С проектозакона досегашната КПКОНПИ се разделя на две и се създава съвсем нова Комисия за противодействие на корупцията, която да разследва лица, заемащи високи публични длъжности, за корупционни престъпления, конфликт на интереси и несъвместимост на имуществото им с декларираните доходи. Кръгът на лица, обект на дейността на комисията, е широк - президент, депутати и евродепутати, министри, конституционни съдии, членове на регулаторни органи  и други - та чак до ръководителите на БЧК и публичните възложители на обществени поръчки.

Предлага се новата комисия да е 3-членна с 6-годишен мандат, като всеки от членовете да я председателства за по 2 години, като редът на ротацията ще се определя чрез жребий. 

Спорът между депутатите започна още с изискванията към образованието на членовете на новия орган - дали освен юридическо, да могат да имат и икономическо, и дали освен юридически стаж, да се зачита и стажът им в служби за сигурност, дали той да е 5 години, както се предлага, 7 или 10. Съгласие има за това да се избират от Народното събрание. 

По предложение на ПП-ДБ преди това Номинационна комисия трябва да прави подбор на кандидатите и да ги класира. Това предизвика гнева на опозицията, но и на ГЕРБ. ПП-ДБ се оказаха сами срещу всички и заради предложението изборът в зала да става с 2/3 от гласовете. 

Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС предупреди, че това е противоконституционно, тъй като в основния закон изрично е записано къде се гласува с квалифицирано мнозинство и че те ще сезират КС:

"Колеги, няма да се сърдите, ако след като се приеме това -  ние ще ви подкрепим, за да ви позволим да си направите експеримента, да депозираме искане в Конституционния съд за неговата съотносимост". 

Признанието му, че до това предложение се е стигнало след среща между представители на двете управляващи партии, в която ПП-ДБ са били представени от Лена Бориславова в цитирам „неизвестно какво качество“ пък допълнително наля масло в огъня. 

Тошко Йорданов:

"Защо при всичко, което казахте, групата на ГЕРБ ще подкрепи тоя скапан закон. И второ, да ви кажа за Лена Бориславова -  тя разбира от всичко. Където се намеси, това което предлага, пада в Конституционния съд".

Цончо Ганев:

"Ставаме свидетели на поредната срамна за българския парламентаризъм ситуация. Очаквам да докажете колко сте нефелни, не ставете, пращате човек, който няма нищо общо с парламент, с правителство, с изпълнителна власт, с нищо. Само че аз очаквах, честно казано, да присъства на тази среща татко Петко".

След размяната на реплики по искане на ПП-ДБ беше дадена почивка. Така 2 часа след началото на дебата, не е гласуван нито един текст.

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.

Данните от тазгодишното национално външно оценяване разкриват влошаване на резултатите на учениците, завършващи IV клас, които показаха, че децата масово не могат да четат и разбират прост текст. Данните за учениците, завършващи VII клас, разкриват незначителен напредък по български език и среден резултат от 35 точки по математика - малко над прага от 30 точки.

От УНИЦЕФ посочват, че почти всеки втори млад човек няма основни умения по четене и математика.

Въпреки че Министерството на образованието и науката отчита 40% намаление на дела на отпадналите от училище деца чрез Механизма за съвместна работа на институциите по обхващане и включване в образователната система, все още последните данни на НСИ показват, че 11,2% от децата на възраст 3-6 години и 5,7% от децата на възраст 7-10 години не посещават училище. 

Данни на МОН за 2022 г. показват увеличение на почти всички видове насилие, докладвани в училищата - физически, вербален и кибертормоз.

В днешния дигитален свят почти всеки втори млад човек в България не притежава основни дигитални умения.

Трансформирането на образованието започва с осигуряването на това всички деца да придобият базови умения - грамотност, математически умения и социално-емоционални умения, които са основа за ученето като цяло. За тази цел е създадена глобална коалиция, която приканва правителствата и заинтересованите страни да подкрепят Ангажимента за действие по отношение на базовото обучение като първа стъпка в този процес.

По думите му не може да обвиняваме промените в климата за всяко едно екстремно метеорологично събитие.

"Те обаче водят до по-чести такива събития, правят ги по-тежки и по-дълготрайни. Въздействието върху обществото е все по-сериозно. Бяхме свидетели на скорошните наводнения в България, които причиниха четири смъртни случая – това е огромно бедствие", подчерта той.

Според него винаги има взаимовръзка в природата.

"Когато са налице дълготрайни суши, водата попива и в даден момент тя трябва да се излее като дъжд на друго място – обикновено се случва това. Но почвата не може да се справи с тези проливни дъждове и това води до бедствията, до наводненията", категоричен бе еврокомисарят.

Синкявичюс посочи, че загубата на биоразнообразие се наблюдава ежедневно. „60-70% от почвите в Европа не са в добро състояние. Те не могат да изпълняват своята функция – от земеделие до това да предотвратят последствията от екстремни климатични събития. По сходен начин стоят и нещата с водните басейни”, отбеляза още той.

България все още не е поискала помощ по Механизма за гражданска защита на Европейския съюз, който позволява да се компенсират поне отчасти щетите. „Страната все още разполага с време да кандидатства за такива средства. Взема се решение, като се отчита размерът на бедствието. Сумата се изплаща на държавата еднократно”, каза Синкявичюс.

Изплатената сума еврокомисарят поясни, че може да се използва за различни разходи, например за инфраструктура.