Пролетта като пречистванеВ народните вярвания пролетта не е просто сезон.

Пролетта като филтриране

В националните вярвания пролетта не е просто сезон. Тя е време за „ изчистване “ – освен на дома, само че и на индивида. Старите хора споделят, че каквото оставиш зад тила си през март, няма да те следва през годината.

 

Затова и в българската традиция има традиции, свързани с пречистването. Палят се огньове и се прескачат за здраве. Носи се алено и бяло – като отбрана и ново начало. Домовете се проветряват, чистят и „ освобождават “ от зимата.

 

Смятало се е, че с първото същинско стопляне „ се разсънват “ освен растенията, само че и човешката сила.

Символите на сезона

Пролетта има своите знаци, които се повтарят във всяка просвета:

- Зеленото – цветът на живота и възстановяването;
- Водата – знак на филтриране и нов цикъл;
- Слънцето – към този момент по-силно, по-високо и по-дълго на небето;
- Птиците – завръщането им постоянно се приема като добра прокоба.

 

В българския фолклор щъркелът е един от най-силните знаци на пролетта. Първото му виждане носи вяра за изобилие, здраве и шанс.

 

Равноденствието – миг на равновесие

Пролетното равноденствие има и по-дълбок смисъл. Това е един от дребното дни в годината, когато природата е в цялостен баланс – светлина и мрачевина са съвсем равни.

Затова в доста обичаи този миг се свързва с вътрешно нареждане, нови решения, начало на значими промени.

Смята се, че това е уместно време човек да „ рестартира “ – да остави остарялото и да стартира нещо ново.

 

А пролетта на открито?

Парадоксално, първите дни на пролетта постоянно не наподобяват на нея. Студ, вятър, даже сняг – всичко това е част от прехода. Природата не се трансформира внезапно. Тя се „ колебае “, до момента в който откри новия си темп.

 

Но макар хладното време, смяната към този момент е почнала. Денят пораства. Светлината се връща. А с нея – и чувството, че всичко може да стартира изначало.

 

Пролетта не идва внезапно. Тя се случва последователно – и най-много от вътрешната страна.