16-годишният Александър Асенов се прибра с два златни, един сребърен

16-годишният Александър Асенов се прибра с два златни, един сребърен и един бронзов орден от Европейските игри за спортисти със Синдром на Даун в Италия. Залата, в която Александър тренира от три години, се оказва и мястото, на което той стартира да развива по-добри говорни умения, социализира се и основава другарства с други деца и младежи като себе си.

Майката на Александър споделя, че с помощта на спорта и поддръжката на треньорите, децата със Синдром на Даун се усещат приобщени и признати. Освен това през последните години Александър развива говорните си умения.

Той има две фантазии – едната е да стане международен първенец, а другата, когато порасне да има брошура за мотор. Вярва, че ще успее, тъй като има поддръжката на фамилията, приятелите и треньорите си.

Родителите му споделят, че колкото и да са значими медалите, най-ценното за детето им е, че с помощта на спорта Алекс съумява да откри своя среда, другари и ментори в лицето на своите треньори.

Така родителите на Александър от другари схващат за „ Малката къщурка “ – място, на което деца със специфични потребности се трансформират в първенци, с помощта на Българската федерация по приспособена физическа интензивност.

„ Ние сме били 10 години в чужбина. Алекс беше на 3 години, когато ние заминахме, а се прибрахме, когато беше на 13 и едно от най-големите ни терзания беше – какво ще се случи с него в България. За нашето семейство това беше сложното – да приемеш, че детето ти е с увреждания и да вървиш по пътя напред. Не мога да укривам, че не е било елементарно, нито за мен, нито за брачна половинка ми. Затова тръгнахме да търсим други хоризонти – някъде, където другите са признати “, споделя Десислава Асенова – майка на Александър.

Според нея би трябвало да се дава късмет на такива хора.

„ Възможност да се образоват, да се развиват, да спортуват. Самата ни обществена система не е проведена по този начин, че да ги учи и да им дава късмет да се социализират. Това е един от главните проблеми. Респективно това се вижда и в обществото. Всичко си заслужава – поради техните щастливи лица, поради обичта, която раздават и поради това, че в действителност и те могат “, изясни Десислава.

„ Когато започнах преди може би 7-8 години да се занимавам със спорт за хора с интелектуални усложнения, въобще не съм предполагал, че можем да стигнем до професионалните, елитните групи в международен мащаб от една дребна зала в Орландовци. Ние към този момент обикаляме света и както се споделя покоряваме върхове.

Надявам се повече хора да се занимават със спорт за тези хора. Вярно, че може би е малко по-специфично да се работи с тях, тъй като се изисква малко повече самообладание, повече повтаряне и никога да не се отхвърляме и да споделяме, че не става “, съобщи Слав Петков – ръководител на Българската федерация по приспособена физическа интензивност (FAPA).