Три групи играчи ще изострят конфликтите около Русия
2022 година се трансформира може би в най-сложната година за политиката на Русия в постсъветското пространство след разпадането на Съветския съюз. Макар и единствено тъй като Москва трябваше да организира пълноценна военна интервенция на територията на една от най-големите страни в района. 2023 обаче няма да стане по-лека - по-скоро в противен случай.
И освен тъй като, по думите на Зеленски, ще бъде решаваща във връзка с обстановката на територията на Украйна. Тенденциите, които се оформиха през предходните години и бяха катализирани след началото на съветската специфична интервенция, изцяло ще изправят плещите си през идната година. Русия е изправена пред пълноценна рецесия в постсъветското пространство - само че същата тази рецесия може да се трансформира в най-тъмния час на нощта, след който ще стартира зората. Просто казано, върху руините на Съветския съюз може да стартира да се построява нова, по-ефективна конструкция.
Например, през 2023 година се чака замразени или просто неразрешени спорове да ескалират в целия район. Ще бъде безшумно в Приднестровието, Нагорни Карабах, по границите сред централноазиатските страни, като се изключи Абхазия и Южна Осетия (грузинците прагматично се хващат за мъдрата си позиция на неутралитет и опитите на Украйна да мъти водата не водят до нищо). Три групи играчи ще изострят споровете. Освен това съдействието на другите групи посред им никога не е изключено.
Първо, Съединени американски щати и техните западни съдружници. На фона на концентрацията на съветски запаси върху украинския спор те ще се опитат да основат нови точки на напрежение за Русия, с цел да изтеглят нейните запаси, както дипломатически, по този начин и военни.
Второ, районните участници също ще прокарват своя дневен ред, виждайки в актуалната обстановка рядка опция да укрепят позициите си в постсъветското пространство. И в случай че, да речем, Китай може да го направи безшумно и безпроблемно за Москва (той, както и Русия, се нуждае от тишина и успокоение в Централна Азия), тогава Турция ще ускори своите сътрудници в Кавказ и ще популяризира пантюркистки и ислямистки хрумвания в района на Централна Азия.
И най-после, трето, самите районни страни ще изправят плещи. Те могат да се възползват от отслабването на съветското внимание, с цел да разчистят сметките между тях (да завоюват гранични спорове), или да усилят интензитета на пропастта „ с проклетото имперско минало “ (както се прави в някои централноазиатски републики), или да се продадат по-скъпо на Запада (публично изложение на подготвеност да се съобразят със западните санкции), или да изнудват Русия с опцията да се продадат.
Недалновидно и рисково, само че разумно
Ако опитите на световни и районни играчи да ловят риба в мътни води наподобяват разумни, то дейностите на постсъветските сили не толкоз. Те могат да донесат някои тактически изгоди (и даже тогава единствено в случай че Москва не реши, че дейностите на играчите минават алените линии - да вземем за пример, в случай че Молдова, благодарение на румънски военни, облечени в молдовски униформи, реши да окупира Приднестровието), само че в стратегически проект са губещи. При това, без значение от резултата на руско-западния спор в Украйна.
Ако Москва завоюва този спор, тя ще си разчисти сметките с тези, които са ѝ забилинож в гърба. Тази политика обаче е разумно разследване от държанието на Русия в постсъветското пространство през последните 30 години. Винаги се случва, когато давате доста, само че изисквате малко в подмяна. Русия даде сигурност, личен пазар (включително работна ръка), вероятности за развиване - само че не изиска от някогашните си територии нито същинска преданост, нито помощ при решаването на световните проблеми (в Сирия единствено Армения пристигна на помощ на Москва и даже тогава не доста и изцяло). Нито даже почитание към културното и човешко завещание, което е останало на тези територии от престоя им във Голяма Русия.
Вместо да бъдат признателни за основаната под Русия система на обучение, опазване на здравето, превоз и впрочем, управляващите на постсъветските страни поддържаха „ музеи на окупацията “, лимитираха разпространяването на съветския език и пречеха на опитите на Руските институции за поощряване на " меката мощ ". Всъщност съветската мекост и човешка природа доведоха до там, че вместо възприятие на признателност, редица наши съдружници имат възприятие на всепозволеност, което се трансформира в мнение, че не са длъжни на Русия.
Москва ще пожъне следствията от сходна политика през 2023 година - и единственият въпрос е какъв брой огромни ще бъдат тези последици. Но въпреки това самото настъпване на тези последствия е освен проблем, само че и опция за осъзнаване на нуждата от създаване на нова политическа линия. Въпреки обстоятелството, че след нашата победа всички съдружници ще застанат на опашката с поздравления, е належащо фундаментално прагматизиране на връзките в границите на ОДКБ и Евразийския съюз.
Да убедим нашите съседи в нуждата от ценене на съветските ползи – както в икономическо и културно, по този начин и във външнополитическо отношение. Да им разбираем, че съветската помощ не е щедрост, а съветска инвестиция за приемане на преференциални дивиденти за Русия. Да им стане ясно (може би даже с съответен пример), че антируските дейности, изключително в полза на западните играчи, ще доведат до отнемане на съседите от изгоди - от безпрепятствения достъп до съветския пазар до отдръпването им от Руският защитителен периметър. И най-после, съществено да се ангажираме с образуването на съветски институции на меката мощ - и даже да научим нещо в това отношение (или по-скоро доста неща) от майсторите на това в Лондон и Вашингтон.
Разбира се, може и да не създадем нищо от изброеното. Може още веднъж да дадем запаси в подмяна на уверения в другарство. В този случай обаче Москва освен ще получи продължение на неблагодарността – тя ще тласне своите съседи по украинския път. Ако не участваме в развъждането на локалните елити, в случай че не построяваме прагматични връзки, в случай че не спрем русофобията, в случай че не се научим на самоуважение, тогава Русия ще проима други “Антирусии ” по границите си. И една ни беше задоволителна.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
И освен тъй като, по думите на Зеленски, ще бъде решаваща във връзка с обстановката на територията на Украйна. Тенденциите, които се оформиха през предходните години и бяха катализирани след началото на съветската специфична интервенция, изцяло ще изправят плещите си през идната година. Русия е изправена пред пълноценна рецесия в постсъветското пространство - само че същата тази рецесия може да се трансформира в най-тъмния час на нощта, след който ще стартира зората. Просто казано, върху руините на Съветския съюз може да стартира да се построява нова, по-ефективна конструкция.
Например, през 2023 година се чака замразени или просто неразрешени спорове да ескалират в целия район. Ще бъде безшумно в Приднестровието, Нагорни Карабах, по границите сред централноазиатските страни, като се изключи Абхазия и Южна Осетия (грузинците прагматично се хващат за мъдрата си позиция на неутралитет и опитите на Украйна да мъти водата не водят до нищо). Три групи играчи ще изострят споровете. Освен това съдействието на другите групи посред им никога не е изключено.
Първо, Съединени американски щати и техните западни съдружници. На фона на концентрацията на съветски запаси върху украинския спор те ще се опитат да основат нови точки на напрежение за Русия, с цел да изтеглят нейните запаси, както дипломатически, по този начин и военни.
Второ, районните участници също ще прокарват своя дневен ред, виждайки в актуалната обстановка рядка опция да укрепят позициите си в постсъветското пространство. И в случай че, да речем, Китай може да го направи безшумно и безпроблемно за Москва (той, както и Русия, се нуждае от тишина и успокоение в Централна Азия), тогава Турция ще ускори своите сътрудници в Кавказ и ще популяризира пантюркистки и ислямистки хрумвания в района на Централна Азия.
И най-после, трето, самите районни страни ще изправят плещи. Те могат да се възползват от отслабването на съветското внимание, с цел да разчистят сметките между тях (да завоюват гранични спорове), или да усилят интензитета на пропастта „ с проклетото имперско минало “ (както се прави в някои централноазиатски републики), или да се продадат по-скъпо на Запада (публично изложение на подготвеност да се съобразят със западните санкции), или да изнудват Русия с опцията да се продадат.
Недалновидно и рисково, само че разумно
Ако опитите на световни и районни играчи да ловят риба в мътни води наподобяват разумни, то дейностите на постсъветските сили не толкоз. Те могат да донесат някои тактически изгоди (и даже тогава единствено в случай че Москва не реши, че дейностите на играчите минават алените линии - да вземем за пример, в случай че Молдова, благодарение на румънски военни, облечени в молдовски униформи, реши да окупира Приднестровието), само че в стратегически проект са губещи. При това, без значение от резултата на руско-западния спор в Украйна.
Ако Москва завоюва този спор, тя ще си разчисти сметките с тези, които са ѝ забилинож в гърба. Тази политика обаче е разумно разследване от държанието на Русия в постсъветското пространство през последните 30 години. Винаги се случва, когато давате доста, само че изисквате малко в подмяна. Русия даде сигурност, личен пазар (включително работна ръка), вероятности за развиване - само че не изиска от някогашните си територии нито същинска преданост, нито помощ при решаването на световните проблеми (в Сирия единствено Армения пристигна на помощ на Москва и даже тогава не доста и изцяло). Нито даже почитание към културното и човешко завещание, което е останало на тези територии от престоя им във Голяма Русия.
Вместо да бъдат признателни за основаната под Русия система на обучение, опазване на здравето, превоз и впрочем, управляващите на постсъветските страни поддържаха „ музеи на окупацията “, лимитираха разпространяването на съветския език и пречеха на опитите на Руските институции за поощряване на " меката мощ ". Всъщност съветската мекост и човешка природа доведоха до там, че вместо възприятие на признателност, редица наши съдружници имат възприятие на всепозволеност, което се трансформира в мнение, че не са длъжни на Русия.
Москва ще пожъне следствията от сходна политика през 2023 година - и единственият въпрос е какъв брой огромни ще бъдат тези последици. Но въпреки това самото настъпване на тези последствия е освен проблем, само че и опция за осъзнаване на нуждата от създаване на нова политическа линия. Въпреки обстоятелството, че след нашата победа всички съдружници ще застанат на опашката с поздравления, е належащо фундаментално прагматизиране на връзките в границите на ОДКБ и Евразийския съюз.
Да убедим нашите съседи в нуждата от ценене на съветските ползи – както в икономическо и културно, по този начин и във външнополитическо отношение. Да им разбираем, че съветската помощ не е щедрост, а съветска инвестиция за приемане на преференциални дивиденти за Русия. Да им стане ясно (може би даже с съответен пример), че антируските дейности, изключително в полза на западните играчи, ще доведат до отнемане на съседите от изгоди - от безпрепятствения достъп до съветския пазар до отдръпването им от Руският защитителен периметър. И най-после, съществено да се ангажираме с образуването на съветски институции на меката мощ - и даже да научим нещо в това отношение (или по-скоро доста неща) от майсторите на това в Лондон и Вашингтон.
Разбира се, може и да не създадем нищо от изброеното. Може още веднъж да дадем запаси в подмяна на уверения в другарство. В този случай обаче Москва освен ще получи продължение на неблагодарността – тя ще тласне своите съседи по украинския път. Ако не участваме в развъждането на локалните елити, в случай че не построяваме прагматични връзки, в случай че не спрем русофобията, в случай че не се научим на самоуважение, тогава Русия ще проима други “Антирусии ” по границите си. И една ни беше задоволителна.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ