Euronews: Има много какво да се научи от решителния подход на България срещу антисемитизма
На фона на увеличение на антисемитизма до рекордни равнища през последните месеци в целия свят, българското държавно управление заслужава хвалба за това, че работи с схващане във връзка с бързо разрастващите се офанзиви против евреите и еврейската страна, пишат ръководителят на Центъра за еврейско влияние Робърт Сингър и проф. Румяна Маринова-Христиди, началник на компетентност „ Хебраистика “ в Историческия факултет на Софийския университет, написа в собствен коментар.
През последните години казусът с антисемитизма се приема по-сериозно по света, изключително откакто омразата против евреите продължава да пораства.
Приемането на национални проекти и назначението на специфични пратеници за наблюдаване и битка с антисемитизма са демонстрация на нараснала откровеност от страна на водачите в Европа, Северна Америка и другаде по света за оправянето с една от най-старите и най-яростни прояви на ненавист в историята.
Малцина обаче са минали от заявления към действителни дейности и са възприели подобен повсеместен метод, както Република България, означават двамата създатели.
Проблемът е взет насериозно
През 2017 година България стана една от първите страни, приели работната формулировка на термина „ антисемитизъм “ на Международния орган за Холокоста (МОХ), година преди даже да стане негов формален член, напомнят създателите на коментара.
Същата година е назначен и народен координатор за битка с антисемитизма. За разлика от доста други страни, координаторът или пратеникът не е чиновник с дребна власт или невисок пост и позицията беше дадена на заместник-министъра на външните работи.
През идната година беше подписано съглашение с огромни национални и интернационалните еврейски организации, което даде опция за основаване на механизъм за постоянни съвещания и съдействие за продан на информация, опит и най-хубави практики в региона на предотвратяването и противодействието на антисемитизма и възстановяване на сигурността на еврейската общественост, пишат Сингър и Христиди.
Всяка година на 10 март в София се организира Поход на толерантността в памет на спасяването на българските евреи по време на Холокоста. Тази година на него участваха министри, членове на Народното събрание, представители на научните среди и други публични лица.
През 2021 година заместник-министърът на външните работи и народен координатор за битка с антисемитизма Георг Георгиев управлява гала, на която девет водещи български университета одобриха дефиницията на МОХ за антисемитизъм.
Всички тези и доста други дейности оказаха значимо влияние върху страната.
Холокостът и познания за еврейската общественост към този момент се преподават необятно в учебните заведения, а Софийският университет е единственият университет в Югоизточна Европа, който има четиригодишна бакалавърска стратегия по еврейски проучвания, под егидата на министерството на образованието и науката.
Дори единствено тези действия превъзхождат направеното в множеството други страни, само че с повишаването на антисемитизма през първата половина на предходната година държавното управление реши да направи още една крачка напред.
България има проект
На 18 октомври 2023 година Министерският съвет на България одобри петгодишен Национален проект за деяние за битка с антисемитизма (2023-2027 г.).
Отправна точка за плана на народен проект беше национално представително изследване на публичното мнение, извършено при започване на 2022 година
Министерството на правораздаването сътвори междуведомствена работна група със задача да приготви промени в законодателството в две насоки: битка с днешните прояви на антисемитизъм и гарантиране сигурността на българските евреи, прибавят Сингър и Христиди.
Групата ще предложи промени в настоящия углавен кодекс в частта за закононарушения, предизвикани от предубеждения, тирада на омразата и дискриминация, като работата й ще е в сходство с интернационалните стандарти в региона на човешките права.
Междуведомствени представители и съответните специалисти от министерството на правораздаването, министерството на външните работи, министерството на образованието и министерството на вътрешните работи към този момент се срещнаха и вземат участие интензивно в полемиките.
Това става и със съдействието и в съдействие с еврейски организации като Организацията на евреите в България „ Шалом ” и Организацията на ционистите в България и нейния ръководител Николай Гълъбов.
Възприет е метод от горната страна надолу, предопределен да доближи до всеки подобаващ аспект на българското общество, с цел да подсигурява, че има нужните принадлежности за битка с антисемитизма.
Защита на тези, които се опасяват от ненавист
Защитата има резултат и на улицата.
Луков марш, годишно шествие в чест на Христо Луков, който през 30-те и 40-те години на предишния век е водач на неонацисткия Съюз на българските национални легиони, тази година беше блокиран от полицията по разпореждане на кмета на София Васил Терзиев, с поддръжката на държавното управление.
Луков марш е един от неонацистките походи с най-лоша популярност в Европа, който е неразрешен, в това число и по софийските улици.
Правото на нацистите да организират шествието си няма преимущество пред възприятията на тези, които са афектирани и уплашени от омразата, която обичайно се проповядва по време на тези походи.
Това е мощно обръщение, което би трябвало да бъде възприето и на други места, изключително в дните, когато е позволено гладко да се организират походи и демонстрации на омразата по улиците на Европа и Северна Америка.
Българското държавно управление заслужава хвалба за това, че се отнася с схващане към бързо разрастващите се офанзиви против евреите и еврейската страна.
То непрекъснато усъвършенства и развива активността си, с цел да се опита да бъде в крайник със заканите против евреите или даже да ги изпреварва. Въпреки това има още доста неща, които могат и би трябвало да бъдат направени, прибавят Сингър и Христиди.
Всъщност, защото антисемитизмът набъбна до рекордни равнища в целия свят през последните месеци, има доста неща, които могат да се научат от решителния метод на България против антисемитизма, омразата и предразсъдъците.
(Превод: )
През последните години казусът с антисемитизма се приема по-сериозно по света, изключително откакто омразата против евреите продължава да пораства.
Приемането на национални проекти и назначението на специфични пратеници за наблюдаване и битка с антисемитизма са демонстрация на нараснала откровеност от страна на водачите в Европа, Северна Америка и другаде по света за оправянето с една от най-старите и най-яростни прояви на ненавист в историята.
Малцина обаче са минали от заявления към действителни дейности и са възприели подобен повсеместен метод, както Република България, означават двамата създатели.
Проблемът е взет насериозно
През 2017 година България стана една от първите страни, приели работната формулировка на термина „ антисемитизъм “ на Международния орган за Холокоста (МОХ), година преди даже да стане негов формален член, напомнят създателите на коментара.
Същата година е назначен и народен координатор за битка с антисемитизма. За разлика от доста други страни, координаторът или пратеникът не е чиновник с дребна власт или невисок пост и позицията беше дадена на заместник-министъра на външните работи.
През идната година беше подписано съглашение с огромни национални и интернационалните еврейски организации, което даде опция за основаване на механизъм за постоянни съвещания и съдействие за продан на информация, опит и най-хубави практики в региона на предотвратяването и противодействието на антисемитизма и възстановяване на сигурността на еврейската общественост, пишат Сингър и Христиди.
Всяка година на 10 март в София се организира Поход на толерантността в памет на спасяването на българските евреи по време на Холокоста. Тази година на него участваха министри, членове на Народното събрание, представители на научните среди и други публични лица.
През 2021 година заместник-министърът на външните работи и народен координатор за битка с антисемитизма Георг Георгиев управлява гала, на която девет водещи български университета одобриха дефиницията на МОХ за антисемитизъм.
Всички тези и доста други дейности оказаха значимо влияние върху страната.
Холокостът и познания за еврейската общественост към този момент се преподават необятно в учебните заведения, а Софийският университет е единственият университет в Югоизточна Европа, който има четиригодишна бакалавърска стратегия по еврейски проучвания, под егидата на министерството на образованието и науката.
Дори единствено тези действия превъзхождат направеното в множеството други страни, само че с повишаването на антисемитизма през първата половина на предходната година държавното управление реши да направи още една крачка напред.
България има проект
На 18 октомври 2023 година Министерският съвет на България одобри петгодишен Национален проект за деяние за битка с антисемитизма (2023-2027 г.).
Отправна точка за плана на народен проект беше национално представително изследване на публичното мнение, извършено при започване на 2022 година
Министерството на правораздаването сътвори междуведомствена работна група със задача да приготви промени в законодателството в две насоки: битка с днешните прояви на антисемитизъм и гарантиране сигурността на българските евреи, прибавят Сингър и Христиди.
Групата ще предложи промени в настоящия углавен кодекс в частта за закононарушения, предизвикани от предубеждения, тирада на омразата и дискриминация, като работата й ще е в сходство с интернационалните стандарти в региона на човешките права.
Междуведомствени представители и съответните специалисти от министерството на правораздаването, министерството на външните работи, министерството на образованието и министерството на вътрешните работи към този момент се срещнаха и вземат участие интензивно в полемиките.
Това става и със съдействието и в съдействие с еврейски организации като Организацията на евреите в България „ Шалом ” и Организацията на ционистите в България и нейния ръководител Николай Гълъбов.
Възприет е метод от горната страна надолу, предопределен да доближи до всеки подобаващ аспект на българското общество, с цел да подсигурява, че има нужните принадлежности за битка с антисемитизма.
Защита на тези, които се опасяват от ненавист
Защитата има резултат и на улицата.
Луков марш, годишно шествие в чест на Христо Луков, който през 30-те и 40-те години на предишния век е водач на неонацисткия Съюз на българските национални легиони, тази година беше блокиран от полицията по разпореждане на кмета на София Васил Терзиев, с поддръжката на държавното управление.
Луков марш е един от неонацистките походи с най-лоша популярност в Европа, който е неразрешен, в това число и по софийските улици.
Правото на нацистите да организират шествието си няма преимущество пред възприятията на тези, които са афектирани и уплашени от омразата, която обичайно се проповядва по време на тези походи.
Това е мощно обръщение, което би трябвало да бъде възприето и на други места, изключително в дните, когато е позволено гладко да се организират походи и демонстрации на омразата по улиците на Европа и Северна Америка.
Българското държавно управление заслужава хвалба за това, че се отнася с схващане към бързо разрастващите се офанзиви против евреите и еврейската страна.
То непрекъснато усъвършенства и развива активността си, с цел да се опита да бъде в крайник със заканите против евреите или даже да ги изпреварва. Въпреки това има още доста неща, които могат и би трябвало да бъдат направени, прибавят Сингър и Христиди.
Всъщност, защото антисемитизмът набъбна до рекордни равнища в целия свят през последните месеци, има доста неща, които могат да се научат от решителния метод на България против антисемитизма, омразата и предразсъдъците.
(Превод: )
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ