Стратегическа взаимозависимост: Новият подход, от който има нужда Европа
Европейците се нуждаят от нов метод в изискванията на фрагментиран и намерено транзакционен международен ред и този метод би трябвало да натъртва на връзки с страни, разнообразни от Съединени американски щати. Това е главната рекомендация в новия отчет на Европейския съвет за външна политика. Стратегия от подобен вид ще зачита суверенните стремежи на силите от междинна големина – от страни като Индия, Бразилия, Саудитска Арабия, Япония до Казахстан, Южна Африка и Турция, и по едно и също време с това ще усили суверенитета на самата Европа, считат още създателите на отчета. Той е направен от екип от 8 специалисти, измежду които Аслъ Айдънтъшбаш, старши изследовател в стратегия Wider Europe към ЕСВП, Джулиън Барнс-Дейси, шеф на програмата Близък изток и Северна Африка в ЕСВП, Сузи Денисън, старши откривател, Мари Дюмулен, шеф на програмата Wider Europe, Фредерик Грар, посетител откривател в стратегия Азия на ЕСВП, Марк Ленард, съосновател и шеф на Европейския съвет за външна политика, Теодор Мърфи, шеф на програмата Африка в ЕСВП и Хосе Игнасио Торебланка, старши откривател и началник на мадридския офис на ЕСВП.
Те назовават фомулирания от тях нов метод Стратегическа причинност и показват три съществени правилото, на които би трябвало да се основава:
Приоритет на намаляването на риска пред отделянето: Европейските политики би трябвало да отразяват обстоятелството, че във взаимозависимия свят отделянето (decoupling) е освен нереалистично, само че и евентуално нездравословно за ползите на Европа, в случай че останалата част от света отхвърля концепцията. Въпреки че е рационално да се заобикалят несъразмерни зависимости от евентуално враждебни страни, изключително във връзка с сериозни първични материали, стремежът към обособяване следва да се сведе до най-малко в интерес на намаляването на риска (de-risking) и построяването на връзки с основни сили от междинна големина. Подготовка за политическо общуване: Европейската външна политика би трябвало да има фокус върху подготовката за свят на политическо общуване и конкуренция. Европейски Съюз не трябва да счита, че може да промени режимите в други страни - вместо това той би трябвало да съжителства с тях. Необходимо е да се влага в поддръжка на страните, които са по-засегнати от световните промени в региона на технологиите, декарбонизацията и демографията. Инвестиции в основни взаимоотношения: Европейците би трябвало да покажат подготвеност да си сътрудничат в построяването на нов международен ред, вместо да се пробват да запазят остарелия. Истинското предизвикателство се крие в ангажирането на нови сътрудници по разнообразни въпроси.
За да изградят по-стратегически метод към взаимозависимостите, европейците би трябвало да опознаят силите от междинна големина, които оформят новия международен ред, предлагат още създателите на отчета. Те групират по този начин тези сили:
Те назовават фомулирания от тях нов метод Стратегическа причинност и показват три съществени правилото, на които би трябвало да се основава:
Приоритет на намаляването на риска пред отделянето: Европейските политики би трябвало да отразяват обстоятелството, че във взаимозависимия свят отделянето (decoupling) е освен нереалистично, само че и евентуално нездравословно за ползите на Европа, в случай че останалата част от света отхвърля концепцията. Въпреки че е рационално да се заобикалят несъразмерни зависимости от евентуално враждебни страни, изключително във връзка с сериозни първични материали, стремежът към обособяване следва да се сведе до най-малко в интерес на намаляването на риска (de-risking) и построяването на връзки с основни сили от междинна големина. Подготовка за политическо общуване: Европейската външна политика би трябвало да има фокус върху подготовката за свят на политическо общуване и конкуренция. Европейски Съюз не трябва да счита, че може да промени режимите в други страни - вместо това той би трябвало да съжителства с тях. Необходимо е да се влага в поддръжка на страните, които са по-засегнати от световните промени в региона на технологиите, декарбонизацията и демографията. Инвестиции в основни взаимоотношения: Европейците би трябвало да покажат подготвеност да си сътрудничат в построяването на нов международен ред, вместо да се пробват да запазят остарелия. Истинското предизвикателство се крие в ангажирането на нови сътрудници по разнообразни въпроси.
За да изградят по-стратегически метод към взаимозависимостите, европейците би трябвало да опознаят силите от междинна големина, които оформят новия международен ред, предлагат още създателите на отчета. Те групират по този начин тези сили:
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ




