Близо 70% от домакинствата у нас имат интернет
67.3% от семействата в България имат достъп до интернет. 85.3% от българите сърфират в интернет през смарт телефона си, а 36.1% търсят в интернет посредством преносим компютър или таблет. Фейсбук е най-популярната обществена мрежа у нас, а едвам 20% от българите употребяват интернет за взаимоотношение с органите на държавната администрация.
Според резултатите на националната статистика от извършеното през 2017 година проучване за потреблението на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в семействата и от лицата, 63.0% от българските семейства разполагат с настолен компютър, преносим компютър или таблет. 66.9% от семействата са с обезпечена бърза и надеждна широколентова връзка, която с изключение на закрепена кабелна връзка включва и интернет връзка посредством мрежата на мобилните телефонни оператори, оповестява БГНЕС.
През 2017 година с най-голям условен дял на семейства с достъп до интернет са Югозападният и Южният централен регион, надлежно със 70.5 и 70.4%. От междинната стойност за страната изостават семействата от Югоизточния и Северозападния регион, където с достъп до интернет са надлежно 62.1 и 57.8% от семействата. Домакинствата с деца употребяват по-активно световната мрежа и 87.2% от тях имат достъп до интернет при 62.0% за семействата без деца.
Въпреки динамичното развиване на осведомителните технологии в България, 32.2% от семействата към момента нямат достъп до интернет в домовете си. Повече от половината от тях - 53.6%, показват като съществена причина неналичието на познания и умения за работа с интернет, 48.8% считат, че нямат потребност от него - не е потребен, забавен и други, а съгласно 27.9% от семействата оборудването е скъпо.
През 2017 година 58.8% от популацията на възраст сред 16 и 74 навършени години употребява компютър всеки ден или най-малко един път седмично на работа, у дома или на друго място. Запазва се наклонността на напредък и във връзка с регулярното потребление на интернет от лицата, като 61.9% от тях употребяват интернет всеки ден или най-малко един път седмично.
Най-активни консуматори на компютри и интернет са младежите на възраст сред 16 и 24 години, като надлежно 82.8 и 88.1% от тях употребяват компютър или интернет всеки ден или най-малко един път седмично. С увеличението на възрастта понижават желанието и нуждата от наличие в световната мрежа и едвам 16.3% от лицата на възраст сред 65 и 74 години сърфират постоянно, а 15.7% употребяват компютър в всекидневието.
Мъжете са по-активни при постоянното потребление на компютри и интернет спрямо дамите. 59.7% от мъжете употребяват компютри, а 63.0% - интернет, до момента в който при дамите относителните дялове са надлежно 58.0 и 60.8%.
Значителни са разликите при постоянно употребяващите компютри и интернет по обучение - до момента в който 89.8% от лицата с висше обучение употребяват компютър в всекидневието си и 90.2% сърфират постоянно в световната мрежа, то едвам 27.7 и 32.0% от лицата с главно или по-ниско обучение се възползват от опциите, които дават надлежно компютрите и интернетът.
Трудовият статус на лицата също се отразява върху интензивността им в потреблението на цифрови технологии. Най-често употребяват компютри учащите - 95.6%, а 97.8% сърфират постоянно. При работещите - заети или самонаети лица, относителните дялове на употребяващите компютри и интернет са надлежно 76.3 и 79.6%. Почти половината безработни също се възползват постоянно от опциите, които дава интернет - 46.3%, а 41.0% употребяват компютри.
Лицата, които постоянно употребяват интернет, избират мобилния телефон за достъп отвън дома или работното място - 85.3%, а 36.1% сърфират посредством преносим компютър или таблет.
Редовните интернет консуматори най-често употребяват световната мрежа за връзка. 97.4% от тях показват, че употребяват интернет за телефонни или видеоразговори, присъединяване в обществени мрежи, изпращане/получаване на електронна поща или шерване на лично основано наличие в уеб страница.
Най-популярната обществена мрежа у нас е Фейсбук, като 38.5% от постоянните интернет консуматори ревизират акаунта си по няколко пъти дневно. 87.0% от лицата употребяват световната мрежа за достъп до информация - четене на онлайн вестници, вести, списания, търсене на информация, обвързвана със здравето, или намиране на информация за артикули или услуги.
Еднакъв е делът на употребяващите интернет за публично и политическо присъединяване - издание на отзиви по публични или политически въпроси в уеб страница, присъединяване в онлайн анкети или гласувания, и с професионални цели - търсене или кандидатстване за работа по интернет, присъединяване в професионални онлайн мрежи - 13.0%.
Резултатите от проучването демонстрират, че 28.4% от постоянните интернет консуматори употребяват складово пространство в интернет за предпазване на документи, фотоси, музика, видео или други файлове. Потребители на облачни услуги са 29.7% от мъжете и 27.2% от дамите. Лицата на възраст от 16 до 24 години са най-активните ползватели на този тип услуга - 37.5%), следвани от лицата на възраст от 25 до 34 години - 35.5%). Едва 11.8% от лицата на възраст 65 и повече години, които постоянно употребяват световната мрежа, се възползват от тази услуга.
През настоящата година за първи път в проучването се следи така наречен споделена стопанска система, която включва потреблението и шерването на запаси сред частни лица като места за настаняване - стая, апартамент, вила и други, и транспортни средства, например пътешестване с кола. Резултатите демонстрират, че 12.1% от лицата, които са употребявали интернет през последната година, са наемали жилище от друго частно лице посредством профилирани платформи за споделено настаняване като Airbnb или посредством обществени мрежи. По-малък е относителният дял на лицата, които са се възползвали от предлагането на споделено пътешестване - 3.9%.
Едва 20.7% от лицата употребяват световната мрежа за взаимоотношение с органите на държавната администрация. Най-значителен е делът на лицата, които са получавали информация от уеб страница на обществената администрация - 14.7%, следван от каузи на изтеглилите формуляри от публична интернет страница - 10.4%, и изпратилите попълнени формуляри - 8.3%, през последните дванадесет месеца. При потреблението на предлаганите онлайн услуги от обществената администрация дамите са по-активни от мъжете - надлежно 21.6 и 19.8%.
Резултатите от проучването на Национален статистически институт демонстрират, че 44.3% от лицата умеят да копират или реалокират файлове или папки, а 27.9% могат да работят със програмен продукт за обработка на текст. Следват лицата, които се оправят с инсталиране на програмен продукт или приложения - 19.9%, и тези, които употребяват програмен продукт за електронни таблици - 16.4%, или изготвят презентации - 15.0%. Едва 1.2% от лицата са показали, че могат да пишат програмен код на език за програмиране.
През 2017 година делът на лицата, които пазарят онлайн за персонални цели , доближава 17.7%. Най-активни при поръчването/купуването на артикули или услуги онлайн са лицата във възрастовите групи 16 - 24 и 25 - 34 години с относителни дялове надлежно 30.9 и 33.9%, а едвам 1.0% от популацията на възраст 65 - 74 години прави поръчки по интернет.
Жените са по-активни в онлайн извършването на покупки от мъжете - надлежно 18.4 и 17.0%. Най-често онлайн са купувани облекла и спортни артикули, като 73.3% от пазарувалите по интернет са поръчали такива продукти. На последващо място са закупуването на артикули за дома - 30.5%, и покупките, свързани с пътувания или хотелски резервации - 20.4%. Повечето артикули и услуги са били закупени от продавачи от България - 87.5%, само че значително лица пазарят от продавачи от други европейски страни - 34.6%, или от други страни отвън Европейски Съюз - 16.2%. От чужбина главно са били купувани материални артикули - 85.7%, и хотелски резервации и ваканционни пакети - 25.3%.
През трите месеца преди анкетирането множеството лица са купували или поръчвали артикули или услуги сред един и два пъти - 62.8%, като общата стойност на покупките главно е била до 200 лв..
В умозаключение съгласно проучването на Национален статистически институт, макар всеобщото нахлуване на цифровите технологии в всекидневието ни съвсем три четвърти от лицата в никакъв случай не са пазарували по интернет. Като съществена причина 75.0% от тях показват желание към извършването на покупки на място, преданост към магазините или просто табиет. 15.5% нямат нужните умения, с цел да извършат поръчка онлайн, а 10.9% имат опасения по отношение на сигурността и поверителността на персоналните си данни. Немалко лица се тормозят от метода на доставка или връщане на стоките и опциите за претенция или пък не имат разплащателна карта, която да разрешава заплащане по интернет - 8.2%.
Редактор: Деница Райкова
Според резултатите на националната статистика от извършеното през 2017 година проучване за потреблението на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в семействата и от лицата, 63.0% от българските семейства разполагат с настолен компютър, преносим компютър или таблет. 66.9% от семействата са с обезпечена бърза и надеждна широколентова връзка, която с изключение на закрепена кабелна връзка включва и интернет връзка посредством мрежата на мобилните телефонни оператори, оповестява БГНЕС.
През 2017 година с най-голям условен дял на семейства с достъп до интернет са Югозападният и Южният централен регион, надлежно със 70.5 и 70.4%. От междинната стойност за страната изостават семействата от Югоизточния и Северозападния регион, където с достъп до интернет са надлежно 62.1 и 57.8% от семействата. Домакинствата с деца употребяват по-активно световната мрежа и 87.2% от тях имат достъп до интернет при 62.0% за семействата без деца.
Въпреки динамичното развиване на осведомителните технологии в България, 32.2% от семействата към момента нямат достъп до интернет в домовете си. Повече от половината от тях - 53.6%, показват като съществена причина неналичието на познания и умения за работа с интернет, 48.8% считат, че нямат потребност от него - не е потребен, забавен и други, а съгласно 27.9% от семействата оборудването е скъпо.
През 2017 година 58.8% от популацията на възраст сред 16 и 74 навършени години употребява компютър всеки ден или най-малко един път седмично на работа, у дома или на друго място. Запазва се наклонността на напредък и във връзка с регулярното потребление на интернет от лицата, като 61.9% от тях употребяват интернет всеки ден или най-малко един път седмично.
Най-активни консуматори на компютри и интернет са младежите на възраст сред 16 и 24 години, като надлежно 82.8 и 88.1% от тях употребяват компютър или интернет всеки ден или най-малко един път седмично. С увеличението на възрастта понижават желанието и нуждата от наличие в световната мрежа и едвам 16.3% от лицата на възраст сред 65 и 74 години сърфират постоянно, а 15.7% употребяват компютър в всекидневието.
Мъжете са по-активни при постоянното потребление на компютри и интернет спрямо дамите. 59.7% от мъжете употребяват компютри, а 63.0% - интернет, до момента в който при дамите относителните дялове са надлежно 58.0 и 60.8%.
Значителни са разликите при постоянно употребяващите компютри и интернет по обучение - до момента в който 89.8% от лицата с висше обучение употребяват компютър в всекидневието си и 90.2% сърфират постоянно в световната мрежа, то едвам 27.7 и 32.0% от лицата с главно или по-ниско обучение се възползват от опциите, които дават надлежно компютрите и интернетът.
Трудовият статус на лицата също се отразява върху интензивността им в потреблението на цифрови технологии. Най-често употребяват компютри учащите - 95.6%, а 97.8% сърфират постоянно. При работещите - заети или самонаети лица, относителните дялове на употребяващите компютри и интернет са надлежно 76.3 и 79.6%. Почти половината безработни също се възползват постоянно от опциите, които дава интернет - 46.3%, а 41.0% употребяват компютри.
Лицата, които постоянно употребяват интернет, избират мобилния телефон за достъп отвън дома или работното място - 85.3%, а 36.1% сърфират посредством преносим компютър или таблет.
Редовните интернет консуматори най-често употребяват световната мрежа за връзка. 97.4% от тях показват, че употребяват интернет за телефонни или видеоразговори, присъединяване в обществени мрежи, изпращане/получаване на електронна поща или шерване на лично основано наличие в уеб страница.
Най-популярната обществена мрежа у нас е Фейсбук, като 38.5% от постоянните интернет консуматори ревизират акаунта си по няколко пъти дневно. 87.0% от лицата употребяват световната мрежа за достъп до информация - четене на онлайн вестници, вести, списания, търсене на информация, обвързвана със здравето, или намиране на информация за артикули или услуги.
Еднакъв е делът на употребяващите интернет за публично и политическо присъединяване - издание на отзиви по публични или политически въпроси в уеб страница, присъединяване в онлайн анкети или гласувания, и с професионални цели - търсене или кандидатстване за работа по интернет, присъединяване в професионални онлайн мрежи - 13.0%.
Резултатите от проучването демонстрират, че 28.4% от постоянните интернет консуматори употребяват складово пространство в интернет за предпазване на документи, фотоси, музика, видео или други файлове. Потребители на облачни услуги са 29.7% от мъжете и 27.2% от дамите. Лицата на възраст от 16 до 24 години са най-активните ползватели на този тип услуга - 37.5%), следвани от лицата на възраст от 25 до 34 години - 35.5%). Едва 11.8% от лицата на възраст 65 и повече години, които постоянно употребяват световната мрежа, се възползват от тази услуга.
През настоящата година за първи път в проучването се следи така наречен споделена стопанска система, която включва потреблението и шерването на запаси сред частни лица като места за настаняване - стая, апартамент, вила и други, и транспортни средства, например пътешестване с кола. Резултатите демонстрират, че 12.1% от лицата, които са употребявали интернет през последната година, са наемали жилище от друго частно лице посредством профилирани платформи за споделено настаняване като Airbnb или посредством обществени мрежи. По-малък е относителният дял на лицата, които са се възползвали от предлагането на споделено пътешестване - 3.9%.
Едва 20.7% от лицата употребяват световната мрежа за взаимоотношение с органите на държавната администрация. Най-значителен е делът на лицата, които са получавали информация от уеб страница на обществената администрация - 14.7%, следван от каузи на изтеглилите формуляри от публична интернет страница - 10.4%, и изпратилите попълнени формуляри - 8.3%, през последните дванадесет месеца. При потреблението на предлаганите онлайн услуги от обществената администрация дамите са по-активни от мъжете - надлежно 21.6 и 19.8%.
Резултатите от проучването на Национален статистически институт демонстрират, че 44.3% от лицата умеят да копират или реалокират файлове или папки, а 27.9% могат да работят със програмен продукт за обработка на текст. Следват лицата, които се оправят с инсталиране на програмен продукт или приложения - 19.9%, и тези, които употребяват програмен продукт за електронни таблици - 16.4%, или изготвят презентации - 15.0%. Едва 1.2% от лицата са показали, че могат да пишат програмен код на език за програмиране.
През 2017 година делът на лицата, които пазарят онлайн за персонални цели , доближава 17.7%. Най-активни при поръчването/купуването на артикули или услуги онлайн са лицата във възрастовите групи 16 - 24 и 25 - 34 години с относителни дялове надлежно 30.9 и 33.9%, а едвам 1.0% от популацията на възраст 65 - 74 години прави поръчки по интернет.
Жените са по-активни в онлайн извършването на покупки от мъжете - надлежно 18.4 и 17.0%. Най-често онлайн са купувани облекла и спортни артикули, като 73.3% от пазарувалите по интернет са поръчали такива продукти. На последващо място са закупуването на артикули за дома - 30.5%, и покупките, свързани с пътувания или хотелски резервации - 20.4%. Повечето артикули и услуги са били закупени от продавачи от България - 87.5%, само че значително лица пазарят от продавачи от други европейски страни - 34.6%, или от други страни отвън Европейски Съюз - 16.2%. От чужбина главно са били купувани материални артикули - 85.7%, и хотелски резервации и ваканционни пакети - 25.3%.
През трите месеца преди анкетирането множеството лица са купували или поръчвали артикули или услуги сред един и два пъти - 62.8%, като общата стойност на покупките главно е била до 200 лв..
В умозаключение съгласно проучването на Национален статистически институт, макар всеобщото нахлуване на цифровите технологии в всекидневието ни съвсем три четвърти от лицата в никакъв случай не са пазарували по интернет. Като съществена причина 75.0% от тях показват желание към извършването на покупки на място, преданост към магазините или просто табиет. 15.5% нямат нужните умения, с цел да извършат поръчка онлайн, а 10.9% имат опасения по отношение на сигурността и поверителността на персоналните си данни. Немалко лица се тормозят от метода на доставка или връщане на стоките и опциите за претенция или пък не имат разплащателна карта, която да разрешава заплащане по интернет - 8.2%.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ