100-годишнината от рождението на бащата на българската фармацевтика акад. Любомир

100-годишнината от рождението на бащата на българската фармацевтика акад. Любомир Желязков означи Исторически музей – Свиленград. Животът и научното дело на огромния академик, който е роден в митничарския град, са показани в взаимна документална галерия с Научния списък на Българска академия на науките. Експозицията ще остане в залата на музея до края на февруари.

Любомир Желязков е роден на 14 октомври 1918 година в фамилията на Тана Старирадева и Димитър Желязков - участник в Първата международна война. Неговият вуйчо Стойчо Старирадев е кмет, управлявал най-дълго града - от 1934 до 1944 година

Големият принос на акад. Желязков е основаването на Научноизследователския химико-фармацевтичен инстит, който създава и внедрява нови лекарствени средства и форми, - автентичен български артикул. Започвайки от лаборатория в едно мазе с един лаборант, той съумява да развие сполучливо българската химико-фармацевтична промишленост и да донесе големи доходи за България от износа на медикаменти. Под негово управление институтът се развива като теоретичен, новаторски и софтуерен център на родната фармацевтична индустрия, сполучливо представяна у нас и в чужбина. В института, наименуван “мозъкът на фармацевтиката ”, се създават медикаменти и се прави надзор и тествания над тях.

Като академик създател акад. Желязков основава направленията в него съгласно най-важните социално-значими болести. Под негово управление се създават неповторими български технологии, които в 90% от случаите са били нови структури и истински патентно предпазени формули. Има многочислени лекарствени патенти от Швейцария, Германия, Франция, Канада, Япония и други страни по света.

Благодарение на тези разработки българската фармацевтична индустрия се подрежда през 70-те години на шесто място в света по произвеждане и експорт на лекарствени препарати и до момента към 85% от основаните и създаваните у нас медикаменти са разработка на Научноизследователския химико-фармацевтичен инстит.

През 1990 година институтът е на прага на едно ново изобретение – основаване на изкуствена универсална кръв, само че след измененията в страната няма средства за нужната инсталация.