Виждат се транспаранти със зачеркнат символ Z, с надпис "Вън Митрофанова и руските агенти", "Демонтаж на петата колона", "Импийчмънт на Радев", както и знамена на ЕС.

Освен представители на БОЕЦ, в проявата се включиха украински граждани и жители и гости на София.

От БОЕЦ обявиха, че следващите им протести ще са пред президентството и пред парламента.

Демонстрацията пред руското посолство протича  при засилено полицейско присъствие.

Украйна обвинява Русия в нарушаване на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид.

"Няма никакво съмнение, че решението ще бъде възможно най-политизирано. Ако Международният съд на ООН наистина се съгласи с Киев и колективния Запад, той завинаги ще загуби доверието на Русия и други държави в някогашния авторитетен орган на правосъдието. Ако резултатът от делото вместо юридическо решение бъде огласен като откровена глупост, Русия ще трябва да обмисли сценарий с излизане от юрисдикцията на Международния съд на ООН, което само по себе си не е лесна юридическа задача, защото той е един от основните органи на ООН, а Статутът на Международния съд - неразделна част от Устава на ООН" - написа сенаторът в Телеграм-канала. "Наблюдава се постепенно разпадане на всички органи на ООН. Казвам това с искрено съжаление", добави той.

Косачев отбеляза, че в началото на процеса първо ще бъдат изслушани предварителните възражения на Русия срещу подадения иск, след което ще бъдат представени позиции от "трети страни в производството". "За първи път в историята съдът позволи на 32 държави да се присъединят към процеса наведнъж. Това са всички държави от ЕС без Унгария, плюс Лихтенщайн, Норвегия, Канада, Великобритания, Нова Зеландия и Австралия.

Спорът се отнася до "тълкуването, прилагането и изпълнението на Конвенцията от 1948 г. за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид", както е посочено в иска на украинската страна. Официален Киев подава молба до Международния съд на ООН два дни след началото на пълномащабното военно нахлуване в Руската федерация - на 26 февруари 2022 г.

На първо място, украинската страна категорично заявява, че на нейна територия не е имало геноцид, заради който Русия, според нейния президент Владимир Путин, е нахлула в Украйна. "Руската федерация лъжливо твърди, че в Луганска и Донецка област на Украйна са извършени актове на геноцид, и на тази основа признава така наречените "Донецка народна република" и "Луганска народна република", а след това обявява и започва "специална военна операция" срещу Украйна", се казва в иска.

На второ място, Киев настоява съдът да "установи, че Русия няма правно основание да предприема действия в и срещу Украйна за предотвратяване и наказване на предполагаемия геноцид".

Трето, самата украинска страна обвинява Русия в "планиране на актове на геноцид в Украйна" и твърди, че Русия "умишлено убива представители на украинската националност и ги ранява тежко".

Според експерти за първи път се повдига този въпрос - не обвинения в геноцид, а обвинения в неправомерни обвинения в геноцид. Това обаче е самата същност на делото, но все още не се е стигнало до неговото разглеждане. Основният въпрос на настоящата фаза е именно дали съдът може да разгледа спора по същество. Предстоящите изслушвания ще се съсредоточат върху компетентността на съда и допустимостта на жалбата на Украйна.

Една от страните - обикновено ответникът - може да оспори компетентността на съда по дадено дело или да твърди, че съдът не може да разгледа делото по други причини, обяснява пресслужбата на Международния съд на ООН. В такъв случай страната повдига възражения срещу компетентността на съда или срещу допустимостта на жалбата, а съдът спира производството по същество. Другата страна се приканва да отговори на тези възражения. Писмените становища на страните се публикуват от съда в първия ден на заседанието, което ще помогне за по-доброто разбиране на техните позиции, казват експертите. Позицията на Украйна обаче вече е ясна, докато аргументите на Русия все още са неизвестни.

След това съдът ще изслуша страните и ще постанови решение. Ако установи, че е компетентен и че искът е изцяло или частично допустим, съдебното производство по същество ще продължи. В противен случай процесът ще приключи. Този етап от изслушването ще продължи до 27 септември, но решението относно компетентността ще бъде взето на по-късна дата. Дали делото ще бъде разгледано по същество, е от решаващо значение и защото това ще засегне временните мерки, които, макар и чисто юридически, са в сила. Ако съдът се съгласи с Русия и установи, че не е компетентен, временните мерки ще бъдат отменени.

На 16 март 2022 г. Международният съд на ООН постановява, че Руската федерация трябва незабавно да прекрати военните действия, започнати на 24 февруари 2022 г. на територията на Украйна, както и да гарантира, че военните и частните въоръжени формирования, организациите и лицата под неин контрол и ръководство няма да предприемат никакви стъпки в подкрепа на военните операции.

Той поиска оставката на Чочков, който все още не е дал яснота дали ще се оттегли самостоятелно, а само изразил съжаление за случилото се. След като разбрал, че е сниман, той опитал да накара служителите на реда да прикрият нарушението му. 

Припомняме, че Чочков бе установен на 11 септември да фучи с Мерцедес из града около 10:30 часа сутринта. 

Междувременно Георги Чергов остана без заместници, след като Радослав Начев сам избрал да отиде на друга длъжност. Той беше заместник на отстранения директор Васил Костадинов във връзка с убийството в Цалапица.

Другият заместник - Сълко Литов - напусна системата на МВР.

"Провел съм лични разговори с Радослав Начев. Той споделя мнението, че имам право да преценя хората, с които ще работя. И избра за себе си като възможност за бъдещото си развитие  да заеме поста на началник на сектор “Специални тактически дейности”. Тъй като това е по-специфично звено, има по-специална процедура по заемане на длъжността. Тя вече е в ход", коментира Чергов.

"Тази служба притежава информация, която интересува Русия”, допълни Пенков. По този въпрос той категорично смята, че има нужда от реформа.

„Думата сливане ме настройва негативно. Разбирам, че се подготвя някаква реформа и част от нея ще бъде сливане, обединяване на двете служби за външно разузнаване. Трябва първо да видим аргументите”, заяви бившият заместник директор на военното разузнаване.

Той коментира предлаганите промени в разузнавателните служби. Атанас Атанасов даде пример с това как е в Германия. И също така напомни, че през 2014 г. също е имало подобен опит за сливане.

„Имал съм контакти с немското военно разузнаване и с националната им разузнавателна служба – не съм останал впечатление, че са слети двете служби. Намирам го за абсурдно”, каза Пенков.

Той коментира, че поне в 100 държави от ООН има военно разузнаване и цивилно или политическо разузнаване, или служба за външно разузнаване.

„Проблемът е, че двете служби в корена си имат различно предназначение”, коментира Пенков.

По думите му военното разузнаване е продължение на армията, а националното е продължение на държавата.

„Не знаем какво предвиждат да се направи в рамките на това сливане. Ако се говори за буквално обединение, административно обединение, това означава, че ще трябва някои структури да се съкратят, защото те ще се повторят. Възможно е, примерно, секторите им за анализ, до дейността на които в крайна сметка опира недоволството от сегашния разузнавателен продукт, може да бъдат те реформирани, може нови професионалисти да бъдат осигурени”, коментира Пенков.

„Г-н Атанасов и министърът на правосъдието днес говори - те намекват, че ще се запазят службите автономността. В такъв случай какво сливане има? Ще се сведе само до общ началник? Но това не е сливане”, смята Пенков.