1. Вашето дете не е единствен и най-валиден критерий за

1. Вашето дете не е единствен и най-валиден аршин за съпоставяне и подражателство.

Това е доста мъчно за схващане от родителите на 1 дете. Обикновено те считат, че развиването на детето им е показателно за развиването на ВСИЧКИ деца и щом техният наследник е проговорил на година, то всички, които се отклоняват от този индикатор, се нуждаят от консултация при логопед, невролог и/или психолог. Странно е, че другояче интелигентни хора, щом станат родители, попадат в клопката на: „ Щом при мен се случи по този начин, и при вас би трябвало да е същото “. Чудесно лекарство за заболяването на „ всезнанието “ и „ всеразбирането “ е раждането на още едно, а най-добре още 2 деца.

2. Вашето дете не е напълно.

Всеки човек, с цел да е добър родител, би трябвало да одобри, че вижда детето си през очите на любовта и е изцяло допустимо да не осъзнава напълно неговите дефекти и нужни области за усъвършенстване. Да не приказваме, че методът, по който детето се държи с родителите си, е друг от отношението му към други възрастни, връстници, по-малки деца. Хубаво е да сме оптимално осведомени и справедливи, с цел да сме допустимо най-полезни за децата си. Нашата цел не би трябвало да е „ дете, което се държи добре с мен “, а „ човек, който се отнася с почитание към близките “.

3. Вие не сте първообразът на родителя. Вие не сте идеален.

Вие сте образован човек, който е станал родител и е претърпял големи физически, душевен и прочувствени промени. Смятате, че сте се развили, обогатили и сте израснали като персона. Това ви кара самоуверено да давате препоръки, да изразявате крайни позиции и намерено да не одобрявате метода, по който други родители отглеждат децата си. Честичко го вършиме и с приятелите си. А в този момент помислете – тези другари не са ли тъкмо толкоз интелигентни като вас? Нямат ли и те 1, 2 или повече деца? Не значи ли това, че щом са избрали различен метод, то са създали осведомен избор и може би има нещо, което не знаете?

4. Не може да вършиме забележки на други родители. Особено на всеослушание и обществено.

(освен когато не приказваме за държание, застрашаващо здравето на децата им)

Тук са годни причините от миналата точка, като ще допълня и още нещо.

Какво знаете за тези хора? За техните страхове и проблеми, за провокациите, които посрещат? Какво знаете за здравословното положение на децата им – може би рестриктивните мерки в яденето, които постановат върху детето си, не са съвременна волност, а здравно условие? Може непотребните съгласно вас терзания за възприятията му да са подбудени от травматично прекарване, за което нямате визия. Не знаете пътя, през който са минали, нито трудностите, които преодоляват. Ако желаете да помогнете – направете го по метод, по който информацията ви ще бъде чута. Публичният наставнически линч не е подобен метод.

5. Спазвайте разпоредбите на дома, в който сте

Вашата къща – вашите правила. Чуждата къща – непознати закони. У вас играта постоянно се стартира от най-малкия – когато сте на посетители, детето ви ще би трябвало да одобри, че различен ще хвърли зарчето първи. Детето ви пищи и упорства то да избере кино лентата, който ще се гледа? Време е да разбере, че е посетител и изборът е на домакините, в случай че те не му го предложат. За детето ще е потребно да знае, че светът няма да се преценява с неговите привички и разбирания. Че всяко семейство е един дребен свят със лични правила, които заслужават почитание, когато сме в неговите владения.

Много постоянно в горните клопки попадат родители, които са над междинното равнище на просветеност. Осъзнавайки личните си благоприятни условия, те неправилно считат, че изводите, до които са стигнали, са общовалидни. Много значимо е да помним, че и да кърмим, и да не кърмим, и да работим, и да си стоим у дома – всички ние сме най-хубавите родители на децата си, стига да ги познаваме, обичаме и направляваме.

Инфо: https://cleverbook.net