България вече е държавата с най-висока данъчна тежест за сектора на услугите
Официално! България не просто се отхвърли от обществения си облик на страна с невисок корпоративен налог. Нещо повече, ние се превърнахме в страната с най-висока данъчна тежест в Европейския съюз за бранша на услугите.
Разбира се, става въпрос за въвеждането на световния най-малък налог от 15% и по-точно за метода, по който се вкара. Темата беше следена с тревога от данъчните експерти и бизнеса, само че по този начин и не доближи до по-широката общност поради извънредно техническата, комплицирана и обемна материя.
Важните разяснения са, че въпросът визира единствено най-големите корпоративни групи с консолидирани доходи в целия свят над 750 милиона евро, показани от към 600 дъщерни сдружения у нас и четири-пет локални централи. И че България нямаше по какъв начин да не вкара разпоредбите на световния налог, защото, в случай че тези минимални 15% налог не се плащаха у нас, те по този начин или другояче трябваше да се платят в някоя друга страна. Ако бяхме естествена страна, ползата на необятната общност следваше да завърши тук, а със скучните механически елементи щяхме да останем да се занимаваме единствено експертите. Но се случи нещо друго.
Предисторията
Приемането у нас на разпоредбите за световния най-малък налог мина под дебелата сянка на изключението за основна стопанска активност. Зад този необичайно звучащ термин се крие концепцията, че фирмите, които влагат в действителен бизнес, като основават работни места и получават материални активи, не би трябвало да се товарят с несъразмерна спомагателна данъчна тежест. Всъщност в по-общ проект, световният най-малък налог е ориентиран към неточните данъчни практики, при които голословно се употребяват куп данъчни облекчения или корпорациите се възползват от пропуски и недостатъци в данъчните системи на страните. В този смисъл изключението за основна стопанска активност е основен детайл от световния налог, защото в избрани пластове прави разграничаване сред действителни бизнеси и изкуствени данъчни схеми, както и сред бизнеси, създаващи работни места, и такива, които експлоатират главно нематериални или финансови активи.
В България обаче прочитът на световния най-малък налог бе подложен на едно прекомерно опростенческо равнище. Нашият налог бил 10%, а чужденците желали да ни го създадат 15%. И въобще, че казусът бил просто в данъчните ставки, а не в разпоредбите за образуване на облагаемите облаги.
Не се разбра, че тези проценти са така наречен номинални данъчни ставки, т.е. процентите, записани в закона. А това, което в действителност вълнува бизнеса, са така наречен ефикасни данъчни ставки, т.е. какъв е действителният размер на дължимия налог, след всички приспадания, данъчни облекчения и усложнения, съотнесено към размера на осъществената облага. А по този индикатор България в никакъв случай не е била страна с изключително невисок корпоративен налог. Причината е, че у нас няма никакви обилни данъчни облекчения за компаниите и че системата на плоския ни налог в действителност работи доста дейно и съвсем няма дупки, през които да изтичат фискални доходи.
По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за 70% от интернационалните групи с централи в Европа и Северна Америка ефикасната данъчна ставка е под 15%, включително 52% с ефикасна ставка под 10%. За съпоставяне, в България ефикасната данъчна ставка е малко повече от номиналните 10% поради особеностите на българското данъчно законодателство и нападателния метод на Национална агенция за приходите. А това значи, че по степен на ефикасна данъчна тежест измежду огромните мултинационални групи България до този миг е не просто в средата, а даже и мъничко над средата. Така че и дума не може да става за прекомерно ниско равнище на корпоративно облагане в България.
На фона на това упованията бяха, че изключението за основна стопанска активност ще бъде въведено в България, по същия метод както ще бъде признато във всички останали европейски страни, с цел да може България да резервира качеството си на страна със приблизително равнище на ефикасна корпоративна данъчна тежест.
Вместо това, разпоредбите на световния най-малък налог се одобриха по метод, който трансформира България в страната от Европейски Съюз, която ще полза най-тежко фирмите от бранша на услугите. Нека забележим по какъв начин се стигна до там.
Какво тъкмо се случи?
За всеобща изненада, Министерството на финансите се заинати и реши, че изключението няма да се ползва при изчислението на дължимия в България народен спомагателен налог, който е част от системата на световния най-малък налог. И тук стартира една неуместна въртележка от оправдания и целеустремено тичане на МФ от сериозна експертна полемика по казуса.
Първото опрощение беше България да не изпусне фискални доходи, които някоя друга страна може да събере. Само че това е концепцията на самия народен спомагателен налог, който не беше оспорен от нито един специалист, тъй че няма никаква връзка с тематиката за изключението за основна стопанска активност.
След това пристигна оправданието, че колкото и висок спомагателен налог да бъде заплатен в България, той постоянно ще бъде приспаднат като данъчен заем в централата на мултинационалната група. Абсурдна концепция, която няма по какъв начин да се случи от каквато и да било позиция. Първо, опонира на самата идея за данъчен заем и няма по какъв начин една страна да връща налог, който е заплатен в друга страна, т.е. да връща пари, които не е получила.
Второ, световният налог се пресмята страна по страна до достигането на минималното равнище от 15% за всяка страна поотделно и няма по какъв начин да се прави някакво компенсиране сред данъчни резултати на разнообразни страни. И трето, при използването на изключението за основна стопанска активност, данъчната основа, надлежно дължимият налог, стават по-ниски, тъй че е математически невероятно страна, която не ползва изключението, да дължи по-нисък налог от страна, която го ползва.
За похлупак на всичко и броени минути преди влизането на закона за дефинитивно гласоподаване в Народното събрание, бе издигнато оправданието, че българският народен спомагателен налог можело да се окаже неприемлив и по тази причина - я, дайте, по-добре да таксуваме всичко без изключения. Аргументацията беше едно параграфче от 6 реда в един от документите на Организацията за икономическо сътрудничество и раз по тематиката.
Дилетантщина или отстъпчивост?
През цялото време на тази сага витаеше съмнението дали чиновниците от Министерството на финансите не съумяват да схванат в дълбочина защо става въпрос или в противен случай, доста добре схващат, само че не съумяват да обяснят на своя министър и да отстояват кардинална позиция пред него. Материята, несъмнено, е извънредно комплицирана и профилирана и не трябва с лека ръка да се раздават оценки. Но тематиката е също по този начин от извънредно значение за стопанската система на страната и изискваше висша степен на експертност, отговорно държание и държавническо мислене.
Нека се върнем към параграфчето от 6 реда. Параграф 69 от Наръчника за използване за минималния налог на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Параграфът илюстрира какви са финансовите резултати при позволен и при неприемлив народен налог. За съпоставяне, в случай че вземем всички документи по тематиката на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, европейската инструкция и всички други свързани осведомителни материали, ще стигнем до общ размер от над 6,000 реда. Идеята е, че с цел да схванеш какво споделят тези 6 реда, би трябвало да си прочел и осмислил и другите 6,000. А те споделят следното:
Първо, българският народен спомагателен налог, по метода по който е умислен и написан в закона, без никакво подозрение е позволен налог в подтекста на световния най-малък налог. В този смисъл това заиграване на Министерството на финансите с въпроса беше следващото отбягване на сериозна и задълбочена експертна полемика по тематиката.
Второ, изказванията на МФ, че изключението за основна стопанска активност обезсмисля ефикасното облагане с 15% демонстрира или недоумение, или старателно прикриване на обстоятелството, че спомагателен налог се дължи единствено в случай че има така наречен спомагателна облага. С други думи, даже ефикасната данъчна ставка да е, да речем, единствено 3%, то в случай че няма спомагателна облага, няма какво да бъде облагано с разликата до15%, тъй че данъчната тежест си остава 3%. Това е изцяло умишлен данъчен резултат, поради стимулирането на вложения и работни места, и не е нарушаване нито на логиката, нито на задачата на световния най-малък налог.
Трето, поради метода, по който повдига и интерпретира тематиката за неприемливите национални налози, МФ изповядва философия, че няма проблем едни и същи облаги на българските компании да се таксуват по едно и също време с три разнообразни типа налог - български корпоративен налог, български неприемлив спомагателен налог и световен примитивен спомагателен налог. Сигурно съжаляват, че не могат да ги докарат налозите по пет!
И четвърто, самият прославен параграф 69 пределно ясно илюстрира обстоятелството, че страни, в които няма да има изключение за основна стопанска активност, ще имат по-висока данъчна тежест по отношение на другите страни. Позовавайки се на този параграф, Министерството на финансите всъщност показва, че по-високата по отношение на другите страни от Европейски Съюз данъчна тежест на засегнатите компании в България не е непряк, а умишлен, целен резултат (!).
Продължава да стои въпросът знаят ли МФ какво тъкмо настояват и умишлено ли го вършат или не. Така или другояче Министерството на финансите нямаше честността намерено да съобщи пред народните представители задачата си, в случай че я осъзнава, да наложи по-високо данъчно облагане в България по отношение на другите страни от Европейски Съюз. Вместо това депутатите от самото начало бяха безсрамно заблуждавани, че всичко опирало до това България да не изпусне някакви налози, които другояче биха били събрани от другите страни.
Разделението на управляващите - идея пердута
Не настоявам, че депутатите е трябвало да навлязат доста надълбоко в материята, с цел да гласоподават умело. Така или другояче хората в страната, които разбираме от този въпрос, понастоящем сме малко на брой.
Работата на депутатите е напълно друга. Като представители на законодателната власт и в подтекста на разделянето на управляващите, тяхната функционалност е да бъдат ограничител и балансьор на изпълнителната власт. Макар народните представители също да имат законодателна самодейност, голямата част от законите в Българи се одобряват посредством законодателната самодейност на държавното управление. Това е изцяло естествено, по този начин е и в другите страни, защото действителната власт е в държавните управления и там знаят с какви законодателни ограничения могат да бъдат решени съответни проблеми или да се организират съответни държавни политики.
Само че функционалността на законодателния орган не е да приема покорно това, което му се спуска от държавното управление. Ролята на Народното събрание е да слага под въпрос, под подозрение всяко предложение на изпълнителната власт, тъй че да се увери, че признатите закони са в полза на обществото и не дават безгранична и безконтролна власт на държавното управление. В противоположен случай държавното управление би могло единствено да си взема решение, приема и извършва всички закони на правилото на единовластието.
Имахме до неотдавна един основен прокурор, който намерено заявяваше, че не има вяра в разделянето на управляващите. Опасявам се, че той надалеч не е бил единственият.
Това, което видяхме около сагата с световния най-малък налог, е по какъв начин българските депутати от самото начало си измиваха ръцете, че по този начин им били споделили от МФ. Нещо повече, депутатите от партията, издигнала министъра на финансите, даже и хипотетично не можеха да одобряват, че министърът им може вероятно нещо да сгреши. Нима е това равнището ни на схващане за действието на представителната народна власт?!
Това, което депутатите трябваше, само че не направиха, е да вземат под внимание гледната точка на всички заинтригувани страни, тъй че да могат да си изградят осведомено мнение при гласуването на закона. Случи се тъкмо противоположното, народните представители освен не търсеха интензивно друга позиция, освен нямаха интерес от експертна полемика, само че и представителите на бизнеса, които по благосклонност и за малко бяха позволени да показват своята позиция по въпроса, която позиция беше напълно професионална, бяха обвинени в лобизъм. Изглежда е въпрос на настройка, в логиката на психиката се назовава проекция - да пренасяш личните си показа и настройки върху другите.
Лобизмът - като въздуха и слънцето за всяко живо създание
Много е необичайно, че стигаме и до тематиката за лобизма, защото в толкоз комплицирана и техническа материя като световния най-малък налог от километри се виждаше, че няма място за лобизъм. Темата е напълно експертна. Или най-малко по този начин си мислехме специалистите.
В последна сметка след всички аргументативни лупинги на Министерството на финансите и след скрити от обществеността шушукания в коридорите на Парламента в минутите преди окончателното гласоподаване на текстовете, депутатите одобриха истинската българска концепция за половинчато изключение за основна стопанска активност. При него фирмите, които са вложили в материални активи, ще употребяват данъчно облекчение, а тези, които са вложили в основаването на работни места - няма.
Противно на първичните причини на МФ, ориентирани против Лукойл, спомагателен народен налог няма да заплаща точно Лукойл. Чувствително понижение на налога ще получат и компании от секторите произвеждане и търговия на дребно съгласно равнището на техните вложения. Концептуално видяно, не е вярно да считаме тези компании за привилегировани, защото те получават в огромна степен данъчното отнасяне, което изначално трябваше да е използвано за всички. Но даже и на тези, на които им се дава, те отново няма да получат в цялостна степен нужното изключение. От друга страна има браншове, които са съзнателно ощетени, а това е най-много секторът на услугите като цяло, и по-конкретно в подтекста на огромни мултинационални компании - секторите на осведомителните технологии и аутсорсинга на бизнес услуги. Именно тези браншове, бидейки бизнеси с висока добавена стойност, влагат в работни места и заплащат най-високите междинни заплати.
След титанични старания България доближи неповторимото достижение да бъде единствената страна в Европейски Съюз, трансформирала една напълно експертна техническа материя в следващата сфера на лобизъм. Погледнато трезво, в политиката по принцип има място и за експертност, и за лобизъм. Но полето на българската политика наподобява е толкоз тясно, че е останало място единствено за едното.
Като ти дават - взимай, като те гонят - бягай
И по този начин, след всички патърдии по приемането на световния най-малък налог, България се трансформира в страната с изрично най-високия народен спомагателен налог в Европейски Съюз за бранша на услугите. Като прибавим и до момента междинното равнище на ефикасна данъчна тежест във връзка с главния корпоративен налог, то доближаваме до общо равнище на ефикасната данъчна тежест за бранш услуги в България, което гордо, или по-скоро позорно, към този момент е измежду първенците в Европейския съюз.
Но да не забравяме и многото облекчения, които дават други страни за секторите с висока добавена стойност. Конкретно в IT бранша съществуват облекчения, а не у нас несъмнено, за изследователска и развойна активност (R&D). По подобен метод, в случай че ефикасната данъчна тежест е, да речем, 3% поради облекченията, а поради изключението за основна стопанска активност, няма спомагателна облага за задачите на световния най-малък налог, то данъчната тежест ще си остане 3%. Само че това е в другата страна, а в България ефикасната данъчна тежест ще бъде постоянно 15%. По подобен метод по-голямата данъчна тежест в България предвид на националния спомагателен налог ще бъде не 5%, а 5 пъти (!). Примерът е чисто илюстративен, само че цели да показва, че тезата, че няма проблем да натоварим аутсорсинг и IT компаниите с малко повече налог, е най-меко казано израз на надълбоко недоумение!
Нека напомним, че аутсорсинг и IT секторите са с главен принос за растежа на Брутният вътрешен продукт на България в последните години, че заплащат най-високите междинни заплати. Също по този начин, а прекомерно малко се приказва по тематиката, бизнес услугите (без интернационален превоз и интернационален туризъм) имат основен принос за балансирането на настоящата сметка на страната. Хронично високите ни търговски дефицити (най-вече по линията на вноса на енергийни ресурси) се компенсират главно от аутсорсинг и IT компаниите, които естествено работят за външните пазари. Нетният принос на бизнес услугите като цяло в това отношение в последните години е два пъти по-висок от мощно подтиквания по всевъзможни линии бранш на интернационалния туризъм. С други думи, точно аутсорсинг и IT секторите са главен мотор за повишението на стандарта на живот в страната, без да имат никакви данъчни облекчения.
Точно противоположното, аутсорсинг и IT компаниите са правилни данъкоплатци. Те не укриват налози, защото бизнес моделът им не допуска съществуването на приходи, които да могат да се скрият. За признателност биват унизени с непрекъснато повишение на оптималния застрахователен приход, в случай че пенсионноосигурителният модел е надълбоко изопачен и действителният застрахователен принос на лицата има все по-малко значение. Сега за още по-голяма признателност ще бъдат натоварени и с допустимо най-високият народен спомагателен налог.
Нека напомним и че секторът на услугите е високо мобилен точно тъй като не е стеснен от обилни материални вложения. Секторът на услугите може надалеч по-лесно, в сравнение с други стопански браншове, да минава държавните граници, търсейки най-хубавите условия за бизнес.
Изглежда, че България се пробва с всички сили да заколи кокошката, която ѝ снася златни яйца. При такива систематични старания се притеснявам, че най-сетне ще успее!
Бъдещето
България и различен път е правила нелепости в данъчната и икономическата си политика. След това се е опитвала да ги поправя. Но сагата с въвеждането на световния най-малък налог според мен е най-грандиозният неуспех в данъчната ни политика в последните години. Провал с капацитет за големи бъдещи стопански последици! Но неуспех, за който необятната общност може по този начин и да не разбере.
За мен няма никакво подозрение, че след най-вече една или две години законодателството ни ще бъде променено, тъй че да се поправят грешките, т.е. още преди страната да стартира за събира действителни бюджетни доходи от този налог. Дотогава обаче България рискува както да загуби доста евентуални вложители, по този начин и някои от сегашните вложители измежду огромните мултинационални корпорации да се реалокират в други страни. Както се споделя, след дъжд - качулка!
Освен това нямам никакво подозрение, че факторите, които доведоха до този величествен неуспех, няма да се трансформират нито след една, нито след две години. Провал освен във образуването на данъчната политика, само че също и неуспех във действието на демократичните институции. Простете, в случай че звуча песимистично, само че аз се смятам за реалист.
Разбира се, става въпрос за въвеждането на световния най-малък налог от 15% и по-точно за метода, по който се вкара. Темата беше следена с тревога от данъчните експерти и бизнеса, само че по този начин и не доближи до по-широката общност поради извънредно техническата, комплицирана и обемна материя.
Важните разяснения са, че въпросът визира единствено най-големите корпоративни групи с консолидирани доходи в целия свят над 750 милиона евро, показани от към 600 дъщерни сдружения у нас и четири-пет локални централи. И че България нямаше по какъв начин да не вкара разпоредбите на световния налог, защото, в случай че тези минимални 15% налог не се плащаха у нас, те по този начин или другояче трябваше да се платят в някоя друга страна. Ако бяхме естествена страна, ползата на необятната общност следваше да завърши тук, а със скучните механически елементи щяхме да останем да се занимаваме единствено експертите. Но се случи нещо друго.
Предисторията
Приемането у нас на разпоредбите за световния най-малък налог мина под дебелата сянка на изключението за основна стопанска активност. Зад този необичайно звучащ термин се крие концепцията, че фирмите, които влагат в действителен бизнес, като основават работни места и получават материални активи, не би трябвало да се товарят с несъразмерна спомагателна данъчна тежест. Всъщност в по-общ проект, световният най-малък налог е ориентиран към неточните данъчни практики, при които голословно се употребяват куп данъчни облекчения или корпорациите се възползват от пропуски и недостатъци в данъчните системи на страните. В този смисъл изключението за основна стопанска активност е основен детайл от световния налог, защото в избрани пластове прави разграничаване сред действителни бизнеси и изкуствени данъчни схеми, както и сред бизнеси, създаващи работни места, и такива, които експлоатират главно нематериални или финансови активи.
В България обаче прочитът на световния най-малък налог бе подложен на едно прекомерно опростенческо равнище. Нашият налог бил 10%, а чужденците желали да ни го създадат 15%. И въобще, че казусът бил просто в данъчните ставки, а не в разпоредбите за образуване на облагаемите облаги.
Не се разбра, че тези проценти са така наречен номинални данъчни ставки, т.е. процентите, записани в закона. А това, което в действителност вълнува бизнеса, са така наречен ефикасни данъчни ставки, т.е. какъв е действителният размер на дължимия налог, след всички приспадания, данъчни облекчения и усложнения, съотнесено към размера на осъществената облага. А по този индикатор България в никакъв случай не е била страна с изключително невисок корпоративен налог. Причината е, че у нас няма никакви обилни данъчни облекчения за компаниите и че системата на плоския ни налог в действителност работи доста дейно и съвсем няма дупки, през които да изтичат фискални доходи.
По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и раз за 70% от интернационалните групи с централи в Европа и Северна Америка ефикасната данъчна ставка е под 15%, включително 52% с ефикасна ставка под 10%. За съпоставяне, в България ефикасната данъчна ставка е малко повече от номиналните 10% поради особеностите на българското данъчно законодателство и нападателния метод на Национална агенция за приходите. А това значи, че по степен на ефикасна данъчна тежест измежду огромните мултинационални групи България до този миг е не просто в средата, а даже и мъничко над средата. Така че и дума не може да става за прекомерно ниско равнище на корпоративно облагане в България.
На фона на това упованията бяха, че изключението за основна стопанска активност ще бъде въведено в България, по същия метод както ще бъде признато във всички останали европейски страни, с цел да може България да резервира качеството си на страна със приблизително равнище на ефикасна корпоративна данъчна тежест.
Вместо това, разпоредбите на световния най-малък налог се одобриха по метод, който трансформира България в страната от Европейски Съюз, която ще полза най-тежко фирмите от бранша на услугите. Нека забележим по какъв начин се стигна до там.
Какво тъкмо се случи?
За всеобща изненада, Министерството на финансите се заинати и реши, че изключението няма да се ползва при изчислението на дължимия в България народен спомагателен налог, който е част от системата на световния най-малък налог. И тук стартира една неуместна въртележка от оправдания и целеустремено тичане на МФ от сериозна експертна полемика по казуса.
Първото опрощение беше България да не изпусне фискални доходи, които някоя друга страна може да събере. Само че това е концепцията на самия народен спомагателен налог, който не беше оспорен от нито един специалист, тъй че няма никаква връзка с тематиката за изключението за основна стопанска активност.
След това пристигна оправданието, че колкото и висок спомагателен налог да бъде заплатен в България, той постоянно ще бъде приспаднат като данъчен заем в централата на мултинационалната група. Абсурдна концепция, която няма по какъв начин да се случи от каквато и да било позиция. Първо, опонира на самата идея за данъчен заем и няма по какъв начин една страна да връща налог, който е заплатен в друга страна, т.е. да връща пари, които не е получила.
Второ, световният налог се пресмята страна по страна до достигането на минималното равнище от 15% за всяка страна поотделно и няма по какъв начин да се прави някакво компенсиране сред данъчни резултати на разнообразни страни. И трето, при използването на изключението за основна стопанска активност, данъчната основа, надлежно дължимият налог, стават по-ниски, тъй че е математически невероятно страна, която не ползва изключението, да дължи по-нисък налог от страна, която го ползва.
За похлупак на всичко и броени минути преди влизането на закона за дефинитивно гласоподаване в Народното събрание, бе издигнато оправданието, че българският народен спомагателен налог можело да се окаже неприемлив и по тази причина - я, дайте, по-добре да таксуваме всичко без изключения. Аргументацията беше едно параграфче от 6 реда в един от документите на Организацията за икономическо сътрудничество и раз по тематиката.
Дилетантщина или отстъпчивост?
През цялото време на тази сага витаеше съмнението дали чиновниците от Министерството на финансите не съумяват да схванат в дълбочина защо става въпрос или в противен случай, доста добре схващат, само че не съумяват да обяснят на своя министър и да отстояват кардинална позиция пред него. Материята, несъмнено, е извънредно комплицирана и профилирана и не трябва с лека ръка да се раздават оценки. Но тематиката е също по този начин от извънредно значение за стопанската система на страната и изискваше висша степен на експертност, отговорно държание и държавническо мислене.
Нека се върнем към параграфчето от 6 реда. Параграф 69 от Наръчника за използване за минималния налог на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Параграфът илюстрира какви са финансовите резултати при позволен и при неприемлив народен налог. За съпоставяне, в случай че вземем всички документи по тематиката на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, европейската инструкция и всички други свързани осведомителни материали, ще стигнем до общ размер от над 6,000 реда. Идеята е, че с цел да схванеш какво споделят тези 6 реда, би трябвало да си прочел и осмислил и другите 6,000. А те споделят следното:
Първо, българският народен спомагателен налог, по метода по който е умислен и написан в закона, без никакво подозрение е позволен налог в подтекста на световния най-малък налог. В този смисъл това заиграване на Министерството на финансите с въпроса беше следващото отбягване на сериозна и задълбочена експертна полемика по тематиката.
Второ, изказванията на МФ, че изключението за основна стопанска активност обезсмисля ефикасното облагане с 15% демонстрира или недоумение, или старателно прикриване на обстоятелството, че спомагателен налог се дължи единствено в случай че има така наречен спомагателна облага. С други думи, даже ефикасната данъчна ставка да е, да речем, единствено 3%, то в случай че няма спомагателна облага, няма какво да бъде облагано с разликата до15%, тъй че данъчната тежест си остава 3%. Това е изцяло умишлен данъчен резултат, поради стимулирането на вложения и работни места, и не е нарушаване нито на логиката, нито на задачата на световния най-малък налог.
Трето, поради метода, по който повдига и интерпретира тематиката за неприемливите национални налози, МФ изповядва философия, че няма проблем едни и същи облаги на българските компании да се таксуват по едно и също време с три разнообразни типа налог - български корпоративен налог, български неприемлив спомагателен налог и световен примитивен спомагателен налог. Сигурно съжаляват, че не могат да ги докарат налозите по пет!
И четвърто, самият прославен параграф 69 пределно ясно илюстрира обстоятелството, че страни, в които няма да има изключение за основна стопанска активност, ще имат по-висока данъчна тежест по отношение на другите страни. Позовавайки се на този параграф, Министерството на финансите всъщност показва, че по-високата по отношение на другите страни от Европейски Съюз данъчна тежест на засегнатите компании в България не е непряк, а умишлен, целен резултат (!).
Продължава да стои въпросът знаят ли МФ какво тъкмо настояват и умишлено ли го вършат или не. Така или другояче Министерството на финансите нямаше честността намерено да съобщи пред народните представители задачата си, в случай че я осъзнава, да наложи по-високо данъчно облагане в България по отношение на другите страни от Европейски Съюз. Вместо това депутатите от самото начало бяха безсрамно заблуждавани, че всичко опирало до това България да не изпусне някакви налози, които другояче биха били събрани от другите страни.
Разделението на управляващите - идея пердута
Не настоявам, че депутатите е трябвало да навлязат доста надълбоко в материята, с цел да гласоподават умело. Така или другояче хората в страната, които разбираме от този въпрос, понастоящем сме малко на брой.
Работата на депутатите е напълно друга. Като представители на законодателната власт и в подтекста на разделянето на управляващите, тяхната функционалност е да бъдат ограничител и балансьор на изпълнителната власт. Макар народните представители също да имат законодателна самодейност, голямата част от законите в Българи се одобряват посредством законодателната самодейност на държавното управление. Това е изцяло естествено, по този начин е и в другите страни, защото действителната власт е в държавните управления и там знаят с какви законодателни ограничения могат да бъдат решени съответни проблеми или да се организират съответни държавни политики.
Само че функционалността на законодателния орган не е да приема покорно това, което му се спуска от държавното управление. Ролята на Народното събрание е да слага под въпрос, под подозрение всяко предложение на изпълнителната власт, тъй че да се увери, че признатите закони са в полза на обществото и не дават безгранична и безконтролна власт на държавното управление. В противоположен случай държавното управление би могло единствено да си взема решение, приема и извършва всички закони на правилото на единовластието.
Имахме до неотдавна един основен прокурор, който намерено заявяваше, че не има вяра в разделянето на управляващите. Опасявам се, че той надалеч не е бил единственият.
Това, което видяхме около сагата с световния най-малък налог, е по какъв начин българските депутати от самото начало си измиваха ръцете, че по този начин им били споделили от МФ. Нещо повече, депутатите от партията, издигнала министъра на финансите, даже и хипотетично не можеха да одобряват, че министърът им може вероятно нещо да сгреши. Нима е това равнището ни на схващане за действието на представителната народна власт?!
Това, което депутатите трябваше, само че не направиха, е да вземат под внимание гледната точка на всички заинтригувани страни, тъй че да могат да си изградят осведомено мнение при гласуването на закона. Случи се тъкмо противоположното, народните представители освен не търсеха интензивно друга позиция, освен нямаха интерес от експертна полемика, само че и представителите на бизнеса, които по благосклонност и за малко бяха позволени да показват своята позиция по въпроса, която позиция беше напълно професионална, бяха обвинени в лобизъм. Изглежда е въпрос на настройка, в логиката на психиката се назовава проекция - да пренасяш личните си показа и настройки върху другите.
Лобизмът - като въздуха и слънцето за всяко живо създание
Много е необичайно, че стигаме и до тематиката за лобизма, защото в толкоз комплицирана и техническа материя като световния най-малък налог от километри се виждаше, че няма място за лобизъм. Темата е напълно експертна. Или най-малко по този начин си мислехме специалистите.
В последна сметка след всички аргументативни лупинги на Министерството на финансите и след скрити от обществеността шушукания в коридорите на Парламента в минутите преди окончателното гласоподаване на текстовете, депутатите одобриха истинската българска концепция за половинчато изключение за основна стопанска активност. При него фирмите, които са вложили в материални активи, ще употребяват данъчно облекчение, а тези, които са вложили в основаването на работни места - няма.
Противно на първичните причини на МФ, ориентирани против Лукойл, спомагателен народен налог няма да заплаща точно Лукойл. Чувствително понижение на налога ще получат и компании от секторите произвеждане и търговия на дребно съгласно равнището на техните вложения. Концептуално видяно, не е вярно да считаме тези компании за привилегировани, защото те получават в огромна степен данъчното отнасяне, което изначално трябваше да е използвано за всички. Но даже и на тези, на които им се дава, те отново няма да получат в цялостна степен нужното изключение. От друга страна има браншове, които са съзнателно ощетени, а това е най-много секторът на услугите като цяло, и по-конкретно в подтекста на огромни мултинационални компании - секторите на осведомителните технологии и аутсорсинга на бизнес услуги. Именно тези браншове, бидейки бизнеси с висока добавена стойност, влагат в работни места и заплащат най-високите междинни заплати.
След титанични старания България доближи неповторимото достижение да бъде единствената страна в Европейски Съюз, трансформирала една напълно експертна техническа материя в следващата сфера на лобизъм. Погледнато трезво, в политиката по принцип има място и за експертност, и за лобизъм. Но полето на българската политика наподобява е толкоз тясно, че е останало място единствено за едното.
Като ти дават - взимай, като те гонят - бягай
И по този начин, след всички патърдии по приемането на световния най-малък налог, България се трансформира в страната с изрично най-високия народен спомагателен налог в Европейски Съюз за бранша на услугите. Като прибавим и до момента междинното равнище на ефикасна данъчна тежест във връзка с главния корпоративен налог, то доближаваме до общо равнище на ефикасната данъчна тежест за бранш услуги в България, което гордо, или по-скоро позорно, към този момент е измежду първенците в Европейския съюз.
Но да не забравяме и многото облекчения, които дават други страни за секторите с висока добавена стойност. Конкретно в IT бранша съществуват облекчения, а не у нас несъмнено, за изследователска и развойна активност (R&D). По подобен метод, в случай че ефикасната данъчна тежест е, да речем, 3% поради облекченията, а поради изключението за основна стопанска активност, няма спомагателна облага за задачите на световния най-малък налог, то данъчната тежест ще си остане 3%. Само че това е в другата страна, а в България ефикасната данъчна тежест ще бъде постоянно 15%. По подобен метод по-голямата данъчна тежест в България предвид на националния спомагателен налог ще бъде не 5%, а 5 пъти (!). Примерът е чисто илюстративен, само че цели да показва, че тезата, че няма проблем да натоварим аутсорсинг и IT компаниите с малко повече налог, е най-меко казано израз на надълбоко недоумение!
Нека напомним, че аутсорсинг и IT секторите са с главен принос за растежа на Брутният вътрешен продукт на България в последните години, че заплащат най-високите междинни заплати. Също по този начин, а прекомерно малко се приказва по тематиката, бизнес услугите (без интернационален превоз и интернационален туризъм) имат основен принос за балансирането на настоящата сметка на страната. Хронично високите ни търговски дефицити (най-вече по линията на вноса на енергийни ресурси) се компенсират главно от аутсорсинг и IT компаниите, които естествено работят за външните пазари. Нетният принос на бизнес услугите като цяло в това отношение в последните години е два пъти по-висок от мощно подтиквания по всевъзможни линии бранш на интернационалния туризъм. С други думи, точно аутсорсинг и IT секторите са главен мотор за повишението на стандарта на живот в страната, без да имат никакви данъчни облекчения.
Точно противоположното, аутсорсинг и IT компаниите са правилни данъкоплатци. Те не укриват налози, защото бизнес моделът им не допуска съществуването на приходи, които да могат да се скрият. За признателност биват унизени с непрекъснато повишение на оптималния застрахователен приход, в случай че пенсионноосигурителният модел е надълбоко изопачен и действителният застрахователен принос на лицата има все по-малко значение. Сега за още по-голяма признателност ще бъдат натоварени и с допустимо най-високият народен спомагателен налог.
Нека напомним и че секторът на услугите е високо мобилен точно тъй като не е стеснен от обилни материални вложения. Секторът на услугите може надалеч по-лесно, в сравнение с други стопански браншове, да минава държавните граници, търсейки най-хубавите условия за бизнес.
Изглежда, че България се пробва с всички сили да заколи кокошката, която ѝ снася златни яйца. При такива систематични старания се притеснявам, че най-сетне ще успее!
Бъдещето
България и различен път е правила нелепости в данъчната и икономическата си политика. След това се е опитвала да ги поправя. Но сагата с въвеждането на световния най-малък налог според мен е най-грандиозният неуспех в данъчната ни политика в последните години. Провал с капацитет за големи бъдещи стопански последици! Но неуспех, за който необятната общност може по този начин и да не разбере.
За мен няма никакво подозрение, че след най-вече една или две години законодателството ни ще бъде променено, тъй че да се поправят грешките, т.е. още преди страната да стартира за събира действителни бюджетни доходи от този налог. Дотогава обаче България рискува както да загуби доста евентуални вложители, по този начин и някои от сегашните вложители измежду огромните мултинационални корпорации да се реалокират в други страни. Както се споделя, след дъжд - качулка!
Освен това нямам никакво подозрение, че факторите, които доведоха до този величествен неуспех, няма да се трансформират нито след една, нито след две години. Провал освен във образуването на данъчната политика, само че също и неуспех във действието на демократичните институции. Простете, в случай че звуча песимистично, само че аз се смятам за реалист.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ