Щраусови яйца и карболова киселина: Какво сме ползвали, за да миришем по-малко преди дезодоранта
Ако през днешния ден се притеснявате за миризмата на тялото си, би трябвало просто да станете, да се разноските до аптеката или който и да е магазин и да си купите един от милионите артикули, основани с единствената цел да ви накарат да миришете добре.
Хората през по-голямата част от историята обаче не са имали този разкош, тъй че е трябвало да демонстрират креативност. Така преди дезодорантите, се опитва с доста естествени съставки – от щраусови яйца до шлака по червата на китовете, в устрема си да намихняме по-малко.
Древните египтяни са огромните новатори, когато става въпрос за добра миризма в предишното. Освен производството на парфюми и ментови бонбони, те са измежду първите хора, които употребяват и дезодоранти. Рецептите им за тях са сходни на тези за парфюми, само че вместо да основават първокласни аромати, главната цел на дезодоранта е да маскира миризмата на пот. Една формула включва щраусово яйце, ядки, тамарикс (ракитовица) и черупка на костенурка, смлени на паста дружно с лой. Получената примес (без мирис) се нанася върху тялото, с цел да се предотвратят нежеланите аромати.
Преди появяването на рол-он дезодоранта, хората намират други способи да нанасят аромати непосредствено върху най-активните си потни жлези. В античен Египет овкусяват овесената каша с тамян и я овалват на топки, с цел да ги залепят под мишниците.
Преди да се трансформира в съвременен сурогат на шоколада, рожковът е бил употребен като дезодорант от античните египтяни. Тези дървета са локални за средиземноморския район и заможните египтяни смачкват шушулките им и ги разтриват по телата си, с цел да противодействат на естествената си миризма.
Маслините са толкоз значима част от живота в антична Гърция и Рим, че са употребявани и като основа за парфюми. Производителите накисват ароматни субстанции – като листа, корени и цветя – в пресовано масло от маслини и откакто маслото се напои с ароматите, те го прецеждат и го нанасяха върху кожата.
Друг метод, по който античните гърци са се справяли с телесната миризма, е посредством непрекъснато къпане. Някои хора от висшето общество се къпят с аромати, преди да нанесат парфюм под мишниците си (практика, която копират от египтяните). В онази ера в действителност не е било извънредно да се къпе човек един път дневно – процедура, която изчезва през Средновековието, когато да се събличаш гол за къпане стартира да се счита за морално нечисто.
Много от най-разпространените съставки за парфюми в историята идват в действителност от неприятни места. Амбрата, която се употребява от парфюмеристите от епохи, е восъчно вещество, което се образува, когато несмилаемата материя се слепва в червата на кита (все още се разисква по какъв начин тя излиза от животното и попада в океана). В прясно положение тя мирише, несъмнено, на кравешка тор – само че когато се остави да отлежи и се втвърди, развива сладостен, мускусен мирис. Амбрата значително към този момент е сменена със синтетични съставки, само че към момента се употребява за изработката на някои парфюми от висок клас.
Мускусен елен
Мускус – дума, която към момента се свързва с ароматите през днешния ден – за първи път притегли вниманието на парфюмеристите през Средновековието. Той идва от дребна торбичка, която виси пред гениталиите на мъжкия мускусен елен, и мирише на урина, когато животното го отделя. За да се реализира мечтаният мирис, секретът би трябвало да се вземе и да се остави да изсъхне. Веществото е толкоз известна парфюмна съставна част от епохи, че мускусните елени попадат в листата на застрашените типове през 70-те години. Днес парфюмите с „ мускусен “ мирис употребяват синтетични съставки.
В края на 19 и началото на 20 век козметичните компании осъзнават, че могат да вършат пари, като споделят на дамите, че миришат. Миризмата на човешкото тяло в действителност е по-малко остра през по-голямата част от историята, в сравнение с е в този момент (според скорошно изследване, непрекъснатото потребление на антиперспиранти може да утежни миризмата на потта). Но човешката неустановеност е основна цел на маркетинга.
Дезодорантът, употребен преди 100 години, е друг от този, с който множеството хора са осведомени през днешния ден. Той съдържа киселина, която може да повреди кожата и дрехите; една домашна рецепта от 1903 година включва карболова киселина, която изгаря кожата при контакт.
