Поддръжници на Кремъл и Путин от десет държави щели да се съберат в събота, 16 септември, на своя първа международна изява. Мероприятието е отделно от традиционната сбирка на училите и работилите в СССР, които се събират край яз. „Копринка“.

Събитието край Калофер е организирано от Национално Движение „Русофили“ и учреденото през март т.г. в Москва Международно движение на русофилите (МДР) – и на двете е председател Николай Малинов, обвинен от българската прокуратура за шпионаж в полза на Русия и награден с медал от самия Владимир Путин за заслуги към Москва. Съборът ще протече под наслов "С Русия в сърцето".

Специален гост на събора ще бъде Сергей Бабурин, президент на Международната славянска академия за наука, образование, изкуство и култура.

Бабурин е бил председател на парламентарното обединение в Държавната дума „Анти НАТО“.

Същият през 2014 г. приветства анексирането на Крим. През февруари 2022 г. в приветствено слово възхвалява решението на Путин да започне война срещу Украйна.

На тези хора ли ще пея братя Аргирови и Росица Кирилова.

Много тв зрители помнят как Благовест и Светослав даваха прекрасни примери за образованието в Норвегия, където са живели и творили, опровергаваха бруталните лъжи, как норвежци крадяли български деца, даваха за пример стандарта на живот и ценностите на норвежците. Много хора са им повярвали, но сега ще трябва да си променят мнението, защото очевидно има нещо по-силно, което е накарало известните музиканти да приемат да участват във веселата част на русофилското сборище.

Пари ли са примамливият фактор или просто Аргирови и Кирилова носят Русия и Путин в сърцата си?  А не идват ли хонорарите от Кремъл или руското посолство и посланичката Елеонора Митрофанова? Нали Кремъл обави България за "неприятелска страна"?

За сведение: Норвегия изпрати противовъздушни ракети и оборудване за обезвреждане на мини в Украйна и ще помогне на разкъсаната от война страна да осигури доставките на газ и електроенергия. Това бе оповестено от норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре. Вече няколко пъти към Киев замина норвежка помощ от по 200 млн евро.

В същото време известни руски музиканти попаднаха под ударите на Кремъл заради позицията си срещу войната в Украйна. Някои са на подсъдимата скамейка, други минаха през арестите, трети бяха осъдени на различни срокове затвор.

За да избегнат репресиите немалко творци заминаха в чужбина, а черните списъци на „чуждестранни агенти“ се множат всеки ден.

Ето някои от известните имена на музиканти, които се обявиха против агресията срещу Украйна:

Певицата Земфира, рок музикантът Андрей Макаревич, фронтмен на групата „Машина времени“.

Руският рапър Оксимирон (Мирон Федоров).

Известният в цял свят рок музикант Борис Гребенщиков.

Певицата Монеточка.

Алла Пугачова – лицето на руската поп музика по света. Съпругът й Максим Галкин.

Александър Красовицки от групата Animal Джаz

Също Юрий Шевчук и цялата група "ДДТ".

Певецът Валерий Меладзе, актьорът и певец Алексей Панин, колегата му Семьон Слепаков, Чулпан Хаматова, Татяна Лазарева, певецът Макс Покровский и групата "Ногу свело", Лия Ахеджакова, рапарът Face, поетесата и автор на песни Вера Полозкова и много други.

Те можеха и досега да пеят по официални прояви и да натрупат солидни хонорари, прославяйки войната. Но знаят, че е варварство да за година и половина да загинат на украинска земя близо 300 000 млади, умни и нужни на страната хора.

И направиха своя избор.

Очевидно братя Аргирови и Кирилова също…

Фрог нюз

Това отбеляза евродепутатът Елена Йончева в своя коментар по повод прекратяването на наблюдението на България по този инструмент.

Последният доклад по Механизма за сътрудничество и проверка за България беше публикуван през октомври 2019 г., но самият процес не беше приключил до лятото на тази година. Периодичните прегледи оценяваха напредъка на страната ни в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност. От лятото на 2022 г. бяха положени съществени дипломатически и юридически усилия в сътрудничество с ЕК. Към юни 2023 г. България вече имаше и приет законов механизъм за контрол и търсене на наказателна отговорност на главния прокурор – изключително трудно постигнат напредък в съдебната реформа. Предложението беше внесено в 49-то Народно събрание от правителството на Гълъб Донев, в което министър на правосъдието беше Крум Зарков. 

Съдебната реформа и борбата с корупцията в България се изтъква от Нидерландия като причина държавата да отказва членството на страната ни в Шенгенското пространство, въпреки че отдавна сме изпълнили всички критерии за него, припомни Елена Йончева. С отпадането на Механизма, би следвало да отпадне и този аргумент. Пред БНТ тя каза още, че след изборите в Хага през ноември е възможно да има промяна в позицията на Нидерландия и по друга причина. Левицата там се оглавява от бившия зам.-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс, който е от нашето политическо семейство. При победа на вота се надяваме, че ще има положително решение за членството на България в Шенген, сподели в интервю за „Светът и ние“ Елена Йончева. 

Реформата в миграционната политика на ЕС пък ще помогне на България да преодолее съпротивата на Австрия срещу членството й в Шенгенското пространство. Българският представител координира работата между Европейския парламент (ЕП), ЕК и Съвета по реформата в областта на миграцията – огромен пакет от законодателни инициативи, за които се водят дебати от близо десетина години. Амбицията е тя да бъде финализирана до края на мандата през 2024 г. Първите пробиви бяха направени с новия регламент на Агенцията за убежището и с пътната карта за приемане на измененията, с която се съгласиха европейските институции. 

Елена Йончева обясни, че в областта на миграцията стремежът е да се постигне такъв баланс, който да е в полза на България и другите държави на първа линия. Част от него, например, е предложението мигрантите да се преразпределят и в други държави членки, така че тежестта да не се поема само на външните граници на ЕС. В случай че някоя от останалите страни не пожелае да прояви такъв тип солидарност, ще трябва да плати по 20 000 евро на човек. 

До края на мандата на ЕП би трябвало да бъде приет и Европейският акт за медийна свобода, за който тя също е докладчик от името на социалистите и демократите. Акцентът в регламента, който Елена Йончева поставя е за защита на журналистите – от икономически и политически натиск, включително и за изработване на механизъм за докладване и за реакции на подобни заплахи на европейско ниво; изсветляване на собствеността на медиите; осигуряване на редакционна независимост и на обществените медии, и др. Друга важна част от този бъдещ закон е забраната за социалните мрежи като facebook и бившата twitter, например, да свалят медийно съдържание без предварително да обявят критерии за това.      

Елена Йончева говори пред БНТ в седмицата, в която председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен произнесе последната си реч „За състоянието на Съюза“ в този мандат на Европейския парламент. По отношение на присъединяването на Западните Балкани – Елена Йончева коментира, че те изпълняват изискванията в процеса, но все още не са стигнали до края.  

Тя изрази безпокойство от някои инициативи на президента на Франция Еманюел Макрон като тази - приемането на Западните Балкани да става постепенно – първо в общия пазар на ЕС, после и в други общностни механизми до пълноправното им членство. По този начин се отваря вратата към едно по-старо френско предложение за Европа на две скорости – Европа да бъде разделена на богати и на бедни, на по-успешни държави и на по-малко успешни държави. Този подход е опасен и за България, коментира Елена Йончева. 

Попитана за помощта, която ЕС оказва на Украйна, евродепутатът припомни позицията си, че колкото повече оръжия се изпращат, толкова повече се удължава войната. Неотдавна имахме среща с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, пред когото апелирах за пореден път да се включи дипломацията, за да бъде прекратен този конфликт. Такива дебати има вече в Австрия, във Франция. Бившият президент на Франция Никола Саркози в интервю за Le Figaro предложи незабавни преговори и организиране на референдум в някои области на Украйна под европейско и международно наблюдение, каза Елена Йончева.

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/

„Контраофанзивата започна от около 2 месеца и се развива сравнително бавно, основна причина, според мен, е липсата на достатъчно оръжие. Имайки тези лимитирани средства, настъпателната операция е бавна, но напредва“, посочи още Минчев по повод военните действия в Украйна.

Много е важно ние да наситим украинската армия с оръжия. България също може да помогне, ние имаме много ракети. Тези ракети имат срок на годност и той се променя, имаме ракети, които са в края на срока си и може да се използват. Тези елементи трябва да се дадат, те така или иначе няма да се използват, каза още той.

Той очаквал зимните месеци да са трудни за всички.

Относно падналия край Тюленово дрон, който в понеделник бе обезвреден от военноморските сили, Минчев коментира, че „не е въпрос в страха, а във вниманието, което трябва да се отделя за намиране на подобни дронове“.

Божидар Колев, анализатор от De Re Militari, коментира от своя страна, че като оръжия в бойни действия може да се „използват и детски колички с дистанционно управление“.

По думите му от 2014 г. от Близкия изток дроновете започват да поемат все по-голяма роля за разузнаване и военни действия.

Дроновете не са магическо оръжие, за малките дронове загубите са около 90 процента. Руската и украинската страна използват масово дронове и ударите с тях са изключително ожесточени.

Относно контраофанзивата на Киев, той коментира, че „до голяма степен наблюдаваме, че руските сили са изпратили по-елитните си формирования, което означава, че пълнят дупките в линията“. „Украинците се опитаха да използват тактика от Европа и САЩ, но това е трудно, сега сме преминали към етап на изтощение, за да видим коя ще поддаде първа“, смята експертът.

Това заяви председателят на Контактната група на Европейския парламент за политиката по миграция евродепутатът Елена Йончева.

Остават едва няколко месеца за постигане на споразумение между Европейския парламент и Съвета, но все още очакваме държавите членки да изработят единна позиция и да седнат на масата за преговори, допълни тя.

В сряда Контактната група проведе съвместно заседание с представители на пет държави членки, включително от Испания, която председателства Съвета на ЕС. На срещата евродепутатите призоваха за пореден път държавите членки да постигнат съгласие по регламента за разпределение на отговорностите в кризисни ситуации и да започнат преговори с ЕП. Парламентаристите взеха решение да спрат преговори със Съвета по част от пакта, за да приканят държавите членки да намерят консенсус за регламента за кризисни ситуации.

„Регламентът за кризисни ситуации е основна част от реформата на политиката по миграция на ЕС. Европейският парламент предвижда да се създаде механизъм държавите членки да поемат своите отговорности по отношение на мигранти и лица търсещи убежище. Без да има възможност страни като Унгария и Полша да си затворят очите и да откажат да се разпредели тежестта - за сметка на България и другите държави от първа линия, особено в случаите на засилен натиск. 

Преговорите между ЕП и държавите членки в Съвета продължават няколко месеца, за да се постигне съгласие по регламент, който определя механизъм на действие в обичайни ситуации. Наложително е обаче да намерим решения именно за случаи на силен миграционен натиск, като този, който помним от 2015 година“, коментира Елена Йончева. 

„България е държава на първа линия. Ето защо всеки инструмент на разпределение на отговорностите – преместване на мигранти в друга държава или финансова помощ, която да се използва за целите на укрепване на границата, е в наша полза. Ние сме сред държавите с най-голям интерес от подобна реформа.“

Елена Йончева е председател на Контактната група по въпросите на убежището от повече от две години. В нея са включени докладчиците на всички законодателни предложения по Пакта за убежище и миграция на ЕС. Тя координира преговорите между Европейския парламент, държавите членки в Съвета и Европейската комисия. Първите пробиви, след няколко години безуспешни опити за реформа на управлението на миграцията в Съюза, бяха постигнати с доклада на Елена Йончева за новия регламент на Европейската агенция за убежището. По нейно предложение беше изработена и одобрена пътна карта, която очертава необходимите стъпки в отделните законодателни предложения до края на мандата на ЕП през 2024 г. 

За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/