Агнешка Маевска, баба и пенсионирана работничка в магазин от село

Агнешка Маевска , баба и пенсионирана работничка в магазин от село покрай Люблин в Източна Полша , не се съмнява, че е извънредно време Германия да компенсира поляците за жестоките опустошения , които е предизвикала по време на Втората международна война, написа „ Politico “.

Стоим пред параклиса на Дева Мария в манастира Ясна Гора в Ченстохова . Той е цялостен с поклонници , както всеки ден от годината. Те коленичат и се молят там, където младият семинарист Карол Войтила – по-късно папа Йоан Павел II – е направил скрито посещаване по време на Втората международна война , когато немските окупатори не разрешават поклоненията в най-важната полска реликва.

Нацистите са имали основателна причина да се опасяват от сходни поклоннически пътувания: В параклиса се намира почитаната Черна мадона от Ченстохова – четириметрова икона, за която полските вярващи считат, че е въодушевила монасите да се опълчват на обсадата на предходната орда нашественици – шведите – и да реализират съвсем чудотворна победа през 1655 година

Никаква интервенция не пощади Полша от кръвопролитията на войната от 1939-1945 година Близо 6 милиона поляци са убити – съвсем 22% от популацията. Повече от 90% от починалите са невоенни лица; половината от тях са евреи. 64-годишната Маевска, която за трети път се насочва на поклонение в Ясна гора, е безапелационна:

„ Германия би трябвало да си заплати. “

„ Това е една от аргументите да гласоподавам още веднъж за PiS “ , прибавя тя, визирайки партията „ Право и правдивост “ , която приканва за репарации още от първото си идване на власт през 2015 година и го прави с все по-голяма плам през последната година, когато наближават парламентарните избори на 15 октомври.

За да сложи тематиката още веднъж преди всичко в дневния ред, заместник-министърът на външните работи на Полша Аркадиуш Муларчик, член на PiS, изпрати писмо до 3000 градски препоръки и локални управляващи, в което ги прикани да одобряват алегорични резолюции в поддръжка на апела за немски репарации . Всичко това е доста потребно, когато се пробвате да визиите водача на опозицията Доналд Туск като марионетка на Европейски Съюз, и по-специално на Германия.

Макар че окупационните немски сили не бомбардират манастира, Ченстохова е предопределена за ранно сурово отнасяне и става очевидец на едно от първите нацистки кланета през войната, когато на четвъртия ден от нашествието Вермахтът стартира тридневно безредие на пукотевица и побоища , вследствие на което умират към 1140 поляци, 150 от които са евреи.

Отвличаща маневра

Представителите на PiS се надяват, че има още доста гласоподаватели като Маевска.

Проучването на „ Politico “ демонстрира, че PiS ще излезе от изборите след четири седмици като най-голямата партия, само че няма да успее да си обезпечи болшинство в Сейма , долната камара на двукамарния полски парламент, което значи, че евентуално ще се нуждае от помощта на крайнодясната партия Конфедерация , с цел да сформира държавно управление . Лидерите на PiS обезверено се пробват да подсигуряват, че това няма да се случи, и да предотвратят възможни разтърсвания от страна на центристката Гражданска коалиция, ръководена от Туск.

Миналата година държавното управление на PiS официализира настояването си за репарации в дипломатическа нота до Берлин , в която се упорства за обезщетение в размер до 1,3 трилиона $ за разрушенията, породени от нацистката окупация .

Берлин неведнъж е заявявал, че всички финансови искания, свързани с войната, са уредени, а немски публични лица показват, че през 1953 година тогавашните комунистически управници на Полша са се отказали от всички репарационни искания. Миналата година немският министър на външните работи Аналена Баербок съобщи, че въпреки да е „ безконечен дълг на следвоенна Германия да помни страданията, които Германия брутално е предизвикала на милиони полски жители … въпросът за репарациите, както знаете, е затворен “ .

През януари Германия публично отхвърли настояването за репарации . Представители на PiS настояват, че съглашението от 1953 година , на което се базира Берлин, не е годно, защото е подписано заради руския напън върху Варшава – Москва е желала да подсигурява, че нейният спътник Източна Германия няма никакви отговорности.

За съперниците на ръководещата партия настояването за военни репарации е безсрамен електорален трик. Но те не са сигурни по какъв начин да се оправят с него. Когато предходната година PiS разгласи проектите си да изиска репарации от Германия, Туск, някогашният министър-председател и водач на главната опозиционна партия „ Гражданска платформа “ в границите на Гражданската коалиция, предизвести, че това е „ отвличаща вниманието маневра “ на PiS, предопределена за „ възобновяване на поддръжката за ръководещата партия “ .

Но през септември 2022 година Гражданската коалиция внезапно смени позицията си, като съобщи, че за репарации би трябвало да се търси отговорност както от Германия, по този начин и от Русия. Въпреки това Туск е невъзмутим, като твърди, че настояването е нереалистично, и споделя, че „ всеки би желал Полша да получи повече пари по разнообразни аргументи “ . Той съобщи, че се притеснява от наново отваряне на историческите рани.

Съществува също по този начин и мъчително техническо несъгласие, което малко на брой в PiS желаят да разискват. Германия е изгубила към една пета от довоенната си територия в интерес на Полша. Активният спор за репарациите още веднъж разсънва заплахата Берлин да сложи полемиките за погашение на репарации според от връщането на земите си.

Град по град

„ Право и правдивост “ в този момент се пробва да нагнети колкото се може повече топлота по този въпрос, а Муларчик е отпред на акцията за репарациите. Въпреки това Марта Прохвич-Язовска от Германския маршалски фонд твърди, че разпалването на тематиката може да не окаже чак такова влияние, каквото PiS чака. Въпреки обстоятелството, че „ огромна част от полското население има вяра, че Германия дължи на Полша “ , и социологическите изследвания от предходната година, съгласно които 52% от поляците поддържат репарациите, тя не е толкоз сигурна, че това ще има доста въздействие върху изборите . Тя е на мнение:

„ Темата няма да дефинира желанията на гласоподавателите по същия метод, както сигурността и защитата, войната в Украйна, стопанската система и обществената политика . “

А Марчин Заборовски, шеф в мозъчния концерн Globsec, разяснява:

„ Репарациите провокират дълбоки пристрастености, и то освен измежду гласоподавателите, които са последователи на PiS . “

„ Усещането за неправда във връзка с Германия се употребява ловко от „ Право и правдивост “ , прецизира той и изяснява:

„ Всъщност сходен способ е употребен в предишното от комунистите, които се пуснаха на вълната на антигерманските настроения, с цел да легитимират задържането си на власт. Единственият метод за справяне с тези настроения е немското държавно управление да стартира същински разговор с всички съществени полски политически партии по отношение на методите за справяне с законните недоволства, които се споделят от цялото полско население. “

Муларчик прави всичко допустимо, с цел да се опита да трансформира възприятието на неодобрение в електорален фактор .

„ Убеден съм, че в случай че управляваме още един мандат, Германия ще заплати репарации на Полша, а разказът за историята ще бъде по-близък до този, показан от Полша, а не от Германия “ , посочи той през юни пред Полската организация по печата. Миналия месец Виелун – град в южната част на Централна Полша с население от 22 000 души – стана първият съвет, който отговори позитивно на настояването му да одобри резолюция за репарациите .

Виелун е цел на първото огромно нахлуване по време на Втората международна война, когато сутринта на 1 септември 1939 година Луфтвафе стартира да бомбардира града, трансформирайки към три четвърти от него в руини и убивайки стотици хора.

Миналия месец този образец последваха и общините Прудник и Тшчана в южната част на страната. А по-рано този месец градският съвет на Люблин , на 170 км югоизточно от Варшава, стана последният общински орган, който одобри предложение, призоваващо за обезщетение от страна на Германия. От 45 000 евреи в града при започване на войната единствено 230 оцеляват след окупацията , като по-голямата част от тях са убити в лагера за изтребване Белжец.

Муларчик също по този начин слага въпроса в чужбина и има поддръжката на конгресмена републиканец от Съединени американски щати Крис Смит, който ръководи подкомисията на Конгреса по световните права на индивида. Смит прикани държавното управление на Съединени американски щати да насърчи Берлин да договаря с Варшава с претекста, че Полша „ е потърпевша най-вече по времето на нацистка Германия “ , само че е „ една от минимум обезщетените “ .

Макар че към момента не е ясно дали акцията за репарациите може да помогне на PiS да завоюва изборите идващия месец, тя утежнява така и така обтегнатите полско-германски връзки, като някои се замислят дали избраната отново PiS няма да се опита по-късно да обвърже немските репарации с европейските старания за обезпечаване на съветски обезщетения за войната на Москва в Украйна .

Мюларчик наподобява загатна за такава връзка в неотдавнашна публикация за английския вестник Daily Mail. Той написа:

„ Важно е, с цел да се подсигурява европейската взаимност и да се изпрати обръщение на Русия, че противозаконните войни не могат да останат без последици, Германия да предприеме нужните стъпки, с цел да разиска този въпрос намерено и почтено с нас . “