... на ембаргото. Същото искаха и колегите им от още четири европейски държави - Унгария, Румъния, Словакия и Полша. Забраната за внос обаче не бе удължена.
Стопанство През - Новини
С 19 1 по малко са приходите от продукцията в сектор Селско
...... спрямо 2022 г. с 66.6%. По-малко продукция от селското стопанство за 2022 г., но на по-високи цени Спадът в обема при растениевъдството е с 10.7%
През 2022 г стойността на крайната продукция произведена в селското
...... 331.2 млн. лева (дял от 28.4%). Бруто образуването на основен капитал в селскостопански продукти (трайни насаждения и селскостопански животни) през 2022 г. е 85.6 млн. лева.
До 12 901 9 млн лева се е повишила стойността на
...... 331.2 млн. лева /дял от 28.4%/. 85.6 млн. лева е бруто образуването на основен капитал в селскостопански продукти /трайни насаждения и селскостопански животни/ през 2022 г.
През 2022 г стойността на крайната продукция произведена в селското
...... млн. лева (дял от 28.4%). Бруто образуването на основен капитал в селскостопански продукти (трайни насаждения и селскостопански животни) през 2022 г. е 85.6 млн. лева.
Митко Павлов: Не българският народ протестира, а милионерите с яхтите
Това написа в профила си в социалната мрежа Facebook Митко Павлов. Вижте и целия текст:
"рядко се вижда милионери да блокират каквото и да било, но нека резюмираме с чужди думи, защото не разбирам нищо от материята ама се зачетох:
Европейските субсидии за селското стопанство са направени, за да помогнат на малките и средни производители, НО в България голямата част от тази крупна сума отива при няколко едри „зърнарски“ семейства (2 МИЛИАРДА ЛЕВА субсидии ВСЯКА ГОДИНА).
+ Българската държава им връща акциза за горивото.
+ Не плащат ДДС.
+ Получават компенсации за електроенергия.
+ Продават с надценка и печалба, независимо, че държавата веднъж вече им е платила с нашите пари.
+ Изнасят и продават и в чужбина с печалба.
НО ВЪПРЕКИ ВСИЧКИ ОБЛЕКЧЕНИЯ И МИЛИАРДИ ЛЕВОВЕ ПОМОЩИ хлябът в България не поевтинява, даже в началото на 2023 г. е с 34% по-скъп в сравнение с година по-рано.
Кой плаща всичко това? Българският народ, познахте.
Но не българският народ протестира, а милионерите с яхтите. Народът през това време събираме капачки и даряваме за лечение на деца.
“Сега тези хора организират протести. Причината е да не се внася евтино украинско зърно! Защо да не се внася? За да купи тяхното! Украинците не ползват европейски субсидии и българска държа не им връща акциза за горивото, впрочем. Въпреки това имат значително по-евтини зърнени култури. Защо да не изкупуваме българското? Защото българските „зърнари“ в момента искат 20% по-висока цена от световните борси. Последицата е, че те ще си вземат печалбата, а българския потребител ще им я плати. За миналата година (2022 г.) "зърнарите" са обявили 2,5 млрд. лв. печалба. и са взели 2 млрд. лв. субсидия при продажби от 9,98 млрд. лв. Между впрочем, въпреки почти половин година забрана за украинско зърно, цената по световните борси даже спада... Още едно между впрочем - този модел на "затваряне" на българския пазар и по-високи български “вътрешни цени" не е заради Украйна, той си е поне на 15 години.
Малък детайл е, че благодарение на субсидиите, получаване от европейските фондове се случи чудовищна концентрация на земята в България. Последицата е, че все повече се произвеждат зърно култури. Това са културите с най-ниската добавена стойност в аграрната продукция. Убива всичко, което е по-сложно, дава повече стойност в българската земеделска продукция и изисква повече работна ръка - като домати, краставици, чушки, грозде, ябълки, череши и пр. С 50 човека зърнарите обработва десетки хиляди декари, а резултата е разрушаване на работни места в селата и малките населени места.” Tihomir Bezlov"
да ти се доповръща"
Моля, подкрепете ни.
КОМЕНТАРИ
Голям скандал в БНР между Безлов и земеделска шефка за зърното, субсидиите и чудовищната концентрация
"Премиерът показа, че изобщо не познава как функционира земеделският бранш в рамките на обща селскостопанска политика. Той много удобно забравя, че нашите български фермери са абсолютно както всеки един европейски фермер в този ЕС. Правилата са едни и същи", заяви Боянова,
"Протестните действия не са само за вноса от Украйна на зърно, а и за всички останали въпроси, които касаят сектора на плодовете и зеленчуците, на животновъдите, на пчеларите - там темата за вноса от трети страни, включително Украйна, е изключително сериозен. Ние се борим за една конкурентна среда и нищо повече. Повече от 22 организации са включени в този протест. В протеста става въпрос за нещо много голямо - става въпрос за осигуряването на храната на българите... Понеже това води до дисбаланс между отделните сектори, ЕС разрешава на страните-членки една част от парите, които се дават на площ за всички да бъде заделена само за сектори като плодове и зеленчуци, като животновъди. Всички страни-членки могат да заделят 13% от бюджета, който е 700 млн. евро на година и ги дават на тези производства. Това е регламент, директно приложим. Ние в протестите не говорим за това. Това смесване на темите е изключително арогантно - не познаване на темата. Протестите са за защита на производството, а не за субсидиите", бе монологът на Боянова.
Очевидно е, че общественото мнение се обърна срещу земеделците, изказа мнението си Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията.
"Концентрацията на собственост и обработваема земя - България е номер 1 в ЕС. Страните, които са пред нас, са Чехия и Словакия - при тях говорим за кооперативи. Това, което се случи в България - има една свръхконцентрация и разпределяне на всички тези субсидии върху една много малка група. В резултат на разпределението на субсидиите, в България се постигна чудовищна концентрация на собственост. Последицата е, че всички тези дребни, за които плачете, на практика ги размазахте. Земеделците намаляват с явно видимата причина, че има едни големи семейства, които просто изтикват всеки", коментира той.
"Стига сте говорил глупости, айде, стига сте манипулирали гражданите...", закрещя шефката на камарата и прекъсна социолога, който се опита да обясни, защото обществото е настръхнало срещу зърнопроизводителите, но бе заглушен от нова тирада на дамата..
"Не, не, няма, ще прекъсвам, и вие прекъсвайте! Не мога да понеса да манипулирате", продължи цирка представителката на протестиращите. Според нея в медиите се пишело глупости за зърнарите, за които е обидно да бъдат наричани така.
"Очакваме да се подходи професионално, не политически, към проблемите, които сме поставили и които не касаят субсидии, а касаят конкурентни пазари. Очакваме конкретни предложения, които да бъдат подхванати, а не говорени само и единствено за медиите", продължи да съска Боянова. Тя заяви още, че настояват за преразглеждане на решението за отмяната на забраната на украински стоки. Очакваме и държавата да създаде условия, за да потърсим пазари.
Решението според Тихомир Безлов: "На първо място трябва да се преговаря смислено. Начинът, по който зърнарите подходиха, беше, че те се отказаха да преговарят. Това, което се надявам, че този протест и тази конфронтация ще направи е, че най-накрая ще постави фокуса върху проблемните точки в производителите в селското стопанство. Една от големите теми е тази концентрация".
Водещата през цялото време се опитваше да вземе мерки да озапти гневната гостенка. Накрая тегли чертата на спора с категорични думи към земеделската дама: "Участието ви днес обяснява защо не ходите и няма да отидете при премиера на разговори и защо той използва термина за терористите".
Моля, подкрепете ни.
КОМЕНТАРИ
На думата ”Майбах” май откачихте: Зърнопроизводители бесни на държавата
"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех.
"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев.
"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова.
"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев.
"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова.
Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията.
Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд.
“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.
Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.
При слънчогледа ситуацията била друга.
“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.
“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.
“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци, на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.
“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.
“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.
Моля, подкрепете ни.
КОМЕНТАРИ
Ако хората с Майбасите получават незаконно пари държавата да си
...... помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.
Според първата оценка на икономическите сметки за селското стопанство крайната
...... всички основни култури, като той е най-висок при зърнените култури - 49,1%, а именно пшеница и лимец - 52,3%, ръж... Прочетете целия материал в cash.bg
29 7 ръст в цените и 8 7 спад в обемите на
...... брутната добавена стойност по базисни цени и нетния предприемачески доход, който възлиза на 3,63 млрд. лева и расте с 11,4 на сто на годишна база.
Правителството прие Годишния доклад за състоянието и развитието на земеделието
...... размер на 383,3 млн. лева.В доклада са посочени приоритетите и целите на политиката в аграрния отрасъл, мерките и действията за тяхното постигане през 2023 г.
Стойността на крайната продукция произведена в селското стопанство през 2021
...... от него - 800.7 млн. лв. (91.9%), представлява бруто образуване на основен капитал в неселскостопански продукти (селскостопански машини, оборудване и транспортни средства и в сгради).
Общото потребление на енергия в ЕС през 2020 г е
...... Нидерландия отразява важната роля на оранжерийното производство на плодове, зеленчуци и градински растения. Най-малки дялове са отчетени в Люксембург, Словакия и Малта (по 1 процент).
България е сред петте страни с най висок дял на младежи
...... хора, което навежда на извода, че за немалка част от тях, работата в дома е предопределящият фактор да стоят далече от пазара на труда.Борислава Кирилова
Министерският съвет прие решение с което назначава 25 има областни управители
...... е висшето си образование в УНСС със специалност „Икономика на търговията“. Със същото решение на Министерския съвет се освобождават от длъжност съответните досегашни областни управители.
Крайната продукция на българското селско стопанство възлиза на 10 4 млрд
...... 22.8%, така и на увеличение на цените - със 17.8%. *Базисните цени включват субсидиите по продукти и не включват данъците по продукти; Още от ИКОНОМИКА:
Цени на сделките със земеделска земя в област Варна през
...... по 53 лв. на декар. Най-ниска е цената на рентата на ниви в общините Бяла и Аврен, съответно 24 лв. и 37 лв. на декар.
Рекордна финансова подкрепа от над 3 1 млрд лева получи през
...... които сме помогнали на 6000 стопани", каза още Танева. Българското земеделие ще получи 200 млн. евро повече чрез мерките по COVID-кризата През идните 2 години...
Рекордна финансова подкрепа от над 3 1 млрд лева получи през
...... заяви, че през януари се предвижда отварянето на две нови ковид-мерки по Програмата за морско дело и рибарство, които вече са обсъдени с бизнеса.
Рекордна финансова подкрепа от над 3 1 млрд лева получи през
...... от 2 на 3 лева за декар. За сушата компенсацията е близо 23 милиона лева, с които сме помогнали на 6000 стопани", каза още Танева.
Рекордна финансова подкрепа от над 3 1 млрд лева получи през
...... от 2 на 3 лева за декар. За сушата компенсацията е близо 23 милиона лева, с които сме помогнали на 6000 стопани, каза още Танева.
България е държавата в Европейския съюз ЕС с най малък ръст
...... а цените падат с 0,3%, сочат още данните. Стойността на селскостопанската продукция от животновъдството нараства с 3,6% при 3,5% ръст на цените и стабилни обеми.
Индексът на цените на производител в селското стопанство за първото
...... 1.5 на сто. Намаляват цените на електроенергията и горивата - с 6.8 на сто, и на продуктите за растителна защита - с 0.2 на сто.
През третото тримесечие на 2017 година се увеличава броят на
...... обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор – 2 221 лева на един зает и 5,7 лева за един отработен човекочас.