Дигиталната раница е всъщност платформа, в която всички учебници ще бъдат достъпни за учащите. Съдържанието на всички учебни материали вече е достъпно електронно, а освен това учителите имат възможност да създават съдържание, което по-късно ще бъде публикувано, след проверка от експерт, пишат от Българското национално радио. 

Предстои още обучение на преподавателите, тъй като има много новости, включително и свързани с електронния дневник.

Дигитализацията във всички сфери, включително и в сферата на образованието, е необратим процес, но все още има скептици. Някои преподаватели се притесняват, че няма да бъде полезно и практично.

Платформата на МОН предлага богат учебен материал, достъп до оценките на учениците, възможност за даване на домашни и възможност за провеждане на онлайн уроци. 

Използвайки дигиталната раница учениците ще имат достъп и до персонализирано съдържание за всеки от тях, съобразено с техните знания и трудности. Не е ясно дали материалите ще бъдат адаптирани и за учениците със специални образователни потребности.

Учебната 2023/2024 г. започва и с друго нововъведение - електронни бележки. Медицинската бележка за извинение на отсъствията на учениците от 1 до 12 клас ще се издава само по електронен път от първи октомври. Целта е родителите и учителите да бъдат улеснени. От МОН уверяват, че личните данни на децата ще бъдат защитени. 

Това заяви в интервю за предаването "Панорама" по БНТ министър-председателят акад. Николай Денков. 

"Всичко за тези три месеца се подреди: бюджетът бе приет, заплатите се увеличиха. Лека-полека всичко тръгва по нормалния живот, който се очаква с едно регулярно правителство", добави премиерът.

Той коментира и готвените протестни действия на земеделците, последвали след решението на парламента да отпадне забраната за внос на определени продукти - пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе, с произход от Украйна след 15 септември 2023 г. 

"Това е правилното в случая. Бяха спрени четири зърнени култури. България не е имала проблем с три от тях. Затова през цялото време подходът ни беше, че трябваше да видим какъв е проблемът на България, на специфично засегнатите производители. Защо трябва да забраняваме внос, за който в България няма проблем, да се съобразяваме с исканията само на зърнопроизводителите? Цената на трапезата зависи от решението, което трябваше да вземем. Исканията им по никакъв начин не са съобразени с фактите. Те вече отказаха разговор със земеделския министър, както и с мен. Те не търсят решение, а търсят конфронтация. Цените със сигурност много бързо могат да се вдигнат нагоре. Инфлацията се влияе от това колко свободно работи пазарът. Зърнопроизводителите искат цена с 20 пъти по-висока от международната", отбеляза акад. Денков.

Според него безспорен факт е, че цялата отговорност в момента стои върху плещите на правителството.

"Всички нас гледат, както се казва. Това, което виждаме, е, че хората, които са назначени на ключови места, могат да споделят други ценности. Ние трябва да знаем как да постигнем нашите цели и задачи. Аз работя много добре с някои от службите. Има какво да се желае както по отношение на борбата с корупцията. Също така, има проблеми и с чуждото влияние", алармира министър-председателят.

Запитан дали е сигурен, че ще се стигне до ротация, акад. Денков каза следното:

"Надявам се да се стигне до ротация. Работя за това. Уважавам усилията на г-жа Габриел. В това отношение съм умерен оптимист. Не трябва да се променят целите, надявам се никой да не се опита да ги подмени.  Заедно ни държат общите ни цели: да направим България по-справедлива държава, да ускорим икономическото развитие и да намалим неравенствата. По-добро здравеопазване и образование, подкрепа за културата. Тези цели не могат да се реализират със служебни кабинети", смята той.

Това отбеляза евродепутатът Елена Йончева в своя коментар по повод прекратяването на наблюдението на България по този инструмент.

Последният доклад по Механизма за сътрудничество и проверка за България беше публикуван през октомври 2019 г., но самият процес не беше приключил до лятото на тази година. Периодичните прегледи оценяваха напредъка на страната ни в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност. От лятото на 2022 г. бяха положени съществени дипломатически и юридически усилия в сътрудничество с ЕК. Към юни 2023 г. България вече имаше и приет законов механизъм за контрол и търсене на наказателна отговорност на главния прокурор – изключително трудно постигнат напредък в съдебната реформа. Предложението беше внесено в 49-то Народно събрание от правителството на Гълъб Донев, в което министър на правосъдието беше Крум Зарков. 

Съдебната реформа и борбата с корупцията в България се изтъква от Нидерландия като причина държавата да отказва членството на страната ни в Шенгенското пространство, въпреки че отдавна сме изпълнили всички критерии за него, припомни Елена Йончева. С отпадането на Механизма, би следвало да отпадне и този аргумент. Пред БНТ тя каза още, че след изборите в Хага през ноември е възможно да има промяна в позицията на Нидерландия и по друга причина. Левицата там се оглавява от бившия зам.-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс, който е от нашето политическо семейство. При победа на вота се надяваме, че ще има положително решение за членството на България в Шенген, сподели в интервю за „Светът и ние“ Елена Йончева. 

Реформата в миграционната политика на ЕС пък ще помогне на България да преодолее съпротивата на Австрия срещу членството й в Шенгенското пространство. Българският представител координира работата между Европейския парламент (ЕП), ЕК и Съвета по реформата в областта на миграцията – огромен пакет от законодателни инициативи, за които се водят дебати от близо десетина години. Амбицията е тя да бъде финализирана до края на мандата през 2024 г. Първите пробиви бяха направени с новия регламент на Агенцията за убежището и с пътната карта за приемане на измененията, с която се съгласиха европейските институции. 

Елена Йончева обясни, че в областта на миграцията стремежът е да се постигне такъв баланс, който да е в полза на България и другите държави на първа линия. Част от него, например, е предложението мигрантите да се преразпределят и в други държави членки, така че тежестта да не се поема само на външните граници на ЕС. В случай че някоя от останалите страни не пожелае да прояви такъв тип солидарност, ще трябва да плати по 20 000 евро на човек. 

До края на мандата на ЕП би трябвало да бъде приет и Европейският акт за медийна свобода, за който тя също е докладчик от името на социалистите и демократите. Акцентът в регламента, който Елена Йончева поставя е за защита на журналистите – от икономически и политически натиск, включително и за изработване на механизъм за докладване и за реакции на подобни заплахи на европейско ниво; изсветляване на собствеността на медиите; осигуряване на редакционна независимост и на обществените медии, и др. Друга важна част от този бъдещ закон е забраната за социалните мрежи като facebook и бившата twitter, например, да свалят медийно съдържание без предварително да обявят критерии за това.      

Елена Йончева говори пред БНТ в седмицата, в която председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен произнесе последната си реч „За състоянието на Съюза“ в този мандат на Европейския парламент. По отношение на присъединяването на Западните Балкани – Елена Йончева коментира, че те изпълняват изискванията в процеса, но все още не са стигнали до края.  

Тя изрази безпокойство от някои инициативи на президента на Франция Еманюел Макрон като тази - приемането на Западните Балкани да става постепенно – първо в общия пазар на ЕС, после и в други общностни механизми до пълноправното им членство. По този начин се отваря вратата към едно по-старо френско предложение за Европа на две скорости – Европа да бъде разделена на богати и на бедни, на по-успешни държави и на по-малко успешни държави. Този подход е опасен и за България, коментира Елена Йончева. 

Попитана за помощта, която ЕС оказва на Украйна, евродепутатът припомни позицията си, че колкото повече оръжия се изпращат, толкова повече се удължава войната. Неотдавна имахме среща с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, пред когото апелирах за пореден път да се включи дипломацията, за да бъде прекратен този конфликт. Такива дебати има вече в Австрия, във Франция. Бившият президент на Франция Никола Саркози в интервю за Le Figaro предложи незабавни преговори и организиране на референдум в някои области на Украйна под европейско и международно наблюдение, каза Елена Йончева.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Това каза евродепутатът и един от инициаторите за провеждане на референдум за запазването на Трети март като национален празник Петър Витанов пред Euronews Bulgaria.

„Обикаляме цялата страна и наистина не съм виждал такъв заряд сред хората за Трети март. Няма спор около тази дата, съвременниците на Освобождението са приели празника като най-значимия, това е раждането на Третата българска държава“, коментира Витанов и добави, че явно в българската политика има „нов Вълко Червенков, който пак иска да маха празника“.

Петър Витанов е на мнение, че дневният ред на българите не включва промяната на национални празници, но управляващото мнозинство е решило да повдигне темата точно сега, вероятно с други подбуди.

„Хората, които го правят, или не познават българската история и психология, или се прави опит за отклоняване на общественото внимание. Сега обаче тази тема ще се върне като бумеранг“, каза още Витанов и добави, че Инициативният комитет за Трети март ще бъде регистриран следващата седмица: „Каузата е надпартийна, тя е национална“.

Евродепутатът оценява вниманието на Урсула фон дер Лайен към България и Румъния, демонстрирано в речта ѝ за състоянието на Съюза, но не смята, че ще има непосредствен ефект от нейните думи.

„Имаме препотвърждаване на позицията и Комисията, както и на Европейския парламент, които са ясни от много време насам. Има редица декларации, гласувания, с които бе заявено, че България и Румъния трябва да се присъединят към Шенген. По-малко от 24 часа след този призив обаче Австрия декларира, че няма да ревизира решението си. Очевидно не полагаме достатъчно усилия, защото Румъния например заплаши, че ще съди Австрия за пропуснати ползи, предлага на България да създадем „мини Шенген“ или да отворим вътрешните си граници след 1-и януари.

Активна е в ответните стъпки, а ние седим и се водим по течението“, коменира Витанов, който е член на Групата на социалистите и демократите в ЕП.

По повод прекратения Мониторинг за сътрудничество и проверка, Петър Витанов е на мнение, че няма поводи за еуфория.

„От 2019-а година е ясно, че механизмът ще бъде прекратен. Де юре съществуваше, но де факто беше отпаднал. И това действие ми прилича на захарно петле, което ни дават, за да се притъпи горчивия вкус от неприемането ни в Шенген“, заяви Витанов.

Според него не може да се смята, че България ще успее да влезе в Шенген заради решението си да вдигне забраната за внос на украинско зърно.

„Ако някой вярва, че ще ни пуснат в Шенген заради зърното, то той е политически наивник. Няма връзка между двете неща. Другите четири граничещи държави не се отказаха от продоволствената си сигурност, въпреки че са в клуба на най-големите съюзници на Украйна“, добави той.   

Петър Витанов е категоричен, че за нарастващото недоволство и протестите са виновни управляващите с необяснимите си действия по ред въпроси.

„Сами се отказваме от възможността за по-евтин петрол. Виждате какво става по българските бензиностанции и в момента. Скоро ще минем на либерализиран пазар за електроенергия, което означава, че ще имаме три, четири пъти по-скъп ток. Властта нарича терористи тези, които носят една шеста от брутния вътрешен продукт – земеделските производители. Подобни действия на правителството водят само до едно – недоволство. И зад него не стои нито Путин, нито Ким Чен Ун“, завърши Петър Витанов.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/

Искането е направено въз основа на проверка на работата на прокурора, извършена от отдел „Административен“ на ВКП, която е установила забавяне на прокурорски преписки в периода 01.01.2022 г.-12.07.2023 г.

Според констатациите в доклада прокурор Колев се е произнесъл или предприел действия със закъснение в срок до 2 месеца по 34 случая, а със закъснение над 6 месеца - по 69 случая, като в 22 от тях забавянето е от и над 1 година. Преписките са му били възложени, докато е бил в отдел „Специализиран“, и по-конкретно в групата, която разследва корупционни престъпления. Към момента той е в екипа на отдел „Съдебен“ към ВКП.

В специализирания отдел прокурорът е наблюдавал преписки с фактическа и правна сложност при значителна натовареност, която е надвишавала близо два пъти средната натовареност на прокурорите там.

При разпоредена допълнителна проверка са установени 103 случая, свързани с 98 прокурорски преписки, по които в периода 01.01.2022 г.-12.07.2023 г. Максим Колев се е произнесъл не само извън законоустановените, но и извън разумните срокове с оглед на спецификата на работата, с която е бил натоварен.

Конкретните преписки и констатациите за всяка от тях са изброени детайлно в предложението до Прокурорската колегия на ВСС, като се посочва, че забавеното произнасяне по тях „представлява системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони“ и е нарушение на Закона за съдебната власт.