Държавната ТАСС съобщава, че Лавров е участвал в кръгла маса, посветена на разрешаването на кризата в Украйна, но се е ясно къде се е провела тази среща, кой я е организирал и кои държави са участвали в нея. 

Според Лавров са налице опити всичко около мирните преговори с Украйна да се преобърне "с главата надолу" чрез "псевдодипломация".

В същото време посочва, че Русия е готова да отговори на "всяка сериозна инициатива" по уреждане на въпросите между Киев и Москва, но повтори, че "топката е в полето на Украйна".

Според руския външен министър всъщност проблемът е, че вместо Западът да насърчава "справедлив процес", той се опитва да привлече страните от глобалното мнозинство към подкрепа на инициативата на президента на Украйна Володимир Зеленски, която той нарече "формула за мир“.

Какво всъщност представлява украинската формула за мир? 

Тя дойде като отговор на китайското предложение, което беше в 12 точки, но повтаряше до голяма степен исканията на Русия. Формулата за мир на украинския президент Володимир Зеленски призовава за пълно изтегляне на руските войски от украинска територия, освобождаване на всички военни заложници и депортирани украинци, както и хранителна и енергийна сигурност.

“Западът от месеци казва, че тази “формула за мир“ е единствената основа за преговори. Започва от невинни теми и след това стига до целта, за която е измислена – нанасяне на стратегическо поражение на Русия, възстановяване на границите на Украйна, каквито бяха през 1991 г., изправяте руското ръководство на военен съд, принуждавате Русия да плати репарации и след това “милостиво“ се съгласявате да подпишете мирно споразумение“, негодува Сергей Лавров.

Според дипломата Западът се опитва да убеди страните от Африка, Азия и Латинска Америка да подкрепят инициативата на Зеленски „само в онези точки, които му харесват”, което според него е "опит нормалните държави да бъдат въвлечени в абсолютно нереалистично, русофобско, ултимативно начинание".

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.

До края на тази година ще бъде разкрит нов кризисен център в Самуил, област Разград, в който подкрепа могат да потърсят 15 жертви на насилие. С държавно финансиране ще бъде увеличен капацитетът на кризисния център в Перник – от 16 на 40 места.

Решението на правителството идва на фона на зачестилите случаи на домашно насилие в страната. Днес дойде поредната фрапираща новина от Сандански, където мъж преби и подстрига жената, с която живее. Малтретираната жена е на 27 години. Побоят е станал през нощта на вторник срещу сряда. На сутринта пребитата и остригана жена е потърсила помощ от социалните служби в Свищов, от където са подали сигнала за домашното насилие до полицията.

В момента пострадалата се намира в кризисен център. 

В днешната среща при премиера Денков са участвали още вицепремиерът и министър на външните работи и Мария Габриел, която е председател на Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие, министрите на труда и социалната политика Иванка Шалапатова и на вътрешните работи Калин Стоянов, заместник-министрите на образованието и науката Емилия Лазарова и на правосъдието Георги Николов.

Към момента кризисните центрове могат да приемат 321 пострадали. Целта е общият капацитет да бъде увеличен на 774 места – за 479 деца и 295 пълнолетни, заяви министър Шалапатова.

Общините трябва да планират разкриването им в бюджетите си. 

Първоначалната и адекватна реакция при случаите на насилие е най-важна, подчерта министър Стоянов. От МВР вече изготвят нови методически указания за действията на полицейските органи по Закона за защита от домашното насилие, с подробно разписани механизми за действие на всеки един етап от получаването на сигнала, посещението на място, разговора с пострадали, работата с извършителите и т.н. Според министъра на вътрешните работи се наблюдават значителен ръст на случаите на домашно насилие и трайно увеличение на образуваните досъдебни производства спрямо миналата година. Ще се направи анализ на причините.

Вече е започнало обучението на 40 педагогически специалисти от регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование (РЦПППО), които ще оказват методическа подкрепа за превенция на насилието и тормоза в училище. Подготвят се също 20 психолози от Националната мобилна група за психологическа подкрепа към Министерството на образованието и науката. Те ще работят в сферата на киберсигурността и срещу насилието в интернет.  Подготвят се и законови промени с цел въвеждане на медиация на конфликти на регионално ниво с цел подобряване на комуникацията между образователните институции и родителите, особено в случаите, в които децата са жертва на проблеми между родителите.

Министерството на правосъдието (МП) работи по разширяване на възможностите за безплатна правна консултация за жертвите на насилие. Тя е регламентирана в меморандум за сътрудничество и партньорство между МВР, МП, Националното бюро за правна помощ и адвокатските колегии. 22 юристи от Софийска адвокатска колегия са изявили желание да се включат в списъците на Националното бюро по правна помощ през последния месец. Обсъжда се и увеличаването на работното време на Националния телефон за първична правна помощ, който министерството поддържа.

Инцидентът е от септември миналата година, а от Москва заявиха, че става дума за "техническа грешка". Министерството на отбраната (MO) на Обединеното кралство публично прие руското обяснение. Но сега трима високопоставени западни източници от отбраната, запознати с инцидента, твърдят пред BBC, че руските комуникации, прихванати от самолета RC-135 Rivet Joint на RAF, дават много различна информация от официалната версия.

Самолетът на RAF - с екипаж до 30 души зпълняваше мисия за наблюдение над Черно море в международното въздушно пространство на 29 септември миналата година, когато се натъкна на два руски изтребителя SU-27. Прихванатите комуникации показват, че един от руските пилоти е смятал, че е получил разрешение да се прицели в британския самолет, следвайки двусмислена команда от руска наземна станция. Вторият обаче не го е направил, защото според разкритията от комуникацията между двамата пилоти, не е имало разрешение за това.

Първият пилот е изстрелял ракета въздух-въздух, която обаче не е успяла да фиксира целта си. Последвал е и втори изстрел, въпреки противоречията между двамата пилоти. Втората пакета просто е паднала от крилото, което предполага, че оръжието или е било неизправно, или че изстрелването е било прекратено преждевременно.