Това заяви пред Българската национална телевизия депутатът от ПП-ДБ Йордан Терзийски. 

Коментарът му идва на фона на недоволството на множество сектори и настоявания за оставката на земеделския министър Кирил Вътев.

Зърнопроизводителите са недоволни заради отмяната на забраната за внос на украинско зърно. Според бранша заради количествата, които влизат у нас от Киев, голяма част от продукцията залежава по складовете. 

“Правителството предприема мерки за обезщетение на производителите. За да бъдат постигнати правилните решения, е редно протестиращите да седнат на маса с правителството, защото когато се поставят ултиматуми и се държат за заложници стабилността, спокойствието и цените, се навежда на мисълта, че има и друго", посочи Терзийски. 

В края на миналата седмица премиерът акад. Николай Денков определи този подход като “терористичен” и нарече тъкмо така протестиращите зърнопроизводители - квалификация, която предизвика недоволство.

"Призивите за оставка на земеделския министър започват да пораждат съмнения, че този протест не е за проблемите на самите производители, а политически. Трябва да водим разговор за начина, по който са субсидирани производителите".

Според Терзийски подобно напрежение се насажда и по темата с мините и дроновете и исканата оставка на военния министър.

"Пак се използва един случай (дронът край Тюленово), който очевидно е рутинен за армията. Всяването на страх в населението е подсъдно и страховете на хората, било то за тяхната сигурност или за техния хляб, не трябва да се използват за политически дивиденти", каза депутатът.

Германският орган за обществено здравеопазване - институтът "Роберт Кох", съобщи, че консултативният панел за ваксини, съставен от независими експерти, известен като STIKO, препоръчва реваксинацията само за определени рискови групи.

"Хората на възраст над 60 години и рисковите групи трябва да се ваксинират, още по-добре, ако това стане едновременно с ваксинацията срещу грип", заяви министърът на здравеопазването Карл Лаутербах

Министърът, който е на 60 години, сам си направи новата ваксина срещу COVID в понеделник.

С избора си да се насочи само към възрастни хора, хора в риск или хронично болни хора, обитатели на домове за грижи, здравни специалисти и хора в близък контакт с уязвими хора, Германия до голяма степен е в съответствие с други европейски страни като Франция, Италия или Великобритания, добавя "Ройтерс".

Великобритания даде приоритет на хората над 75 години, обитателите на домове за възрастни хора и хората с имуносупресия за новите ваксини.

Това контрастира с много по-широкия подход в Съединените щати, където американските центрове за контрол и превенция на заболяванията миналата седмица подписаха широко използване на актуализираните спрямо новите подварианти на вируса ваксини срещу COVID-19, обхващащи възраст от 6 месеца и нагоре.

ЕС има договор с американската компания "Пфайзер" за разработената от нея в партньорство с германската "БионТех" иРНК ваксина срещу COVID-19, която беше адаптирана да противодейства на доминиращия през зимата и пролетта вариант на "Омикрон" - XBB.1.5.

Очаква се в скоро време да бъде взето решение и за адаптираната ваксина на "Модерна", която е насочена към същия подвариант и показва по-висока ефективност в клиничните изпитвания.

Според експертите ваксината на "Пфайер"/"БионТех" е ефикасна и срещу вариантите "Ерис " и "Пирола", които Световната здравна организация смята, че могат да се развият до доминиращи през студения сезон в северното полукълбо.

Европейската агенция за лекарствата даде разрешение за употреба на адаптираната ваксина на "Пфайзер"/"БионТех" на 1 септември, като Европейската комисия одобри пускането й на пазара още същия ден.

Здравното министерство в България съобщи, че очаква общо 1.2 млн. дози от нея, като първите 80 хил. трябва да пристигнат в София през следващата седмица.

Първата пратка ваксини ще е предназначена за хора, навършили 12 г. В последната седмица от септември се очакват и педиатричните ваксини, предназначени за деца от 6-месечна до 11-годишна възраст.

Ваксините ще продължат да се прилагат безплатно на български граждани, заявили желание при общопрактикуващия си лекар, в имунизационните кабинети на РЗИ и в определени за целта лечебни заведения, се казва в съобщение на министерството.

В него се съобщава, че Националният експертен съвет по имунизации ще издаде препоръки за лицата, които е желателно да подновят имунната си защита срещу коронавируса, но информация за групите, които ще бъдат приоритизирани, все не е публикувана на сайта на министерството.

Това отбеляза евродепутатът Елена Йончева в своя коментар по повод прекратяването на наблюдението на България по този инструмент.

Последният доклад по Механизма за сътрудничество и проверка за България беше публикуван през октомври 2019 г., но самият процес не беше приключил до лятото на тази година. Периодичните прегледи оценяваха напредъка на страната ни в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност. От лятото на 2022 г. бяха положени съществени дипломатически и юридически усилия в сътрудничество с ЕК. Към юни 2023 г. България вече имаше и приет законов механизъм за контрол и търсене на наказателна отговорност на главния прокурор – изключително трудно постигнат напредък в съдебната реформа. Предложението беше внесено в 49-то Народно събрание от правителството на Гълъб Донев, в което министър на правосъдието беше Крум Зарков. 

Съдебната реформа и борбата с корупцията в България се изтъква от Нидерландия като причина държавата да отказва членството на страната ни в Шенгенското пространство, въпреки че отдавна сме изпълнили всички критерии за него, припомни Елена Йончева. С отпадането на Механизма, би следвало да отпадне и този аргумент. Пред БНТ тя каза още, че след изборите в Хага през ноември е възможно да има промяна в позицията на Нидерландия и по друга причина. Левицата там се оглавява от бившия зам.-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс, който е от нашето политическо семейство. При победа на вота се надяваме, че ще има положително решение за членството на България в Шенген, сподели в интервю за „Светът и ние“ Елена Йончева. 

Реформата в миграционната политика на ЕС пък ще помогне на България да преодолее съпротивата на Австрия срещу членството й в Шенгенското пространство. Българският представител координира работата между Европейския парламент (ЕП), ЕК и Съвета по реформата в областта на миграцията – огромен пакет от законодателни инициативи, за които се водят дебати от близо десетина години. Амбицията е тя да бъде финализирана до края на мандата през 2024 г. Първите пробиви бяха направени с новия регламент на Агенцията за убежището и с пътната карта за приемане на измененията, с която се съгласиха европейските институции. 

Елена Йончева обясни, че в областта на миграцията стремежът е да се постигне такъв баланс, който да е в полза на България и другите държави на първа линия. Част от него, например, е предложението мигрантите да се преразпределят и в други държави членки, така че тежестта да не се поема само на външните граници на ЕС. В случай че някоя от останалите страни не пожелае да прояви такъв тип солидарност, ще трябва да плати по 20 000 евро на човек. 

До края на мандата на ЕП би трябвало да бъде приет и Европейският акт за медийна свобода, за който тя също е докладчик от името на социалистите и демократите. Акцентът в регламента, който Елена Йончева поставя е за защита на журналистите – от икономически и политически натиск, включително и за изработване на механизъм за докладване и за реакции на подобни заплахи на европейско ниво; изсветляване на собствеността на медиите; осигуряване на редакционна независимост и на обществените медии, и др. Друга важна част от този бъдещ закон е забраната за социалните мрежи като facebook и бившата twitter, например, да свалят медийно съдържание без предварително да обявят критерии за това.      

Елена Йончева говори пред БНТ в седмицата, в която председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен произнесе последната си реч „За състоянието на Съюза“ в този мандат на Европейския парламент. По отношение на присъединяването на Западните Балкани – Елена Йончева коментира, че те изпълняват изискванията в процеса, но все още не са стигнали до края.  

Тя изрази безпокойство от някои инициативи на президента на Франция Еманюел Макрон като тази - приемането на Западните Балкани да става постепенно – първо в общия пазар на ЕС, после и в други общностни механизми до пълноправното им членство. По този начин се отваря вратата към едно по-старо френско предложение за Европа на две скорости – Европа да бъде разделена на богати и на бедни, на по-успешни държави и на по-малко успешни държави. Този подход е опасен и за България, коментира Елена Йончева. 

Попитана за помощта, която ЕС оказва на Украйна, евродепутатът припомни позицията си, че колкото повече оръжия се изпращат, толкова повече се удължава войната. Неотдавна имахме среща с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, пред когото апелирах за пореден път да се включи дипломацията, за да бъде прекратен този конфликт. Такива дебати има вече в Австрия, във Франция. Бившият президент на Франция Никола Саркози в интервю за Le Figaro предложи незабавни преговори и организиране на референдум в някои области на Украйна под европейско и международно наблюдение, каза Елена Йончева.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/