Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.

“От месеци има безпардонна медийна атака на всички нива към всички държавни учреждения, неправителствени и правителствени организации. Целта е една – да се уязви ръководството на “Майчин дом” и да се овладее болницата заради някакви лични и конюнктурни желание”, заяви пред Нова телевизия управителят д-р Иван Диков, който бе обвинен, че е “назначен като марионетка на директора проф. Костов”. 

Той посочва, че е бил назначен след конкурс и е утвърден от Съвета на директорите.

Още преди месеци бяха разкрити скандалните практики в управлението на болницата от директора й проф. Иван Костов. Бившият здравен министър Христо Хинков каза, че на този етап обаче все още няма основания да освободи Костов. Срещу него са подадени три сигнала в прокуратурата. Все още не е ясно докъде са стигнали проверките. 

Междувременно екипът на болницата се раздели на две, а противопоставянето продължава да ескалира. Противниците на Костов говорят за заплати, по-високи от печалбата на лечебното заведение, оплакват се от липса на адекватни действия от страна на управляващите вече три месеца и говорят за “пасивност” от страна на здравното министерство. Зад сигналите срещу Костов застават 23-ма служители. Има и други, но те се страхуват да застанат с имената си. 

Зад директора застанаха някои близки до него лекари, които обвиниха недоволните в клеветническа кампания. Зад Костов застанаха и съсловни организации.

Той допълни, че нивото на руската Премиер лига е паднало чувствително след напускането на куп звезди заради войната, а и все по-трудното привличане на качествени футболисти от други първенства. Карпин даже си позволи да коментира, че тимът на Катар играе доста по-интензивно от настоящия шампион на Русия - "Зенит".

След което заяви, че единственият играещ в чужбина национал, който бе повикан за този спаринг - Александър Головин ("Монако"), вече изпъква значително над останалите си съотборници в държавния тим като кондиция.

"Този отбор преди година и половина - две бе на второ място  в квалификациите за Мондиал 2022 почти в същия състав. Вече няма нужда да се гледа националния тим, за да се види, че нивото на шампионата ни е паднало. Имаме и проблем с мотивацията, но той не е основен. Аз трябва като треньор да работя с отбора и да мотивирам играчите.

Но бих дал съвет - който може да напусне  руската Премиер лига, да го направи!

В момента в Европа играят едва четирима руски играчи. Когато станат 20, тогава може да се каже, че сме конкурентни. Сега футболистите ни не са конкурентни", коментира Валери Карпин. Освен Головин, в по-силни отбори в Европа играят още Алексей Миранчук ("Аталанта"), Далер Кузяев ("Льо Авр") и Арсен Захарян ("Реал Сосиедад"). Карпин обаче не повика последните двама за мача с Катар, за да им даде повече време за адаптация в настоящите им клубове.

След санкциите от ФИФА и УЕФА руският национален отбор бе изваден от квалификациите за Мондиал 2022, не игра в турнира Лига на нациите и пропусна пресявките за Евро 2024.

Все по-вероятно е да не получи шанс и за Мондиал 2026.

За руската федерация е все по-трудно да намери съперник, който да се съгласи да играе със "Сборная", като Израел и Босна и Херцеговина отказаха предварително насрочените контроли. Така от март м.г. Русия е изиграла едва 6 мача, в които постигна само две победи (с 2:1 над Киргизстан и 2:0 над Ирак).

В останалите контроли завърши наравно - 0:0 с Таджикистан и с Узбекистан, 1:1 с Иран и с Катар. При това в мача срещу катарците загубата бе избегната благодарение на гол на Александър Солдатенков ("Криля советов") в 90-ата мин.

В началото на септември експериментален тим от млади играчи игра с олимпийския състав на Египет, като завърши 1:1 в първия мач и загуби с 1:2 във втория.

До края на годината не са предвидени други мачове поради липса на свободни съперници, които да са съгласни да играят срещу "Сборная". Заради изолацията, в която попадна Русия, от футболната федерация обмисляха да напуснат УЕФА и да се преместят да играят под егидата на Азиатската футболна конфедерация.

Засега обаче това решение се отлага, защото след евентуален край на войната в Украйна връщането в УЕФА би отнело няколко години заради задължителните процедури.

Това заяви от парламентарната трибуна земеделският министър Кирил Вътев. По думите му ще се следи най-вече за тежки метали и радиоактивност.

"Темата с вноса въобще на храни от Украйна се дискутира от дълго време, не само у нас, но и на всички срещи на министрите на земеделието в целия ЕС, както и отделно на ниво петте фронтови държави, както ги наричат в ЕС. Това е България и останалите страни, въвели забраната. Притесненията на земеделските производители са големи, защото Украйна е мощна земеделска страна. Украйна не изпълнява тежките изисквания за внос на земеделска продукция, това е основателното притеснение, затова ще увеличим контрола над продукцията", посочи министърът.

Според него и в момента се заобикаля забраната за вноса. 

"Има внос на сухо мляко, което прави дъмпинг на нашето производство, има внос на украински слънчоглед, който влиза като румънски", отбеляза Вътев.

Той увери, че ще покани в събота зърнопроизводителите за среща.

"Очакваме днес те да ни представят техните притеснения и въпроси, за да набележим програма за действие", добави той.