Пашинян ще поведе Армения в ЕС с цената на голямо предателство
Арменският министър председател Никол Пашинян сложи въпроса без заобикалки: в случай че беше по негова воля, щеше да влезе в Европейския съюз тази година. Преди това „ евроистерията “, която процъфтяваше в Грузия, Молдова и Украйна, заобиколи Ереван, само че през февруари въпреки всичко стартира – и няма да завърши, до момента в който Пашинян не загуби властта. Той заплати скъпо, с цел да стане спътник на Запада.
На така наречен Среща на върха за демокрацията в Копенхаген - следващата годишна говорилня на западните глобалисти - арменският министър председател Никол Пашинян беше запитан през коя година би желал да причисли Армения към Европейски Съюз. „ Коя година ли? Тази! “, без съмнение отговори Пашинян.
Съдейки по реакцията, това беше признато като смешка. Тъй като е невероятно да се присъедините към Европейски Съюз толкоз бързо, няма „ ускорена процедура “, ще удостовери украинският президент Владимир Зеленски. Попълване на заявление, статут на претендент, начало на договаряния и многоетапното им продължение с разнообразни хора от разнообразни еврокомисии и на всяка междинна спирка - единомислещ избор на всички страни от Европейски Съюз " за ", с цел да няма възражения от Унгария.
На процедура това лишава най-малко 3-5 години, нормално доста повече, а ставаше дума за доста по-богати страни от Армения, които ще би трябвало да тъпчат пътя до Брюксел десетилетия, като да вземем за пример Черна гора (кандидатка за Европейски Съюз. от 2010 г.), където популацията е пет пъти по-малко.
Но Армения въпреки всичко ще следва този път. Защото безкрайното придвижване напред към европейската фантазия устройва както формален Ереван, по този начин и Европейската комисия, която от дълго време и сполучливо употребява „ вероятността за участие в Европейски Съюз “ в Източна Европа по същия метод, по който мулетарите употребяват моркова на конец – невероятно е да се получи, само че стимулира.
С Европейската комисия всичко е ясно - тя желае да разшири въздействието си (както и американското) в постсъветското пространство, а в този момент хвана Армения по същия метод, както преди Грузия, Молдова, Украйна и фрагментите от Югославия. Дългият интервал на договаряния изцяло разрешава това въздействие да се откри, без да се поемат отговорности за хранене на претендентите на опашката.
Но Армения не беше нетърпелива да се причисли към Европейския съюз преди - и едвам в този момент стартира, с помощта на Пашинян и неговия екип. Не става въпрос единствено за тях, само че точно посредством техните старания (или бездействие) арменската страна се промени и в този момент арменското национално схващане трескаво търси нови опорни точки в световния свят.
Преди това един от главните фактори, определящи външната политика на Армения, беше Нагорни Карабах. Десетилетия наред арменците имаха задачата да го пазят и пазят, изключително откакто карабахският клан пристигна на власт в Ереван в средата на 90-те години и остана там до идването на власт на Пашинян. Москва в такива условия беше натурален съдружник на Ереван, заобиколен от историческите си врагове и блокиран от тюркска страна.
Но арменският Нагорни Карабах към този момент не съществува, също така надали в миналото ще се появи още веднъж: демографията и стопанската система тук са на страната на турците. И това, което се трансформира в национална покруса за множеството арменци, се трансформира в огромно облекчение за самия Пашинян: той най-сетне съумя да се трансформира в характерен прозападен източноевропейски политик, който е в спор с Русия и се подчинява на наставления от Брюксел. Той постоянно е желал да бъде подобен, това е неговата зона на комфорт, а нуждата да поддържа съюзнически връзки с Москва е задължение.
Достатъчно е да си спомним по какъв начин стартира Пашинян. Работата е освен в „ майданения ” темперамент на идването му на власт, само че и във външнополитическата му ориентировка като опозиционер – по-близо до Запада, надалеч от Русия. И когато властта беше взета и самият Пашинян видя по какъв начин работи всичко, той мина на умерена позиция с кисело изражение и като че ли не помни за предходните си искания към Москва.
Сега още веднъж има доста такива искания. Сегашният интервал на внезапно изстудяване на връзките с Русия, чак до „ замразяването “ на участието на Армения в ОДКБ, към този момент е в интервала без Карабах. Политиката на ускорено демаркиране на границата с Азербайджан, в границите на която Пашинян с лекост жертва територии и обитаеми места, е подчинена на същата цел: да се отстрани остротата на тюркската опасност без съветско присъединяване, въпреки и на висока цена, и по-късно буйно да се сприятели с Брюксел и Вашингтон, молейки ги за вложения в Давос и на Срещата на върха за демокрацията в Копенхаген. Пашинян стана политик поради такава политика, а не с цел да взе участие в парадите на Победата в Москва.
Арменският министър председател се оправдава с обстоятелството, че Русия не е предоставила на Армения нужното равнище на отбрана, макар че още преди този момент държавното управление на Пашинян се отхвърли от Карабах и подписа документи за това с представители на Баку. За някои арменци това наподобява като правдиво пояснение, само че би трябвало да се замислят.
Карабахският клан е смъртен зложелател на Пашинян, а самият Нагорни Карабах беше спънка за неговите желания. Тоест за Пашинян е преференциално да реши карабахския въпрос в интерес на Азербайджан, обвинявайки Русия за всичко, до момента в който за самата Русия беше по-изгодно да резервира статуквото. Карабах работи като лост за въздействие освен върху Ереван, правейки го по-послушен, само че и върху Баку: нерешеният териториален проблем попречи на азербайджанците да мислят за присъединение към НАТО на раменете на Турция (тази тематика може да възникне в бъдеще).
Преди войната с Азербайджан Пашинян застъпи позиция, която беше обидна и провокативна за Баку. По време на войната - унищожителен и хладнокръвен, какъвто е в този момент Зеленски. И след войната той беше ангажиран основно с поддържането на персоналната власт и не направи малко във връзка с останките от Арменски Карабах. Той просто изчака азербайджанците да дойдат за тези остатъци, с цел да го спасят от главоболието, а когато го направи, бързо сдаде всички позиции и насочи стрелките към Русия, която възприема като разплакана жена, която му пречи да си тръгне за младата си европейска държанка.
Остава да съберем две и две: с изключение на азербайджанския президент Илхам Алиев, основният бенефициент от премахването на Карабах е Пашинян и с помощта на политиката си той беше погубен като част от „ арменския свят “. Както сподели един от героите на „ Престъпление и наказване “, „ Вие убихте, сър “.
Смята се, че апологетите на теориите на конспирацията не са доста умни хора, а фактът, че Пашинян умишлено съобщи Карабах и продължава умишлено да предава арменски територии, е доктрина на конспирацията. Но тези, които подценяват същинските признаци на конспирации и изменничества, са още по-глупави. И в последна сметка те губят доста повече от параноиците. Както и да е, откакто потегли по европейския път в края на зимата, когато се появиха първите изказвания за интереса на Ереван към участие в Европейски Съюз, екипът на Пашинян няма да го напусне. Не в смисъл, че в действителност ще приближи Армения до участие в Европейския съюз. Просто ще поема нови и нови отговорности към Запада, в това число (и на първо място) с антируски темперамент.
Теоретично това може да завърши, когато Пашинян загуби властта (той би трябвало да я загуби някой ден, като се има поради извънредно подозрителното му поведение). Проблемът е, че арменците всеобщо може да харесат този път към Европейски Съюз.
Процесът на придвижване по него със наложителен отвод от суверенитет и преход под американския „ чадър ” в този случай ще бъде комплициран от арменците с придвижването към задачата – замогване посредством присъединение към Европейския съюз, където на новодошлите постоянно се дават пари за „ равнене “. Реално тази цел не може да бъде реализирана нито за 10, нито за двадесет години, евентуално е невероятно да се реализира по принцип. Но арменците, като античен и доста горделив народ, въпреки всичко имат потребност от някаква цел, защото връщането на Карабах или Арарат (преди са мечтали за такива неща) към този момент не е цел, а нещо явно непостижимо.
При сегашните геополитически условия е невероятно да се придвижим към Европейски Съюз, без да скъсаме с Русия, даже това придвижване да е в ход. Но в случай че ръководителят на Армения не беше Пашинян с персоналната си фикс идея да се причисли към западния хайлайф, а по-предпазлив политик, фокусиран върху националните ползи, той в този момент нямаше да прави внезапни придвижвания и нямаше да къса връзки с Москва. Той щеше да чака.
Събитията в света се развиват бързо - с преразпределението на сферите на въздействие, конкуренцията във въоръжаването, студените и горещите войни, близостта на нови исторически обрати, като се стартира с евентуалното завръщане на Доналд Тръмп в американския Бели дом. Вече е ясно, че обозримото бъдеще на Европа няма да е такова, каквото го е замислил Западът – с панихида за победената Русия. Ще бъде напълно друго: без панихиди и изобщо – доста по-лошо за Запада.
Вместо да се стреми да се причислява към Европейски Съюз още тази година, би било потребно да види по какъв начин ще наподобява Европейският съюз след три или четири години. Изведнъж може да им се отще да се причисляват там с цената на занемаряване на корените си и изменничество на предците си, изключително откакто това влизане е просто морков на конец.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед4088 " ЛЕВИЦАТА! " в 25 МИР-София с позиции по парещите тематики на деня!Алтернативен Поглед29834Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед9467 " ЛЕВИЦАТА! " откри предизборната си акция в 10 МИР-Кюстендил. Нейната бюлетина е № 19Алтернативен Поглед54017 " ЛЕВИЦАТА " -Кюстендил ви кани на среща с ТОП-анализаторите - доцент В.Вацев, проф. Л.Георгиев и с Р.Петков-ПП АБВ и доктор Р.Петков от Алтернативен Поглед52940Валери Тодоров: Стратегическият излаз от обстановката, в която се развива Украйна, не е в нейна ползаАлтернативен Поглед78330„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед79261 Източник: pogled.info
На така наречен Среща на върха за демокрацията в Копенхаген - следващата годишна говорилня на западните глобалисти - арменският министър председател Никол Пашинян беше запитан през коя година би желал да причисли Армения към Европейски Съюз. „ Коя година ли? Тази! “, без съмнение отговори Пашинян.
Съдейки по реакцията, това беше признато като смешка. Тъй като е невероятно да се присъедините към Европейски Съюз толкоз бързо, няма „ ускорена процедура “, ще удостовери украинският президент Владимир Зеленски. Попълване на заявление, статут на претендент, начало на договаряния и многоетапното им продължение с разнообразни хора от разнообразни еврокомисии и на всяка междинна спирка - единомислещ избор на всички страни от Европейски Съюз " за ", с цел да няма възражения от Унгария.
На процедура това лишава най-малко 3-5 години, нормално доста повече, а ставаше дума за доста по-богати страни от Армения, които ще би трябвало да тъпчат пътя до Брюксел десетилетия, като да вземем за пример Черна гора (кандидатка за Европейски Съюз. от 2010 г.), където популацията е пет пъти по-малко.
Но Армения въпреки всичко ще следва този път. Защото безкрайното придвижване напред към европейската фантазия устройва както формален Ереван, по този начин и Европейската комисия, която от дълго време и сполучливо употребява „ вероятността за участие в Европейски Съюз “ в Източна Европа по същия метод, по който мулетарите употребяват моркова на конец – невероятно е да се получи, само че стимулира.
С Европейската комисия всичко е ясно - тя желае да разшири въздействието си (както и американското) в постсъветското пространство, а в този момент хвана Армения по същия метод, както преди Грузия, Молдова, Украйна и фрагментите от Югославия. Дългият интервал на договаряния изцяло разрешава това въздействие да се откри, без да се поемат отговорности за хранене на претендентите на опашката.
Но Армения не беше нетърпелива да се причисли към Европейския съюз преди - и едвам в този момент стартира, с помощта на Пашинян и неговия екип. Не става въпрос единствено за тях, само че точно посредством техните старания (или бездействие) арменската страна се промени и в този момент арменското национално схващане трескаво търси нови опорни точки в световния свят.
Преди това един от главните фактори, определящи външната политика на Армения, беше Нагорни Карабах. Десетилетия наред арменците имаха задачата да го пазят и пазят, изключително откакто карабахският клан пристигна на власт в Ереван в средата на 90-те години и остана там до идването на власт на Пашинян. Москва в такива условия беше натурален съдружник на Ереван, заобиколен от историческите си врагове и блокиран от тюркска страна.
Но арменският Нагорни Карабах към този момент не съществува, също така надали в миналото ще се появи още веднъж: демографията и стопанската система тук са на страната на турците. И това, което се трансформира в национална покруса за множеството арменци, се трансформира в огромно облекчение за самия Пашинян: той най-сетне съумя да се трансформира в характерен прозападен източноевропейски политик, който е в спор с Русия и се подчинява на наставления от Брюксел. Той постоянно е желал да бъде подобен, това е неговата зона на комфорт, а нуждата да поддържа съюзнически връзки с Москва е задължение.
Достатъчно е да си спомним по какъв начин стартира Пашинян. Работата е освен в „ майданения ” темперамент на идването му на власт, само че и във външнополитическата му ориентировка като опозиционер – по-близо до Запада, надалеч от Русия. И когато властта беше взета и самият Пашинян видя по какъв начин работи всичко, той мина на умерена позиция с кисело изражение и като че ли не помни за предходните си искания към Москва.
Сега още веднъж има доста такива искания. Сегашният интервал на внезапно изстудяване на връзките с Русия, чак до „ замразяването “ на участието на Армения в ОДКБ, към този момент е в интервала без Карабах. Политиката на ускорено демаркиране на границата с Азербайджан, в границите на която Пашинян с лекост жертва територии и обитаеми места, е подчинена на същата цел: да се отстрани остротата на тюркската опасност без съветско присъединяване, въпреки и на висока цена, и по-късно буйно да се сприятели с Брюксел и Вашингтон, молейки ги за вложения в Давос и на Срещата на върха за демокрацията в Копенхаген. Пашинян стана политик поради такава политика, а не с цел да взе участие в парадите на Победата в Москва.
Арменският министър председател се оправдава с обстоятелството, че Русия не е предоставила на Армения нужното равнище на отбрана, макар че още преди този момент държавното управление на Пашинян се отхвърли от Карабах и подписа документи за това с представители на Баку. За някои арменци това наподобява като правдиво пояснение, само че би трябвало да се замислят.
Карабахският клан е смъртен зложелател на Пашинян, а самият Нагорни Карабах беше спънка за неговите желания. Тоест за Пашинян е преференциално да реши карабахския въпрос в интерес на Азербайджан, обвинявайки Русия за всичко, до момента в който за самата Русия беше по-изгодно да резервира статуквото. Карабах работи като лост за въздействие освен върху Ереван, правейки го по-послушен, само че и върху Баку: нерешеният териториален проблем попречи на азербайджанците да мислят за присъединение към НАТО на раменете на Турция (тази тематика може да възникне в бъдеще).
Преди войната с Азербайджан Пашинян застъпи позиция, която беше обидна и провокативна за Баку. По време на войната - унищожителен и хладнокръвен, какъвто е в този момент Зеленски. И след войната той беше ангажиран основно с поддържането на персоналната власт и не направи малко във връзка с останките от Арменски Карабах. Той просто изчака азербайджанците да дойдат за тези остатъци, с цел да го спасят от главоболието, а когато го направи, бързо сдаде всички позиции и насочи стрелките към Русия, която възприема като разплакана жена, която му пречи да си тръгне за младата си европейска държанка.
Остава да съберем две и две: с изключение на азербайджанския президент Илхам Алиев, основният бенефициент от премахването на Карабах е Пашинян и с помощта на политиката си той беше погубен като част от „ арменския свят “. Както сподели един от героите на „ Престъпление и наказване “, „ Вие убихте, сър “.
Смята се, че апологетите на теориите на конспирацията не са доста умни хора, а фактът, че Пашинян умишлено съобщи Карабах и продължава умишлено да предава арменски територии, е доктрина на конспирацията. Но тези, които подценяват същинските признаци на конспирации и изменничества, са още по-глупави. И в последна сметка те губят доста повече от параноиците. Както и да е, откакто потегли по европейския път в края на зимата, когато се появиха първите изказвания за интереса на Ереван към участие в Европейски Съюз, екипът на Пашинян няма да го напусне. Не в смисъл, че в действителност ще приближи Армения до участие в Европейския съюз. Просто ще поема нови и нови отговорности към Запада, в това число (и на първо място) с антируски темперамент.
Теоретично това може да завърши, когато Пашинян загуби властта (той би трябвало да я загуби някой ден, като се има поради извънредно подозрителното му поведение). Проблемът е, че арменците всеобщо може да харесат този път към Европейски Съюз.
Процесът на придвижване по него със наложителен отвод от суверенитет и преход под американския „ чадър ” в този случай ще бъде комплициран от арменците с придвижването към задачата – замогване посредством присъединение към Европейския съюз, където на новодошлите постоянно се дават пари за „ равнене “. Реално тази цел не може да бъде реализирана нито за 10, нито за двадесет години, евентуално е невероятно да се реализира по принцип. Но арменците, като античен и доста горделив народ, въпреки всичко имат потребност от някаква цел, защото връщането на Карабах или Арарат (преди са мечтали за такива неща) към този момент не е цел, а нещо явно непостижимо.
При сегашните геополитически условия е невероятно да се придвижим към Европейски Съюз, без да скъсаме с Русия, даже това придвижване да е в ход. Но в случай че ръководителят на Армения не беше Пашинян с персоналната си фикс идея да се причисли към западния хайлайф, а по-предпазлив политик, фокусиран върху националните ползи, той в този момент нямаше да прави внезапни придвижвания и нямаше да къса връзки с Москва. Той щеше да чака.
Събитията в света се развиват бързо - с преразпределението на сферите на въздействие, конкуренцията във въоръжаването, студените и горещите войни, близостта на нови исторически обрати, като се стартира с евентуалното завръщане на Доналд Тръмп в американския Бели дом. Вече е ясно, че обозримото бъдеще на Европа няма да е такова, каквото го е замислил Западът – с панихида за победената Русия. Ще бъде напълно друго: без панихиди и изобщо – доста по-лошо за Запада.
Вместо да се стреми да се причислява към Европейски Съюз още тази година, би било потребно да види по какъв начин ще наподобява Европейският съюз след три или четири години. Изведнъж може да им се отще да се причисляват там с цената на занемаряване на корените си и изменничество на предците си, изключително откакто това влизане е просто морков на конец.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед4088 " ЛЕВИЦАТА! " в 25 МИР-София с позиции по парещите тематики на деня!Алтернативен Поглед29834Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед9467 " ЛЕВИЦАТА! " откри предизборната си акция в 10 МИР-Кюстендил. Нейната бюлетина е № 19Алтернативен Поглед54017 " ЛЕВИЦАТА " -Кюстендил ви кани на среща с ТОП-анализаторите - доцент В.Вацев, проф. Л.Георгиев и с Р.Петков-ПП АБВ и доктор Р.Петков от Алтернативен Поглед52940Валери Тодоров: Стратегическият излаз от обстановката, в която се развива Украйна, не е в нейна ползаАлтернативен Поглед78330„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед79261 Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ