Племенникът на Божидар Димитров с покъртително разкритие за 3 инфарктни позвънявания преди професорът да умре!
Занимавам се с фотография. От 14 години съм в София. Още като бях студент, пътувах с Божидар. Обикаляхме Македония, Сърбия, България и т.н. В музея съм от 7 години, преди това бях като заместник на неговия шофьор. Това заяви в ефира на " Събуди се " племенникът на Божидар Димитров - Тодор Димитров.
" На 18-годишна възраст, когато бях, почина баща ми. Тогава той ме извика в София, за да уча. Тогава се превърна в мой втори баща ", разкри той.
Той разкри, че в Македония не навсякъде са били долюбвани. " Случвало се е да ни целят с камъни и да ни псуват. Случвало се е обаче и много хора да разпознават Божидар и да му се радват. "
" Последните години пътуваше по-малко. Имаше здравословни проблеми ", приза Тодор.
" Недовършени останаха много негови неща. Голямата базилика в Плиска беше последното нещо, с което се бе захванал. Започна я, което пак е нещо. Много е трудно да продължиш живота на Божидар. Няма да има друг като него скоро. Просто снимам за музея. Той имаше много големи успехи ", призна племенникът на историка.
" Божидар беше много широко скроен и обичаше да помага на всички. Беше наистина добър човек. Няма нещо, което да забравя от него. Последно с него си говорихме за кучета и един приют, където да ги закараме. Последната година и половина той имаше доста оплаквания от сърце. Донякъде спазваше забраните на лекарите, но не можеше всичко. Не познавам човек с толкова силен дух, като неговия.
Племенникът му си спомня, че Божидар е починал в деня, в който щерка му имала рожден ден. " Разбрах, че е седнал на една пейка и започнал да диша тежко. 10 минути преди това се чул с дъщеря си и се разбирали да ядат торта. След като му прилошало за 15 минути ми звъннаха 3 пъти. През единия ми казаха, че все още май диша. Последното позвъняване беше фатално, казаха ми, че е дошла линейката и той е починал ", разкри Тодор.
" Аз разпръснах прахта му. Изпълнихме желанието му ", призна той и добави, че се надява историята да напише само хубави неща за Божидар Димитров.
" На 18-годишна възраст, когато бях, почина баща ми. Тогава той ме извика в София, за да уча. Тогава се превърна в мой втори баща ", разкри той.
Той разкри, че в Македония не навсякъде са били долюбвани. " Случвало се е да ни целят с камъни и да ни псуват. Случвало се е обаче и много хора да разпознават Божидар и да му се радват. "
" Последните години пътуваше по-малко. Имаше здравословни проблеми ", приза Тодор.
" Недовършени останаха много негови неща. Голямата базилика в Плиска беше последното нещо, с което се бе захванал. Започна я, което пак е нещо. Много е трудно да продължиш живота на Божидар. Няма да има друг като него скоро. Просто снимам за музея. Той имаше много големи успехи ", призна племенникът на историка.
" Божидар беше много широко скроен и обичаше да помага на всички. Беше наистина добър човек. Няма нещо, което да забравя от него. Последно с него си говорихме за кучета и един приют, където да ги закараме. Последната година и половина той имаше доста оплаквания от сърце. Донякъде спазваше забраните на лекарите, но не можеше всичко. Не познавам човек с толкова силен дух, като неговия.
Племенникът му си спомня, че Божидар е починал в деня, в който щерка му имала рожден ден. " Разбрах, че е седнал на една пейка и започнал да диша тежко. 10 минути преди това се чул с дъщеря си и се разбирали да ядат торта. След като му прилошало за 15 минути ми звъннаха 3 пъти. През единия ми казаха, че все още май диша. Последното позвъняване беше фатално, казаха ми, че е дошла линейката и той е починал ", разкри Тодор.
" Аз разпръснах прахта му. Изпълнихме желанието му ", призна той и добави, че се надява историята да напише само хубави неща за Божидар Димитров.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ