Порой в Тексас дава ключ към тайните на Марс
2002 година Америка се готви да чества 4 юли, само че преди небето да се озари от обичайните фойерверки, в Южен Тексас стартира да вали. Този дъжд провокира локална злополука, сменя „ физиономията ” на покрайнината, само че и безусловно прекатурва визиите на геолозите за еволюцията на ландшафта – както на Земята, по този начин и на Марс.
Пролетта на 2002 година в Тексас е много дъждовна и язовирът „ Кениън Лейк ” е цялостен догоре. На 30 юни откъм Мексиканския залив настъпват облачни грамади, от които пет дни непрестанно се лее дъжд. На места дъждът надвишава 120 л на кв.м. Заедно с водите от горното течение на река Гвадалупе това основава сериозна обстановка при язовира.
Когато водата доближава рисково ниво, сапьори от армията на Съединени американски щати отварят спешните шлюзове на оборудването, с цел да понижат потока, поел по преливника, който може да бъде опустошен от водните маси.
Милиони тонове вода потеглят по коритото на Гвадалупе
със скоростта на бърз трен. Стените от пясъчник, обграждащи долината, са смешка работа за побеснялата буря. Те са построени от едва свързани скални парчета. Водата понася към 70 хил. тона камъни и пясък и ги завлича към Мексиканския залив, като тук-там удълбочава дъното на каньона с над 20 метра. Пороят разкрива пластове от вкаменелости, черупки на антични животни, както и изворчета на прясна вода, захранвани от подпочвени жили. В покрайнината близо 500 къщи са разрушени, 12 души умират в региона на мощните дъждове.
Доста по-късно учените осъзнават, че са станали очевидци на нещо в действителност необикновено – появяването на каньон със междинна дълбочина от 7 метра единствено за три дни.
Досега специалистите смятаха, че за появяването на сходни дефилета са нужни не дни и месеци, а милиони години мудна, монотонна работа на естествените сили: капките, които пословично пробиват камъка, работливо се точат в тънка струйка по дъното на постепенно задълбочаващото се дере. От време на време ги подкрепят бързо отминаващи сезонни пълноводия. Но срокът за основаване на чудеса като Големия каньон в Колорадо е оценен на хиляди и хиляди години.
Единични пагубни наводнения също вършат каньони -
неотдавна геолозите са наясно с това. Отличаването им от елементарните, създавани без ненужно бързане, долове обаче е сложна, съвсем невъзможна работа.
Затова и случката от началото на юли 2002 година в Тексас е толкоз значима за науката. Непосредственото наблюдаване на такива наводнения е огромна необичайност. Стихията нормално оставя задоволително улики във тип на огромни камъни или насочени утаечни острови. Най-често обаче може единствено да се гадае дали те са се образували за дни или за епохи.
Двама геолози – Майкъл Ламб от Калифорнийския софтуерен институт и Марк Фонстад от Щатския университет на Тексас в Сан Маркос, се заели да изучат феномена по изобилните „ горещи следи ”. В тяхна помощ се оказали и купищата данни, събрани от военните инженери и хидролози преди, по време и след края на невероятната седмица в долината на Гвадалупе.
