Въпреки че глобалният дълг отчете нов значителен спад през 2022 г., той все още е висок, като устойчивостта на дълга остава проблем, се казва в актуализираната база данни за глобалния дълг на МВФ.

Глобалното бреме на дълга намалява за втора поредна година, въпреки че остава над вече високото си ниво отпреди пандемията, според последната актуализация. Общият дълг възлиза на 238% от глобалния брутен вътрешен продукт през миналата година, с 9 процентни пункта повече от 2019 г. В щатски долари дългът възлиза на 235 трилиона долара, или с 200 милиарда долара над нивото си през 2021 г.

Данните за България

Според МВФ дългът на централното правителство (процент от БВП) е 31,44% (27 млрд. долара от от 86 млрд. долара номинален БВП за 2022 г.), с което бележи леко понижение от 31,55% за 2021 г.

Дългът на сектор "Държавно управление" (% от БВП) е около 33,71% в сравнение с 33,45% за предходната година.

Съотношение дълг/БВП е 23,1% и e сравнително ниско за Европейския съюз. Номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) достига 165,38 млрд. долара, увеличение от 139,01 млрд. долара през 2021 г.

Политиците трябва да бъдат непоколебими

"Политиците ще трябва да бъдат непоколебими през следващите няколко години в своя ангажимент за запазване на устойчивостта на дълга", предупреждават от МВФ.

Въпреки възстановяването на икономическия растеж от 2020 г. и много по-високата от очакваната инфлация, публичният дълг остава упорито висок.

"Фискалните дефицити поддържаха нивата на публичния дълг високи, тъй като много правителства харчеха повече, за да стимулират растежа и да реагират на скоковете на цените на храните и енергията, дори след като прекратиха фискалната подкрепа, свързана с пандемията", се посочва в доклада.

В резултат на това публичният дълг е намалял само с 8% от БВП през последните две години, компенсирайки само около половината от свързаното с пандемията увеличение. Частният дълг, който включва дълга на домакинствата и нефинансовия корпоративен дълг, е намалял по-бързо с 12 на сто от БВП. Спадът обаче не е достатъчен, за да "изтрие" пандемичния скок.

Сили в тенденциите на дълга

Преди пандемията съотношението глобален дълг към БВП се е повишило в продължение на десетилетия. Глобалният публичен дълг се е утроил от средата на 70-те години на миналия век, за да достигне 92% от БВП (или малко над 91 трилиона долара) до края на 2022 г. Частният дълг също се е утроил до 146% от БВП (или близо 144 трилиона долара), но за по-дълъг период от време между 1960 г. и 2022 г.

МВФ отбелязва, че Китай е изиграл централна роля в увеличаването на глобалния дълг през последните десетилетия, тъй като заемите са изпреварили икономическия растеж. Дългът като дял от БВП се е повишил приблизително до същото ниво като в Съединените щати, докато в доларово изражение общият дълг на Китай (47,5 трилиона долара) все още е значително под този на Съединените щати (близо до 70 трилиона долара). Що се отнася до нефинансовия корпоративен дълг, делът на Китай от 28% е най-големият в света.

Дългът в развиващите се страни с ниски доходи също е нараснал значително през последните две десетилетия, макар и от по-ниски първоначални нива. Въпреки че нивата на дълга им, особено на частния дълг, остават средно сравнително ниски в сравнение с напредналите и нововъзникващите икономики, темпът на тяхното нарастване след глобалната финансова криза създаде предизвикателства и уязвимости. Повече от половината от развиващите се страни с ниски доходи са в дългови затруднения или са изложени на висок риск от такива, а около една пета от нововъзникващите пазари имат държавни облигации, търгуващи на затруднени нива.

Справяне с уязвимостта на дълга

Правителствата трябва да предприемат спешни стъпки, за да помогнат за намаляване на уязвимостта на дълга и да обърнат дългосрочните тенденции, подчертават от МВФ.

За дълга на частния сектор тези политики биха могли да включват бдителен мониторинг на дълговата тежест на домакинствата и нефинансовите корпорации, както и свързаните с тях рискове за финансовата стабилност.

По отношение на уязвимостта на публичния дълг, изграждането на надеждна фискална рамка може да ръководи процеса за балансиране на нуждите от разходи с устойчивостта на дълга.

За развиващите се страни с ниски доходи подобряването на капацитета за събиране на допълнителни данъчни приходи е от ключово значение. За тези с непоносим дълг също е необходим всеобхватен подход, който включва фискална дисциплина, както и преструктуриране на дълга съгласно общата рамка на Групата на двадесетте (Г-20) – многостранният механизъм за опрощаване и преструктуриране на държавен дълг – когато е приложимо, както е отбелязано в априлската Световна икономическа перспектива.

"Важно е, че намаляването на дълговото бреме ще създаде фискално пространство и ще позволи нови инвестиции, което ще помогне за насърчаване на икономическия растеж през следващите години. Реформите на трудовите и продуктовите пазари, които повишават потенциалното производство на национално ниво, биха подкрепили тази цел. Международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително въглеродното данъчно облагане, би могло допълнително да намали натиска върху публичното финансиране", се казва в доклада.

Очевидно той действа с план в дадената ситуация. Защо прави този рязък завой, ми е трудно да кажа. Трябва да видим и кой ще е кандидатът на ГЕРБ за София. Вероятно е със забавяне, защото така е пресметнато, че ще донесе най-добър ефект. Това каза в интервю за предаването „Денят на живо“ проф. Александър Маринов.

„Природата на това правителство е особена, то по принцип е нестабилно. Протестите са симптом за проблемите в това управление. Виждате, че другите участници, извън ПП-ДБ, побързаха да се разграничат и критикуват дори правителството и премиера. Това е голямо изпитание заради начина на реакция на правителството, която за мен е необяснима“, коментира още политологът.

По думите му е повече от очевидно, че ДПС и ГЕРБ не искат да носят пасивите от протестите на земеделците. „Ясно е, че цялата тази сглобка е изградена на временно съвпадение на някакви интереси и планове. Докога ще съществува това крехко равновесие, е много трудно да се прецени“, посочи още проф. Маринов.

„По-скоро се изчаква да се види какъв ще е ефектът от функционирането на сглобката. В София картината е изключително объркана и е много трудно да се предвиди какво ще се случи. Ясно е, че когато и това правителство да бъде развалено, ще бъде важен не само реалният повод, а преди всичко обяснението. То трябва да е убедително и да докаже, че този, който е бутнал коалицията, е прав, а другите виновни. Цялата тежест се стоварва върху правителството, тъй като това е уязвимият елемент“, добави още той.

Очевидно той действа с план в дадената ситуация. Защо прави този рязък завой, ми е трудно да кажа. Трябва да видим и кой ще е кандидатът на ГЕРБ за София. Вероятно е със забавяне, защото така е пресметнато, че ще донесе най-добър ефект. Това каза в интервю за предаването „Денят на живо“ проф. Александър Маринов.

„Природата на това правителство е особена, то по принцип е нестабилно. Протестите са симптом за проблемите в това управление. Виждате, че другите участници, извън ПП-ДБ, побързаха да се разграничат и критикуват дори правителството и премиера. Това е голямо изпитание заради начина на реакция на правителството, която за мен е необяснима“, коментира още политологът.

По думите му е повече от очевидно, че ДПС и ГЕРБ не искат да носят пасивите от протестите на земеделците. „Ясно е, че цялата тази сглобка е изградена на временно съвпадение на някакви интереси и планове. Докога ще съществува това крехко равновесие, е много трудно да се прецени“, посочи още проф. Маринов.

„По-скоро се изчаква да се види какъв ще е ефектът от функционирането на сглобката. В София картината е изключително объркана и е много трудно да се предвиди какво ще се случи. Ясно е, че когато и това правителство да бъде развалено, ще бъде важен не само реалният повод, а преди всичко обяснението. То трябва да е убедително и да докаже, че този, който е бутнал коалицията, е прав, а другите виновни. Цялата тежест се стоварва върху правителството, тъй като това е уязвимият елемент“, добави още той.