В България затлъстяването представлява значим обществен и здравен проблем, като

В България затлъстяването съставлява важен публичен и здравен проблем, като съгласно последни данни 33,2% от популацията над 20-годишна възраст е със затлъстяване. Състоянието е по-често срещано при мъжете (38,8%) спрямо дамите (28,3%). Според данни от Националния статистически институт (НСИ) за 2019 година, 62,8% от мъжете и 45,0% от дамите на възраст 18 и повече години са с наднормено тегло или затлъстяване.

В отчет, оповестен неотдавна, „ Тежестта на килограмите: Как затлъстяването вреди на здравето и стопанската система ни “, за огромна част от икономическите последствия от болестта е открито, че се дължат на разноските за надзор на многочислените затруднения и съпътстващи болести, засягащи разнообразни органи и системи при хората, живеещи със затлъстяване. Въпреки това резултатите от разбора стигат до заключението, че главната част от икономическата тежест на болестта в действителност идва от косвените разноски (като да вземем за пример неявяване от работа), които възлизат на 5 815 519 352 лева. годишно. Според разбора общата икономическа тежест (преки и непреки разходи) на затлъстяването в България е 6 484 447 995 лева (което възлиза на 3,5 % от Брутният вътрешен продукт на страната през 2023 г.).

Затлъстяването в България съставлява освен забележителна икономическа, само че и сериозна здравна и обществена тежест. Освен директните и индиректните разноски, болестта води до забележителна загуба на години в положително здраве – по оценка на световното проучване на тежестта на болесттите, затлъстяването е причина за 1 267,93 изгубени години живот с положително здраве (DALY) на 100 000 души годишно, което за страната се равнява на почти 67 724 DALY всяка година.

Затлъстяването е хронично и прогресиращо заболяване, което понастоящем визира повече от 1 милиард души по света, като прогнозите са до 2035 година повече от половината от международното население да живее със затлъстяване и наднормено тегло. Затлъстяването може да докара до затруднения, ограничаващи живота, до намалено качество на живот и е също по този начин мотор на други болести. 5 милиона души всяка година губят живота си заради сърдечносъдови болести (ССЗ), рак, диабет и други хронични заболявания, подбудени от затлъстяването.

Болестта в България

Едва 40% от българите със затлъстяване имат сложена публична диагноза, което илюстрира забележителен проблем с незадоволителното различаване на положението като заболяване.

Според експертното мнение на водещи експерти в лекуването на затлъстяване в България, само 20% от диагностицираните пациенти със затлъстяване получават някаква форма на лекуване и едвам 1,3% получават медикаментозна терапия.

Скринингът за затлъстяване не изисква комплицирани диагностични способи, като показателят на телесна маса (ИТМ) остава най-широко признатият и комфортен инструмент за прогнозиране на затрудненията, свързани с наднормено тегло. Изследвания демонстрират, че слагането на диагноза „ затлъстяване “ корелира с по-добри резултати при понижаване на тежестта. Тъй като първият контакт на пациентите със затлъстяване нормално е с общопрактикуващ доктор (ОПЛ), ролята на първичната здравна помощ е от решаващо значение за ранното различаване и надзор на това положение.

Предвид посочените данни, затлъстяването следва да бъде обсъждано като стратегически здравен и стопански приоритет.

Според създателите на отчета е нужна незабавна национална политика, като стъпките, които би трябвало да се подхващат, са включване на МКБ код Е66 в листата на болесттите, за които НЗОК заплаща за домашно лечение; основаване на народен указател за затлъстяване; нараснал достъп до лекуване посредством мултидисциплинарни подходи и реимбурсиране на медикаментозна терапия (при пациенти с индикации за подобен тип терапия); възстановяване на диагностиката посредством скрининг и осведоменост, както и вложение в профилактика и просветителни акции.