Галъп: Българите се страхуват най-много от високите цени и липса на газ, най-малко от Ковид и излизане от НАТО и ЕС
" Галъп " ревизира от какво най-вече се опасява българинът.
Опасностите за ежедневното качество на живот у нас са възприемани като действителни, както и заплахите на настоящата геополитика, само че не в толкоз висока степен.
Проблемите с цените преобладават в всеобщото схващане у нас. На този декор страховете от войната и свързани тематики също са високи, само че не изпъкват.
Коронавирусът наподобява към този момент не плаши българите, както в миналото. Традиционно високи остават страховете от мигрантска вълна.
За отбелязване е и фактът, че заплахата от трайна политическа неустойчивост се споделя всеобщо като напълно реалистична.
Това демонстрира сондаж на „ Галъп интернешънъл болкан “. Изследването е извършено „ лице в лице “ с таблети сред 31 август и 8 септември 2022 година измежду 1 000 пълнолетни българи. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната оптималната неточност е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на към 54 хиляди души.
Агенцията опитва да заключи отношението към главните изтъквани в последно време рискове – дали и до каква степен българското общество ги приема като действителни. Оказва се, че страховете са налице и сякаш българите са заживели с тях, написа Флаш нюз.
Структурата на мненията
Близо 90% намират за действителна заплахата нарастването на цените у нас да стане прекалено. Тук обществото е на процедура единомислещо. Опасности като евентуален дефицит на газ, респ. отопление се намират за действителни от близо 80% от българите.
Сходни дялове намират за действителна заплахата от трайна политическа неустойчивост в страната.
Близо 70% пък намират за действителна заплаха даже дефицит на електричество. Макар и този дял да е релативно по-нисък спрямо паниките за газа, очевидно до хората у нас не доближава в оптималната степен събитието, че България е в действителност експортьор на електричество. Обществените автоматизми са забележими.
Над 70% се приготвят за нова мигрантска вълна. Този въпрос обаче сякаш към този момент и без друго е част от политическия дневен ред в последните години и не стои с такава заостреност, както въпросите за виталния стандарт.
Дори задълбочаването на войната в Украйна, въпреки да се споделя като действителна заплаха в болшинство от случаите, не изпъква в такава степен като действителен боязън, както въпросите на всекидневието. Въпросът, несъмнено, е заложен преди последната интензификация на спора, само че проличава, че по този въпрос, няма такава заостреност. Българското общество очевидно не осъзнава в задоволителна степен и заплахата страната ни на процедура да ревизира позициите си по отношение на Запада – под 40% осъзнават тази опасност като действителна. Структурата на отговорите по този въпрос демонстрира и недоумение.
Последното е съизмеримо с оценките за заплахата от ковид – и тук дялове в диапазона под 40% намират действителна опасност. Дали поради ниските сега равнища, дали поради по-ниската заплаха от Омикрон като цяло или пък поради цялостното по света занемаряване на тематиката, българското общество, по всичко проличава, избира да завърши с този въпрос.
Демографските разлики
Най-тревожни по материалните въпроси са, несъмнено, хората на по-висока възраст, с по-ниски приходи. Това е и в директна връзка с партийните пристрастия. По въпроси като връзките на България със Запада или ковид, наред с не изключително високата социална възбудимост, проличава и емфатичен негативизъм измежду партии с по-радикални и сериозни към Запада позиции.
Разбира се, във връзка с вируса основният определител си остава възрастта. По-високите възрасти значат и по-висок боязън от вируса, без значение от партийните пристрастия.
Всички електорати у нас са единомислещи в упованието на политическа неустойчивост, на сякаш най-вече държат на тази тематика последователите на по-старите партии на политическия терен. Явно за тези партии въпросът за политическата непоклатимост е и част от кампанийния дневен ред.
Закономерно, даже и в огромната си част да са в синхрон с всички останали, последователите на до неотдавна управлявалите обединения не споделят чак в такава степен главните рискове. Разбира се, заплахата от преориентиране на страната ни е осезаемо споделяна измежду една част от тези последователи.
Колкото и другите рискове да се отличават в вида си, една условна класификация демонстрира приоритет на обществените пред геополитическите тематики. Това надали е учудващо в общество със сериозна застаряване, обществени неравенства и предразположеност към незападни въздействия. В същото време обаче и издава известна накърнимост пред лицето на евентуални външни зависимости.
Данните са част от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “.
Изследването е извършено „ лице в лице “ с таблети сред 31 август и 8 септември 2022 година измежду 1 000 пълнолетни българи.
Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната оптималната неточност е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на към 54 хиляди души.
Опасностите за ежедневното качество на живот у нас са възприемани като действителни, както и заплахите на настоящата геополитика, само че не в толкоз висока степен.
Проблемите с цените преобладават в всеобщото схващане у нас. На този декор страховете от войната и свързани тематики също са високи, само че не изпъкват.
Коронавирусът наподобява към този момент не плаши българите, както в миналото. Традиционно високи остават страховете от мигрантска вълна.
За отбелязване е и фактът, че заплахата от трайна политическа неустойчивост се споделя всеобщо като напълно реалистична.
Това демонстрира сондаж на „ Галъп интернешънъл болкан “. Изследването е извършено „ лице в лице “ с таблети сред 31 август и 8 септември 2022 година измежду 1 000 пълнолетни българи. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната оптималната неточност е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на към 54 хиляди души.
Агенцията опитва да заключи отношението към главните изтъквани в последно време рискове – дали и до каква степен българското общество ги приема като действителни. Оказва се, че страховете са налице и сякаш българите са заживели с тях, написа Флаш нюз.
Структурата на мненията
Близо 90% намират за действителна заплахата нарастването на цените у нас да стане прекалено. Тук обществото е на процедура единомислещо. Опасности като евентуален дефицит на газ, респ. отопление се намират за действителни от близо 80% от българите.
Сходни дялове намират за действителна заплахата от трайна политическа неустойчивост в страната.
Близо 70% пък намират за действителна заплаха даже дефицит на електричество. Макар и този дял да е релативно по-нисък спрямо паниките за газа, очевидно до хората у нас не доближава в оптималната степен събитието, че България е в действителност експортьор на електричество. Обществените автоматизми са забележими.
Над 70% се приготвят за нова мигрантска вълна. Този въпрос обаче сякаш към този момент и без друго е част от политическия дневен ред в последните години и не стои с такава заостреност, както въпросите за виталния стандарт.
Дори задълбочаването на войната в Украйна, въпреки да се споделя като действителна заплаха в болшинство от случаите, не изпъква в такава степен като действителен боязън, както въпросите на всекидневието. Въпросът, несъмнено, е заложен преди последната интензификация на спора, само че проличава, че по този въпрос, няма такава заостреност. Българското общество очевидно не осъзнава в задоволителна степен и заплахата страната ни на процедура да ревизира позициите си по отношение на Запада – под 40% осъзнават тази опасност като действителна. Структурата на отговорите по този въпрос демонстрира и недоумение.
Последното е съизмеримо с оценките за заплахата от ковид – и тук дялове в диапазона под 40% намират действителна опасност. Дали поради ниските сега равнища, дали поради по-ниската заплаха от Омикрон като цяло или пък поради цялостното по света занемаряване на тематиката, българското общество, по всичко проличава, избира да завърши с този въпрос.
Демографските разлики
Най-тревожни по материалните въпроси са, несъмнено, хората на по-висока възраст, с по-ниски приходи. Това е и в директна връзка с партийните пристрастия. По въпроси като връзките на България със Запада или ковид, наред с не изключително високата социална възбудимост, проличава и емфатичен негативизъм измежду партии с по-радикални и сериозни към Запада позиции.
Разбира се, във връзка с вируса основният определител си остава възрастта. По-високите възрасти значат и по-висок боязън от вируса, без значение от партийните пристрастия.
Всички електорати у нас са единомислещи в упованието на политическа неустойчивост, на сякаш най-вече държат на тази тематика последователите на по-старите партии на политическия терен. Явно за тези партии въпросът за политическата непоклатимост е и част от кампанийния дневен ред.
Закономерно, даже и в огромната си част да са в синхрон с всички останали, последователите на до неотдавна управлявалите обединения не споделят чак в такава степен главните рискове. Разбира се, заплахата от преориентиране на страната ни е осезаемо споделяна измежду една част от тези последователи.
Колкото и другите рискове да се отличават в вида си, една условна класификация демонстрира приоритет на обществените пред геополитическите тематики. Това надали е учудващо в общество със сериозна застаряване, обществени неравенства и предразположеност към незападни въздействия. В същото време обаче и издава известна накърнимост пред лицето на евентуални външни зависимости.
Данните са част от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “.
Изследването е извършено „ лице в лице “ с таблети сред 31 август и 8 септември 2022 година измежду 1 000 пълнолетни българи.
Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната оптималната неточност е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на към 54 хиляди души.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ