Изследване на АФИС: Половината българи не искат Истанбулската конвенция
38 на 100 от хората у нас не са осведомени за Истанбулската спогодба. Осведомеността е доста по-слаба в дребните обитаеми места и при ниско-образованите, демонстрира изследване на АФИС, осъществено в интервала 8-12 февруари 2018 година Интервюирани са директно „ лице в лице “ в домовете им 1010 пълнолетни български жители.
Близо половината от хората клони към мнението, че конвенцията във типа, в който е импортирана, не би трябвало да бъде утвърдена. Но измежду съперниците на конвенцията има група, която е склонна на компромис: 15% дават отговор, че това може да се направи, само че с български тълкувания на текстовете.
Мнението мощно зависи от политическите ориентации, само че има признаци и за комплициране. Категоричното и абсолютно отменяне е най-често при последователите на Българска социалистическа партия (41%) и Обединените патриоти (40%), до момента в който този дял при вносителя ГЕРБ е 19%. Сред електората на Движение за права и свободи доминира неналичието на информираност и мнение. За отбелязване е, че мнението на насочените към Българска социалистическа партия и Оперативна програма е по-отчетливо отрицателно, до момента в който поддръжката за конвенцията при ГЕРБ повече клони към междинния вид – одобрение с тълкувания (предпочетен от 29%).
А объркването проличава от следното. Сред тези, които не утвърждават ратификацията, 10%, макар логиката, в същото време утвърждават позицията на ГЕРБ по въпроса. Като във вица: имам лично мнение, само че не съм склонен с него. Аналогично е при Българска социалистическа партия. Сред тези, които са за приемане без тълкувания, 9% споделят, че утвърждават позицията на Българска социалистическа партия по въпроса.
Досегашната политическа процедура сочи, че въпросът за ратификацията или отхвърлянето ще се реши, както всекидневно, съгласно конюнктурата, само че надалеч по-неясно е какво ще стане в действителната процедура. Затова на първо място да изясним: има ли в България домашно принуждение и какви са изискванията за неговото увеличение/намаление?
Само по себе си е показателно, че по такава тематика хората рядко са откровени пред непознати, в това число и пред анкетьори на социологическа организация като АФИС. Въпреки това, задоволително скъпи емпирични данни могат да се извлекат посредством косвения метод – като се пита, дали хората знаят за сходни неща от персонални контакти.
Близо половината от хората клони към мнението, че конвенцията във типа, в който е импортирана, не би трябвало да бъде утвърдена. Но измежду съперниците на конвенцията има група, която е склонна на компромис: 15% дават отговор, че това може да се направи, само че с български тълкувания на текстовете.
Мнението мощно зависи от политическите ориентации, само че има признаци и за комплициране. Категоричното и абсолютно отменяне е най-често при последователите на Българска социалистическа партия (41%) и Обединените патриоти (40%), до момента в който този дял при вносителя ГЕРБ е 19%. Сред електората на Движение за права и свободи доминира неналичието на информираност и мнение. За отбелязване е, че мнението на насочените към Българска социалистическа партия и Оперативна програма е по-отчетливо отрицателно, до момента в който поддръжката за конвенцията при ГЕРБ повече клони към междинния вид – одобрение с тълкувания (предпочетен от 29%).
А объркването проличава от следното. Сред тези, които не утвърждават ратификацията, 10%, макар логиката, в същото време утвърждават позицията на ГЕРБ по въпроса. Като във вица: имам лично мнение, само че не съм склонен с него. Аналогично е при Българска социалистическа партия. Сред тези, които са за приемане без тълкувания, 9% споделят, че утвърждават позицията на Българска социалистическа партия по въпроса.
Досегашната политическа процедура сочи, че въпросът за ратификацията или отхвърлянето ще се реши, както всекидневно, съгласно конюнктурата, само че надалеч по-неясно е какво ще стане в действителната процедура. Затова на първо място да изясним: има ли в България домашно принуждение и какви са изискванията за неговото увеличение/намаление?
Само по себе си е показателно, че по такава тематика хората рядко са откровени пред непознати, в това число и пред анкетьори на социологическа организация като АФИС. Въпреки това, задоволително скъпи емпирични данни могат да се извлекат посредством косвения метод – като се пита, дали хората знаят за сходни неща от персонални контакти.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ