Закон за чуждестранни агенти би осветлил само НПО, формиращи обществено мнение
Ирина Зикидис, Facebook
Темата за финансирането на лица и Неправителствени организации е доста любопитна - всъщност, това е инструмент за асимилиране на обществената власт и държавния запас от частния бранш
Вероятно разбирате, че става дума за огромна, огромна хранилка, както по линия на страната, по този начин и на Европейски Съюз
Под статуса ми за Закона за задграничните сътрудници в Съединени американски щати, едно момче постави линк към Данъчната декларация за 2023 на една дама, народен представител, като обърна внимание на заявено финансиране от 25 000 $ (малко над 45 000 лева) от американски фонд. Ако потърсите връзката сред тази дама и фонда в Google, излиза единствено нейно видео от 2020г., в което тя оповестява, че стартира съдействие с въпросния фонд. Дали тази дама е получавала сходни крупни годишни суми от 2020г. насам и против какви задължения, нямам визия, а и това не е очевидно като информация.
Ако имахме Закон за задграничните сътрудници, щяхме да имаме по-ясна визия първо, какви суми се изплащат, второ - защо, и трето - на кого. Но дано оставим за миг финансирането извън на настоящи политици и разгледаме една друга тематика.
Въобще, тематиката за финансирането на лица и Неправителствени организации е доста любопитна. По създание, това е инструмент за асимилиране на обществената власт и държавния запас от частния бранш.
Как става? По линия на публично-частните партньорства, властта в дадена страна стартира да си сътрудничи с някоя Неправителствени организации по избрани проблеми. На доктрина, Неправителствени организации са грасруут организации т.е. организации на " будни жители " или представители на бизнеса, които са загрижени за добруването на гражданското общество. Тук непосредствено е вложена презумпцията, че страната не може да се оправи с необятен кръг от проблеми, и по тази причина се обръща за помощ към самоорганизиралите се жители. Става дума за извънредно многопрофилен аспект от проблеми – от заболели деца, през ранна бременност, опиати, бездомни, LGBT, мигранти, климат и по този начин нататък. Разбира се, обществената власт стартира да заплаща на въпросната Неправителствени организации за услугите (субсидии, грантове), т.е. някои Неправителствени организации стартират да получават и бюджетно финансиране.
Сега, дано го кажа ясно – осведомена съм с активността на няколко Неправителствени организации и знам какви чудеса вършат по линия на мъчителни за обществото точки. Тоест, аз съм извънредно огромен почитател на избрани планове, ориентирани към добруването на българското общество.
В същото време, съм върл съперник на „ планове “ като „ създаване на гражданско общество “, „ битка с хибридната агитация “ и сума ти сходни, които са приплъзнати и подпъхнати сред потребните дела. И които, всъщност, са главните, които би трябвало да бъдат прокарани.
Ако би трябвало да дефинирам в резюме главните точки на напрежение:
Първо, Неправителствени организации се оформят като паралелна власт отвън обичайните институции, и от ден на ден стартират да въздействат върху взимането на решения. И през тази малка врата стартират да изискват законодателни промени и промени в Конституцията. Такъв е казусът с Истанбулската спогодба и LGBT образованието в учебните заведения. Защо това е проблем? Защото никой не е дал своя вот за тези хора и те нямат право да изземват държавни функционалности.
Второ, когато има колосална корист с държавни средства. Нека забележим формалната статистика на България: „ През 2023 година юридически лица с нестопанска цел са получили 458 милиона лв. обществени средства от националния бюджет, европейски и други стратегии. За 2022 година сумата е 402 милиона лв.. “
А в този момент си представете какво значи 458 милиона лв., които следва да влязат в няколко Неправителствени организации. Вероятно разбирате, че става дума за огромна, огромна хранилка, както по линия на страната, по този начин и на Европейски Съюз. И в този момент си представете, в случай че даден политик реши да насочи част от тези средства към лично Неправителствени организации или към „ правилни “ съидейници от личния си вмирисан, подкупен кръг. Напомням, че неотдавна гръмна сходен скандал, когато един министър съобщи, че е бил притискан да насочва милиони към 4-5 компании на „ наши хора “. Наскоро, Markus Pieper, някогашен народен представител от групата на ЕНП, отвори тематиката за колосалните злоупотреби с пари и власт и изиска цялостна бистрота на финансирането на неправителствените организации.
Трето, подпъхването на планове, които са само и единствено ориентирани към разглобяване на демокрацията и унищожаването на свободното слово. Защото, както споделих и през вчерашния ден, такива планове целят унищожаването на естествените процеси на спор, нужни за всяко едно крепко общество и са инструмент за пробутване в случай че не на фашизъм, то най-малко на тоталитаризъм.
С други думи, един Закон за задгранични сътрудници би осветлил САМО неправителствени организации, формиращи публично мнение (било то в посока Съединени американски щати или Русия), а НЕ всички потребни за България планове.
Темата за финансирането на лица и Неправителствени организации е доста любопитна - всъщност, това е инструмент за асимилиране на обществената власт и държавния запас от частния бранш
Вероятно разбирате, че става дума за огромна, огромна хранилка, както по линия на страната, по този начин и на Европейски Съюз
Под статуса ми за Закона за задграничните сътрудници в Съединени американски щати, едно момче постави линк към Данъчната декларация за 2023 на една дама, народен представител, като обърна внимание на заявено финансиране от 25 000 $ (малко над 45 000 лева) от американски фонд. Ако потърсите връзката сред тази дама и фонда в Google, излиза единствено нейно видео от 2020г., в което тя оповестява, че стартира съдействие с въпросния фонд. Дали тази дама е получавала сходни крупни годишни суми от 2020г. насам и против какви задължения, нямам визия, а и това не е очевидно като информация.
Ако имахме Закон за задграничните сътрудници, щяхме да имаме по-ясна визия първо, какви суми се изплащат, второ - защо, и трето - на кого. Но дано оставим за миг финансирането извън на настоящи политици и разгледаме една друга тематика.
Въобще, тематиката за финансирането на лица и Неправителствени организации е доста любопитна. По създание, това е инструмент за асимилиране на обществената власт и държавния запас от частния бранш.
Как става? По линия на публично-частните партньорства, властта в дадена страна стартира да си сътрудничи с някоя Неправителствени организации по избрани проблеми. На доктрина, Неправителствени организации са грасруут организации т.е. организации на " будни жители " или представители на бизнеса, които са загрижени за добруването на гражданското общество. Тук непосредствено е вложена презумпцията, че страната не може да се оправи с необятен кръг от проблеми, и по тази причина се обръща за помощ към самоорганизиралите се жители. Става дума за извънредно многопрофилен аспект от проблеми – от заболели деца, през ранна бременност, опиати, бездомни, LGBT, мигранти, климат и по този начин нататък. Разбира се, обществената власт стартира да заплаща на въпросната Неправителствени организации за услугите (субсидии, грантове), т.е. някои Неправителствени организации стартират да получават и бюджетно финансиране.
Сега, дано го кажа ясно – осведомена съм с активността на няколко Неправителствени организации и знам какви чудеса вършат по линия на мъчителни за обществото точки. Тоест, аз съм извънредно огромен почитател на избрани планове, ориентирани към добруването на българското общество.
В същото време, съм върл съперник на „ планове “ като „ създаване на гражданско общество “, „ битка с хибридната агитация “ и сума ти сходни, които са приплъзнати и подпъхнати сред потребните дела. И които, всъщност, са главните, които би трябвало да бъдат прокарани.
Ако би трябвало да дефинирам в резюме главните точки на напрежение:
Първо, Неправителствени организации се оформят като паралелна власт отвън обичайните институции, и от ден на ден стартират да въздействат върху взимането на решения. И през тази малка врата стартират да изискват законодателни промени и промени в Конституцията. Такъв е казусът с Истанбулската спогодба и LGBT образованието в учебните заведения. Защо това е проблем? Защото никой не е дал своя вот за тези хора и те нямат право да изземват държавни функционалности.
Второ, когато има колосална корист с държавни средства. Нека забележим формалната статистика на България: „ През 2023 година юридически лица с нестопанска цел са получили 458 милиона лв. обществени средства от националния бюджет, европейски и други стратегии. За 2022 година сумата е 402 милиона лв.. “
А в този момент си представете какво значи 458 милиона лв., които следва да влязат в няколко Неправителствени организации. Вероятно разбирате, че става дума за огромна, огромна хранилка, както по линия на страната, по този начин и на Европейски Съюз. И в този момент си представете, в случай че даден политик реши да насочи част от тези средства към лично Неправителствени организации или към „ правилни “ съидейници от личния си вмирисан, подкупен кръг. Напомням, че неотдавна гръмна сходен скандал, когато един министър съобщи, че е бил притискан да насочва милиони към 4-5 компании на „ наши хора “. Наскоро, Markus Pieper, някогашен народен представител от групата на ЕНП, отвори тематиката за колосалните злоупотреби с пари и власт и изиска цялостна бистрота на финансирането на неправителствените организации.
Трето, подпъхването на планове, които са само и единствено ориентирани към разглобяване на демокрацията и унищожаването на свободното слово. Защото, както споделих и през вчерашния ден, такива планове целят унищожаването на естествените процеси на спор, нужни за всяко едно крепко общество и са инструмент за пробутване в случай че не на фашизъм, то най-малко на тоталитаризъм.
С други думи, един Закон за задгранични сътрудници би осветлил САМО неправителствени организации, формиращи публично мнение (било то в посока Съединени американски щати или Русия), а НЕ всички потребни за България планове.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ