3 ноември2050 годинаЗа да стигнем до сърцето на Планктонното поле

3 ноември 2050 година

За да стигнем до сърцето на Планктонното поле в Бургаския залив, минаваме край добре означено място отвън фарватера. Лодката на Дончо Папазов е сложена върху дребен неестествен остров, оградена от две светещи тела, които наподобяват на портови светлини. Това оборудване маркира най-западната точка на плантацията за планктон. Плавателният съд е без име и наподобява на кино-декор, дружно с насмолените въжета, които са оставени да висят от двете страни на носа. Разбира се, под оцветената от времето винилова основа от дълго време има нова арматура, остарялата е изгнила още в края на предишния век.
Лодката е просто знак и припомня, че опитът, стартират от Дончо Папазов в далечната 1970-а година - две седмици изхранване единствено с черноморски планктон - през 2050г. е стигнал надалеч оттатък единичното премеждие.
Базата на Първично планктонно поле " Юг " през това лято откри цялостната си капацитетна мощ и доставя няколко разнообразни търговски браншове и био-индустрии с повече от 750 000 тона суровина годишно .

Островът-фар с лодката на пътешественика Папазов е и съществена точка от тура за посетители на Бургаския залив. Дори в по-слабо посетения месец ноември, тук могат да се срещнат любопитни туристи. Ние разполагаме обаче с освен това от билет за разходка с лодка по акваторията. Предстои ни да стигнем до затворената индустриална зона, до самата " плантация ".

Времето за визитата ни не е инцидентно. Формално, от началото на ноември 2050г., най-голямото българско планктонно поле в Черно море към този момент стартира да клонира суровина за нова фотосинтезираща база . Това няма да бъде следващо уголемение на поле " Юг " край Бургас - този път българската технология ще бъде пренесена в чужбина. Започва плана " Хераклея Колхида " - първото поле за хранителен планктон в грузински териториални води, покрай Анаклия, северно от Поти.

Младият инж. Искрен Баръмов управлява Първично планктонно поле " Юг ". С него сме говорили към този момент единствено по телефона, чакаме да се срещнем на самата база.

Пътуваме във вътрешността към фермата, първо с лодка, по-късно - по пасарелите на понтонното оборудване. Пътят е необятен четири метра, обслужва се с ектрически картове. От двете страни на тази автомагистрала без завои, се разминават потоци от тръбна инфраструктура. Най-вече синкав и жълто-оранжев пропилен, на всеки двеста или триста метра има подстанции, които управляват налягането. Това е система за ниско налягане със безплоден въздух, който тласка течния артикул в неагресивна среда и го доставя към лиофилизиращата база на брега.

Преди да стъпим на понтона, преминахме стерилната ограда и инспекцията по никакъв начин не беше официална. Отне ни към двадесет минути, макар, че сме съпроводени от екип от базата и визитата ни е авансово уговорено с централния офис на Биозона Бургас.

Разглеждаме поплавъчната система. Водени от позицията на дрона, на височина двеста метра над морето, първо се открива Разливната платформа, след това плаващата " 4кос-система " и поле " Bloom " (тук назовават всичко това просто " цикъла " ). Самият планктон, както бяхме предизвестени, е незабележим и даже свежото зелено зарево е по-скоро в мозъка и упованията на наблюдаващия, в сравнение с да се вижда блестящо в сегментираните касети, плуващи под повърхността на морето.

Инж. Баръмов ни споделя за историята на плана. Традиционно задоволява и любознанието, което посетителите демонстрират: по какъв начин тъкмо наподобява планктонът? Можем ли да го пипнем с ръка? Свети ли през нощта? Баръмов дава позволение да се извади единична поплавъчна касета, в която да разгледаме сгъстената проба. Това е натурален фитопланктон, без биологични присадки, само че с централизация над 100 пъти по-голяма от тази в естествената среда . Само по този начин е допустимо постигането на рекордни добиви.

Връщаме се към брега, където е ситуиран най-големият по размери детайл на производството - фабричният пояс. В защитна газова среда протича селектиране и обезсоляване, както и отклоняване на водите. В утаители се почистват и групират утайките от биохимическите процеси. Механизиран и съвсем без човешко присъединяване, този стадий не е кой знае какъв брой гръмък - когато идва на брега, планктонът към този момент е порасъл, сит, селектиран и събран в потапните сонди. Във финалната поточна линия се прави селектиране по типове и най-после - лиофилизацията.

Над 70% от комерсиалната суровина поема към клиентите в изсъхнал тип, което има по едно и също време икономическа и софтуерна логичност. Мокрото вещество е десетки пъти по-тежко, а транспортната система на течен планктон изисква цистерни с непрекъсната температура, следено налягане, в съдове от алуминий.

Съществува пазар и за тъй наречените " недопечен планктон " (макар и понятието да е известно, само че механически неопределено, тъй като всеки артикул напуща фабриката в друга степен на дезинфекция - ниско, приблизително или високотемпературна обработка). Там обаче клиентите са строго характерни и това, което ги събира в първокласен клуб, е готовността да платят по приблизително сред 6000 и 8000 евро-лева за кг от течната смеска на първокласния фитопланктон (серията " Бургас 12 " ). Както се досещате, това са хотелски вериги от високия сегмент, заведения за хранене, както и някои клиники, които употребяват фитопланктон в козметични артикули с прясно приложение и за произвеждане на пробиотици.
Най-редовният и придирчив консуматор е веригата " Клуб за фотосинетезирана храна " (новият " веган " в средата на XXI век), които влагат черноморския планктон в най-престижните си коктейли, диатонични разтвори и дозирана течна храна от висок клас. Познати търговски марки като " Хлорофил Б " са съвсем напълно основани на микробиологичен микс от серията " Бургас 12 ".
Голямата конкурентна мощ на българския артикул е обвързвана с умерената соленост на черноморската вода . Докато останалите снабдители в Европа се разделят на два типа - сладководни (от ерезата на Италия) и соленоводни (Ирландия, Норвегия, Нидерландия, Испания), то ниското наличие на сол и неповторимият салдото сред микроорганизмите в хранителния микс са извоювали особена позиция за продукцията на Планктонно поле " Юг ". Не инцидентно и грузинският план ще стартира точно от българска присадка.

Стойността на договорката за създаване на фермата при Анаклия/Поти не е оповестена, само че към този момент е ясно, че Биозона Бургас ще взе участие като сътрудник в бъдещата фабрика. Така ще се продължи българското присъединяване освен в плана и построяването, само че и в употребата на мощностите на източното крайбрежие на Черно море. Това е добра вест и за българското комерсиално сдружение на Биозоната, което пробва да стъпи непосредствено на повече нови пазари, като пести от комисионни и като прави планувани доставки, затваряйки веригата на произвеждане и последна реализация.

Илюстрация към текста Мила Янева - Табакова

Всичко, което би трябвало да знаете за: