Хърватско издание: Блинкен моли Турция да остане в НАТО
Ако Държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен си мисли, че поради чувството за успех Анкара в този момент ще промени националните си ползи, тогава нито той, нито новата американска администрация, сходно на предходната, просто не схващат Турция или не познават задоволително манталитета на нейните политици. В последна сметка времето скоро ще покаже по-нататъшните ходове на Анкара и кой в действителност ще би трябвало да се приспособява към тях, написа хърватското издание Geopolitika.news.
Геостратегическото и геополитическото значение на Турция просто е прекомерно огромно, с цел да може държавното й управление да го употребява експертно. В края на краищата, от 2016 година насам и след опитите за събаряне на президента Ердоган, той неведнъж подхващаше независими външнополитически стъпки и стартира няколко въоръжени интервенции, от които на Запад и в НАТО, член на която е Турция, им настръхваше косата. Несъмнено тя към момента се изправя, само че просто няма време за понататъшно заплашване и опити за дисциплиниране на „ ренегата " и на непокорната Анкара с някакви наказания, изключване от тази или онази военна или политическа стратегия или самодейност и така нататък - и във Вашингтон и в Брюксел.
А точно световните геополитически условия рисково подкопаха досегашния монопол на Запада в цялостните интернационалните връзки и той схваща това като последния сигнал за паника, т.е. да предприеме на практика стъпки в опит да поддържа следвоенния интернационален ред, макар че действително той към този момент не съществува. Защото огромните играчи се обръщат към него единствено когато той им дава отговор, до момента в който в това време намерено го нарушават все по-често, където и когато желаят.
При тези и сходни условия Турция продължава да работи независимо (както се вижда от и Международното съглашение за правата на дамите от предходната седмица, към което неолибералните кръгове от двете страни на Атлантическия океан са внимателни и е значимо, че администрацията на Байдън е доста сензитивна и войнствена - реагира, вместо да осъди единствено посредством „ изложение на страдание “), без да обръща доста внимание на това кой приказва за това. Тя, Турция, има ясни стратегически цели за своята национална политика и ще ги преследва, доколкото е допустимо сега - както в последна сметка го вършат всички огромни и мощни страни.
Поради всичко това Вашингтон реши да „ смени плочата " и вместо да накаже Анкара, в този момент съвсем я „ моли " да остане като най-важния съдружник в НАТО за общото богатство. Това се потвърждава най-добре от вчерашните вести (28 март), оповестени от Ройтерс:
Държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен през вчерашния ден съобщи в Брюксел, че НАТО може да се ускори след интервал на вътрешни разделения, както и че би трябвало да държи Турция в центъра на трансатлантическите връзки.
В изявлението си в централата на НАТО в Брюксел по време на първото си посещаване в Европа като държавен секретар на Съединени американски щати, Блинкен сподели, че макар различията с Анкара, Вашингтон и НАТО „ имат мощен интерес Турция да не се отдалечава от Алианса.Турция е някогашен и скъп съдружник " - сподели шефът на Държавния департамент, наблягайки, че в полза на Анкара е да остане в НАТО.
Тук може да се добави следното:
Интересът на Анкара да остане в НАТО е неоспорим и никой не трябва да го желае, защото това й подсигурява сигурност и преимущество пред близкоизточните съперници. Тя обаче в никакъв случай повече няма да подчини своите национални ползи на участието си в НАТО. С други думи, Западът или ще би трябвало да ги почита (което е доста мъчно в дълготраен проект, изключително в Близкия изток, където турските ползи се сблъскват непосредствено с френски и в доста връзки с американски) и да се приспособява към тях, или Турция просто ще пренебрегва Алианса, изграждайки преди този момент постоянни връзки с всички основни световни и районни играчи.
Участието на Турция в западните разногласия с Русия най-вероятно ще бъде Сизифов труд, макар че Анкара сигурно ще продължи да взе участие постоянно във всички проекти и учения на НАТО, в това число тези „ под носа на Русия “. Тя доста добре знае, че всичко това е огромно шоу за обществеността и че НАТО в никакъв случай няма да стартира война с Русия (и обратно), а ще се опита да я изолира допустимо на първо място политически и стопански.
Последното не е задоволително за Турция. Независимо дали ще продължи да си сътрудничи с Русия по въпроса за Сирия (ситуацията в Идлиб се утежнява там сега и турският външен министър през вчерашния ден предложения съветския дипломат да разиска въпроси, в които той упреква сирийската армия) и Нагорни Карабах или нещо друго - енергийно (газопроводи, нуклеарна енергия) и икономическо (туризъм, земеделие, строителство) съдействие сред Анкара и Москва, само че няма да разреши двете прилежащи страни да бъдат въвлечени в кървави спорове за сметка на трети страни. И двете ще се стремят да изградят постоянни връзки, където е допустимо.
Досега тази сензитивна и проблематична политика или „ танцуване върху тънка тел “ устоя тестването на времето, което несъмнено не значи, че като такава ще може да оцелее постоянно. Но спорът, като опция на съдействието, несъмнено не е в интерес нито на Анкара, нито на Москва и всички го знаят добре. Анкара не желае да бъде в позицията на Европейски Съюз, да има огромен и боен мощен комшия на източните си граници, както и нуклеарна суперсила, с която изцяло е нарушила връзките си. Тя е щастлива да остави тази привилегия на Брюксел.
![Блинкен: НАТО има интерес Турция да не се отделя от алианса]( "Блинкен: НАТО има интерес Турция да не се отделя от алианса")
Блинкен: НАТО има интерес Турция да не се отделя от алианса
НАТО е мощно заинтригувана Турция да не се отделя от алианса, макар различията с Анкара, съобщи държавният секретар на Съединени американски щати Антъни...
Освен това, без съдействие с Русия, позицията на Анкара във връзка с Запада към този момент няма да бъде мощна. В момента, в който Турция се включи в открити политически спорове с Русия и утежни връзките си с нея до враждебни, както прави Западът, тя още веднъж ще попадне в „ стоманената прегръдка “ на същия този Запад, тъй като не е в положение да се опълчи сама на Русия.
Накрая можем да си напомним не напълно скорошните изказвания на Антъни Блинкен, към момента като претендент за държавен секретар в администрацията на Байдън, той упрекна Турция в Сената, че не работи като съдружник и че Вашингтон ще обмисли спомагателни наказания по отношение на доставката на съветски зенитно-ракетни системи С-400.
И по този начин, единствено два месеца по-късно, Блинкен промени напълно реториката си в Брюксел през днешния ден и в действителност дава на Турция и Ердоган възприятие за победа, а на Вашингтон горчивината на провалянето, за което очевидно е подготвен в името на висши ползи. Той сигурно ще придвижи тази мъка от провалянето върху Франция и нейните ползи, само че това е друга история.
Ако обаче Блинкен смята, че заради чувството за дадения й успех, Анкара в този момент ще промени националните си ползи и цели, тогава нито той, нито новата администрация на Съединени американски щати, като предходната, просто не схващат Турция или не познават манталитета на задоволително политици. В последна сметка времето доста скоро ще покаже по-нататъшните ходове на Анкара и кой в действителност ще би трябвало да се приспособява към тях.
Превод: Ганчо Каменарски
Геостратегическото и геополитическото значение на Турция просто е прекомерно огромно, с цел да може държавното й управление да го употребява експертно. В края на краищата, от 2016 година насам и след опитите за събаряне на президента Ердоган, той неведнъж подхващаше независими външнополитически стъпки и стартира няколко въоръжени интервенции, от които на Запад и в НАТО, член на която е Турция, им настръхваше косата. Несъмнено тя към момента се изправя, само че просто няма време за понататъшно заплашване и опити за дисциплиниране на „ ренегата " и на непокорната Анкара с някакви наказания, изключване от тази или онази военна или политическа стратегия или самодейност и така нататък - и във Вашингтон и в Брюксел.
А точно световните геополитически условия рисково подкопаха досегашния монопол на Запада в цялостните интернационалните връзки и той схваща това като последния сигнал за паника, т.е. да предприеме на практика стъпки в опит да поддържа следвоенния интернационален ред, макар че действително той към този момент не съществува. Защото огромните играчи се обръщат към него единствено когато той им дава отговор, до момента в който в това време намерено го нарушават все по-често, където и когато желаят.
При тези и сходни условия Турция продължава да работи независимо (както се вижда от и Международното съглашение за правата на дамите от предходната седмица, към което неолибералните кръгове от двете страни на Атлантическия океан са внимателни и е значимо, че администрацията на Байдън е доста сензитивна и войнствена - реагира, вместо да осъди единствено посредством „ изложение на страдание “), без да обръща доста внимание на това кой приказва за това. Тя, Турция, има ясни стратегически цели за своята национална политика и ще ги преследва, доколкото е допустимо сега - както в последна сметка го вършат всички огромни и мощни страни.
Поради всичко това Вашингтон реши да „ смени плочата " и вместо да накаже Анкара, в този момент съвсем я „ моли " да остане като най-важния съдружник в НАТО за общото богатство. Това се потвърждава най-добре от вчерашните вести (28 март), оповестени от Ройтерс:
Държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен през вчерашния ден съобщи в Брюксел, че НАТО може да се ускори след интервал на вътрешни разделения, както и че би трябвало да държи Турция в центъра на трансатлантическите връзки.
В изявлението си в централата на НАТО в Брюксел по време на първото си посещаване в Европа като държавен секретар на Съединени американски щати, Блинкен сподели, че макар различията с Анкара, Вашингтон и НАТО „ имат мощен интерес Турция да не се отдалечава от Алианса.Турция е някогашен и скъп съдружник " - сподели шефът на Държавния департамент, наблягайки, че в полза на Анкара е да остане в НАТО.
Тук може да се добави следното:
Интересът на Анкара да остане в НАТО е неоспорим и никой не трябва да го желае, защото това й подсигурява сигурност и преимущество пред близкоизточните съперници. Тя обаче в никакъв случай повече няма да подчини своите национални ползи на участието си в НАТО. С други думи, Западът или ще би трябвало да ги почита (което е доста мъчно в дълготраен проект, изключително в Близкия изток, където турските ползи се сблъскват непосредствено с френски и в доста връзки с американски) и да се приспособява към тях, или Турция просто ще пренебрегва Алианса, изграждайки преди този момент постоянни връзки с всички основни световни и районни играчи.
Участието на Турция в западните разногласия с Русия най-вероятно ще бъде Сизифов труд, макар че Анкара сигурно ще продължи да взе участие постоянно във всички проекти и учения на НАТО, в това число тези „ под носа на Русия “. Тя доста добре знае, че всичко това е огромно шоу за обществеността и че НАТО в никакъв случай няма да стартира война с Русия (и обратно), а ще се опита да я изолира допустимо на първо място политически и стопански.
Последното не е задоволително за Турция. Независимо дали ще продължи да си сътрудничи с Русия по въпроса за Сирия (ситуацията в Идлиб се утежнява там сега и турският външен министър през вчерашния ден предложения съветския дипломат да разиска въпроси, в които той упреква сирийската армия) и Нагорни Карабах или нещо друго - енергийно (газопроводи, нуклеарна енергия) и икономическо (туризъм, земеделие, строителство) съдействие сред Анкара и Москва, само че няма да разреши двете прилежащи страни да бъдат въвлечени в кървави спорове за сметка на трети страни. И двете ще се стремят да изградят постоянни връзки, където е допустимо.
Досега тази сензитивна и проблематична политика или „ танцуване върху тънка тел “ устоя тестването на времето, което несъмнено не значи, че като такава ще може да оцелее постоянно. Но спорът, като опция на съдействието, несъмнено не е в интерес нито на Анкара, нито на Москва и всички го знаят добре. Анкара не желае да бъде в позицията на Европейски Съюз, да има огромен и боен мощен комшия на източните си граници, както и нуклеарна суперсила, с която изцяло е нарушила връзките си. Тя е щастлива да остави тази привилегия на Брюксел.
НАТО е мощно заинтригувана Турция да не се отделя от алианса, макар различията с Анкара, съобщи държавният секретар на Съединени американски щати Антъни...
Освен това, без съдействие с Русия, позицията на Анкара във връзка с Запада към този момент няма да бъде мощна. В момента, в който Турция се включи в открити политически спорове с Русия и утежни връзките си с нея до враждебни, както прави Западът, тя още веднъж ще попадне в „ стоманената прегръдка “ на същия този Запад, тъй като не е в положение да се опълчи сама на Русия.
Накрая можем да си напомним не напълно скорошните изказвания на Антъни Блинкен, към момента като претендент за държавен секретар в администрацията на Байдън, той упрекна Турция в Сената, че не работи като съдружник и че Вашингтон ще обмисли спомагателни наказания по отношение на доставката на съветски зенитно-ракетни системи С-400.
И по този начин, единствено два месеца по-късно, Блинкен промени напълно реториката си в Брюксел през днешния ден и в действителност дава на Турция и Ердоган възприятие за победа, а на Вашингтон горчивината на провалянето, за което очевидно е подготвен в името на висши ползи. Той сигурно ще придвижи тази мъка от провалянето върху Франция и нейните ползи, само че това е друга история.
Ако обаче Блинкен смята, че заради чувството за дадения й успех, Анкара в този момент ще промени националните си ползи и цели, тогава нито той, нито новата администрация на Съединени американски щати, като предходната, просто не схващат Турция или не познават манталитета на задоволително политици. В последна сметка времето доста скоро ще покаже по-нататъшните ходове на Анкара и кой в действителност ще би трябвало да се приспособява към тях.
Превод: Ганчо Каменарски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ