа, покорени от нацистите, са си казвали: " Щом го има Чърчил, има вяра ". По време на Студената война, милиони младежи в Източна Европа, затиснати от ботуша на болшевиците, си споделяха: " Щом някъде съществуват Елвис, Бийтълс, Цепелин - значи има вяра ".
Отдавна не се беше случвало външен човек да избавя българите от личните им страхове. Случи се. Зеленски свърши тази работа и по тази причина оттук насетне би трябвало да бъде въображаем като част от българския мавзолей на героите.
Чехия посрещна с държавни почести Зеленски, изпрати му аероплан от София
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
магазинче със две полички,
бих продавал познайте какво?
- Надежда. Надежда за всички.
" Купете! С отстъпка за вас!
Всеки би трябвало вяра да има! "
И на всеки бих давал аз,
колкото би трябвало за трима.
А на тоз, който няма пари
и единствено навън поглежда,
бих му дал, без да заплаща даже,
всичката своя вяра.
На 6 юли 2023 година на няколко пъти бях на към два метра от Володимир Зеленски. Вече знаех, че по света солидни политици и депутати го възприемат като рок звезда; помня фрагментите от посрещането в английския парламент и в американския Сенат, напомнящи за " Битълмания ". Трябваше обаче аз да се доближа до него, с цел да схвана за какво този човек е по този начин възприеман.
Зеленски е въплъщение на вярата. Всеки народ, евентуално, има някаква лична остаряла вяра, затрупана под пепелищата на някакъв по-скорошен срам. Появата на Зеленски при съответния народ разпалва тази негова вяра. В душите на американците Зеленски може би разпали вярата, че могат да преодолеят позора на " ерата Тръмп ". У англичаните, че имат силите да изплуват от провинциализма, довел до Брекзит.
През целия ден на 6 юли, още преди да кацне в София, Зеленски разпалваше вярата, че ние, българите, можем да преодолеем позора на това, да бъдем толкоз дълги години ръководени от бандити и от съветска прислуга, които също така през цялото това време ни се подиграваха, че ги поносим. Това бяха тъмни години на оскърбление, в които България се трансформира в посмешище и позор на интернационалната сцена, а вътре в страната държавно управление след държавно управление демонстрираха, че даже да желаят да свършат някаква работа не могат, заради неналичието на обикновени умения и на базисна честност.
Зеленски е въплъщение на опцията да се живее без срам и без оскърбление. Този нисък, безшумно и почтително говорещ човек се изправи против съветската мечка - и я накара да стартира да се отдръпва назад в миризливата си бърлога. Междувременно, без да чака, стартира да прочиства личната си страна от корумпирани видове, по нужда свързани с Кремъл. Неговото държание е открит урок: щом аз, най-обикновеният човек мога, значи - всеки човек може; щом моят народ, живеещ в края на Европа може - значи всеки народ може.
Европейският урок за мир на Зеленски Това обръщение кънтеше в българската политика от сутринта до вечерта на 6 юли. В Народното събрание естествените, проевропейски политици направиха за смях освирепелия путински слугинаж в лицето на Българска социалистическа партия и Възраждане. Усукващите се около тях славитрифоновци дефинитивно получиха плоския облик на карикатури от едновремешните руски хумористични списания. Чисто физиономически, българският парламент се раздели по този начин, че човек с лекост да се ориентира в това, кой защо се бори и кой какво достолепие има; същото разделяне се очерта в редиците на ГЕРБ и Движение за права и свободи, които в своята маса още не са сигурни дали, в случай че излязат от сянката на Кремъл, няма да бъдат изпепелени от светлината.
По-късно, по време на чакането в Националния исторически музей си приказвах с представителите на тези, които бяха победили в Народното събрание. Техните физиономии излъчваха това, което те споделиха: че 6 юли е един добър ден за българската народна власт.
След тия диалози с хора, въпреки всичко много по-млади от мен, се заговорих с набор. Отне ни към половин секунда да стигнем, на основата на дългия си житейски опит, до по-категоричен извод. Денят 6 юли не е просто добър ден. Това е исторически ден, в който България се трансферира от коловоза, водещ към московските блата, към коловоза, водещ към цивилизацията . " Тоя младоци си мислят, че палачинката единствено е почнала да се обръща ", показа сътрудника. " Не са наясно, че към настоящия миг, 17 часа и 14 минути, тя към този момент се е обърнала - нещо като пладне на 4 февруари 1997 година ".
Зеленски назова Русия " последния подтисник в Европа " После влезе Зеленски и към 200 индивида в залата, в това число политици, интензивно взели участие в позора от последните години, безусловно блестнаха. Спомниха си, че може да се живее без срам, в вяра и светлина. Ако това беше задачата на събирането на този вид хора точно в " слънчевата зала " на НИМ - то тази цел беше реализирана. Убеден съм, че всички присъстващи по някакъв метод взеха за себе си решението оттук насетне да бъдат най-малко малко като Зеленски и като неговия народ.
Дори единствено това събитие оправдава съществуването на тъкмо това държавно управление, с всичките му взаимни отстъпки (и аз мощно желая едни двама министри да не са министри, само че се смирявам). Представяте ли си сходно посещаване на подобен човек да беше проведено от някое държавно управление на ГЕРБ? На Румен Радев? На Слави Трифонов?
След края на събитието в НИМ се върнах и пуснах запис на срещата Зеленски - Радев. Оказа се, че сторонниците на позора и на националното оскърбление, в лицето на Румен Радев и неговата свита, не са си губили времето. Дали са всичко от себе си да спрат вярата и да удържат Републиката в зоната на мрака. Да оповестят на носителя на вярата, че тук у нас вяра не щем. Че си желаеме робството.
Разбира се, на тази намира се опозориха не украинците, а българите. " Стига ", сподели Радев на индивида - въплъщение на съпротивата против поробването, " с тази дума - Победа. Искам да слушам думата " мир " "... Нямам думи, в действителност.
Все едно някой англичанин, да речем, да бе цъфнал на Шипка в средата на август 1877 година и да беше споделил на нашите опълченци: " Стига повтаряли " победа ", " победа "... Борете се за мир! ".
Това, хора, е нашият, на българите срам. Това е това, което Зеленски ни заяви, че можем да прекратим. На идната заран носителите на позора се прегрупираха за медийно контранастъпление - мислейки си, че в този момент, откакто Зеленски към този момент го няма, българският народ може с лекост да бъде върнат в робското си положение.
Няма по какъв начин това да стане, обаче. Все едно на 5 февруари 1997 година да се бяхме върнали под крилото на Жан Виденов и Румен Гечев. Такива противоположни завои не са вероятни.
Трябваше да се появи Зеленски, с цел да вземем решението: стига живот в срам и в боязън. Щом той и неговите хора могат - и ние можем.
От първия ден на войната беше ясно това, което Зеленски подсети на днешния еквивалент на предателя, разказан от Вазов: " Тоя замърсен червяк, тоя долен плебей, тоз човек безстиден със ниско чело, пратен на земята не се знай за какво " - спирайки руснаците на своя територия, украинците се бият за нас. Руснаците не са тук, тъй като украинците ги стопираха там. Това беше ясно, само че до доскоро българският отговор беше: да се снишим, да не ни обрули бурята. От това снишаване ни избави персонално Зеленски, когато пристигна и без даже да го изясни с думи, го показва в държание: постоянно има вяра. Тя зависи от нас. Ако решим - живеем свободно и почтено. Ако решим - живеем в боязън и оскърбление.
Няма нищо срамно в това, външен човек да се окаже твой подстрекател. В първите години на Втората международна война милиони хора в Европа, покорени от нацистите, са си казвали: " Щом го има Чърчил, има вяра ". По време на Студената война, милиони младежи в Източна Европа, затиснати от ботуша на болшевиците, си споделяха: " Щом някъде съществуват Елвис, Бийтълс, Цепелин - значи има вяра ".
Отдавна не се беше случвало външен човек да избавя българите от личните им страхове. Случи се. Зеленски свърши тази работа и по тази причина оттук насетне би трябвало да бъде въображаем като част от българския мавзолей на героите.
Чехия посрещна с държавни почести Зеленски, изпрати му аероплан от София Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ