Ддс През - Новини


Корпоративният данък за мултинационалните корпорации и големите български компании ще

Корпоративният данък за мултинационалните корпорации и големите български компании ще

...

... данъци според района и вида на сградата. Вижте коментара по темата на икономиста Георги Вулджев и на председателя на Cдружeниeтo нa зaвeдeниятa в Бългaрия Емил Коларов!


Това ще струва на бюджета около 300 млн лв ДДС

Това ще струва на бюджета около 300 млн лв ДДС

...

... ДДС за заведенията следва да се върне на 20%. Мартин Димитров посочи, че по-ниската ставка за бранша ще коства на бюджета 300 млн. лв.    Очаквайте подробности












Българската асоциация на заведенията и Сдружението на заведенията в България

Българската асоциация на заведенията и Сдружението на заведенията в България

...

... ощетят бюджета, за да навредят по някаква причина на сектор ресторантьорство.Предварителните ни разговори по темата ни карат да сме оптимисти, че това наистина е така. FaceBookTwitterPinterest


Българската асоциация на заведенията и Сдружението на заведенията в България

Българската асоциация на заведенията и Сдружението на заведенията в България

...

... да навредят по някаква причина на сектор ресторантьорство. Предварителните ни разговори по темата ни карат да сме оптимисти, че това наистина е така. Последвайте канала на









Реклама / Ads
0| 61|20.09.2023НОВИНИ

Ивайло Дичев, DW: Земеделските субсидии облагодетелстват шепа мега собственици, които искат да монополизират пазара

.
Културният антрополог проф. Ивайло ДичевИзточник: БГНЕС
”Всъщност става въпрос за реформа на земеделските субсидии. Сега те облагодетелстват шепа мега собственици, които искат да монополизират пазара, за да ни карат да им плащаме каквото поискат.”

Това написа в свой анализ за Дойче веле културологът и университетски преподавател проф. Ивайло Дичев. Вижте и цялата публикация:

 

"С приближаването на местните избори започват антиправителствените мобилизации – от зърнарите до миньорите и от путинистите до журналистите. Нали не сте чували някой да се бори срещу частния си работодател. При нашия пост-соц-капитализъм работници и работодатели рамо до рамо клатят държавата. На другата страна мълчаливото мнозинство очаква правителството да прояви твърдост - това, писаха, щяло да е бойното му кръщение. Цветанка Андреева се запита дали Денков може да се окаже българския Тачър, доколкото британската министър-председателка навремето успя да пречупи гръбнака на профсъюзите след стачки и улични битки, като в последна сметка изправи на крака икономиката на страна си.

 

Тази перспектива не е особено вероятна не само заради мекия и сговорчив характер на академика, но и заради това, че зад него не стои мажоритарно-излъчено мнозинство като в лондонския парламент. Собствената му партия понякога изглежда твърде демократична - през май например тя реши да предоговаря затварянето на Мариците, колкото и ясно да е, че тези централи са обречени и най-добре е европейските пари да се използват за изграждане на нови мощности, съответно – за нови работни места за съкратените. А колебанието на властта винаги ражда протести, защото, както знаем, има различни интереси. Един профсъюзен деец обясни, че предложените документи по темата били много сложни, не ставало ясно какво точно ще се прави. И потъваме в обичайната тема – няма комуникация, не се обяснява. Хайде да видим като се срещнаха, стана ли им по-ясно.

 

Става въпрос за реформа на земеделските субсидии

 

Аграрният протест също е свързан с колебания. 12 човека от групата на ПП-ДБ не подкрепиха решението за вдигане на забраната за внос от Украйна. Още по-сложно става положението заради ротационната коалиция: всъщност настъпилата криза дава мощен коз на г-н Борисов тъкмо пред изборите. Нали помните, че той отстъпваше при всеки трима излезли на протест – това му осигури управленско дълговечие, обричайки държавата на застой. Сега анализаторите хвалят комуникационните му умения, младите политици трябвало да се учат. Да не се учат точно на това, викам аз.

 

Като говорим за комуникации - Нинова побърза да заяви, че Борисов лично организирал протестите, а самият той се похвали, че бил дал на зърнарите 30 милиарда, което вероятно трябва да значи, че ще успее да се разбере с тях. Лайтмотив на путинистите е националното предателство, мислено като предателство спрямо Русия, а не забравяме и г-н Пеевски, който каза, че ако правителството не се справи, то те, партиите ще вземат нещата в ръцете си. Не разбрахме само за какво справяне става дума: да "обясни" или да отстъпи.

 

Мисля, че е ясно - забравяме за Тачър (и слава богу!), мислим за това доколко ротационното мнозинство ще се окаже твърдо в създалата се ситуация. Защото става дума ни повече, ни по-малко от реформа на земеделските субсидии: сега те облагодетелстват шепа мега-собственици, които обезлюдяват селата и обричат производства с висока добавена стойност като зеленчуци и животни. И които сега на всичкото отгоре се мъчат да монополизират пазара, за да ни карат да им плащаме каквото поискат. Майсторството в мениджмънта на недоволството е в това да съединиш истински недоволните дребни производители, подценените браншове (зеленчуци, плодове, животни) с онези, които са причина за нещастието им, поглъщайки лъвския пай от субсидии и всевъзможни привилегии. Но няма нищо у нас по-лесно да събудиш гняв срещу държавата – обиденият на живота българин от османско време я има за чужда, макар че тъкмо сега всъщност я моли за помощ.

 

Не че от Украйна преди забраната е имало съществен внос, освен на слънчогледа, който, казват, и без това не е необходим. Основните обеми ще транзитират през нас към други места и цялата шумотевица е леко излишна. Украйна обаче е политическият лозунг, който обединява антиевропейските сили след Ковид пандемията и изхабяването на джендъра. Сигурно помните как във времето на бомбардировките над Сърбия русофилите пищяха за това, че регионът е заразен с обеднения уран, който използвали в ракетите на НАТО. Сега пак това – украинското зърно съдържало тежки метали и радиация - все невидими неща, за които лесно можеш да не вярваш на официалните изследвания. Водещ е един превърнат в национална идея егоизъм, който почва да плаши: сякаш Европа иска от нас да даваме нещо на Украйна, не да търгуваме. И ние противопоставяме на това своя героичен инат, без дори да се замислим за последствията. Тече символична битка срещу търговията и свързаната с нея глобализация – наследили са я от времето на соца, когато призивът беше "самозадоволяване", демек завод за стругове, който в двора си гледа прасета, за да изхранва личния състав. Нали помните скорошната борба с "веригите" на БСП. За да не стигаме до 1990-те, когато под лозунга за "национално отговорен капитал" активите на държавата бяха продадени на местни хора не само без капитал, но и без каквато и да било отговорност към нацията. Вероятно подобен икономически патриотизъм пречи на Столична община да наеме някоя чуждестранна фирма да й нареди паветата.

 

Към това се прибавя глупавата символика на хляба, който, предполага се, е основно хранително средство на българския народ, както във времето на Елин Пелин. Не пипайте хляба, няма по-висок от хляба, хляб наш насъщни – все едни такива образи, достойни за абсурдния пилон в Рожен (чийто създател впрочем неслучайно е сред организаторите на протеста). Отново затънахме в обсъждане на ПР-а, по който българите станаха световни експерти. Защо Денков ги нарекъл "терористи", ще се извини ли и на кого? Връщате лентата назад и ще видите, че основните ни дебати вече са за това кой какво казал, кой с кого бил сниман. Не знам дали са терористи, но отказват да преговарят и шантажират правителството, като взимат нас, гражданите за заложници – така по-добре ли звучи?

 

Сравненията с Унгария, Полша и Словакия са подвеждащи. Първата е вече с един крак извън ЕС, другите две очакват избори и популистите бунят евтини страсти. Очакват ги съдебни процеси и европейски санкции, както и на ответни реакции от страна на Украйна, която ще отказва да купува техните стоки. Пък и като се сравняваме със суверенната Полша на Качински, защо не вземем от тях пример и да почнем да отделяме 0,65% (3,5 млрд евро) от националния си доход за подкрепа на Украйна, по-голямата част – военна? Тия избирателни сравнения трябва да сме ги научили вече.

 

Защо с тежка техника?

 

Протестите с техника не са нови за страната ни. Сигурно помните похода с комбайни и трактори към бензиностанциите през 2018, когато спорът беше около ДДС на ведомствените бензиностанции. През 2013 свинарите заплашваха, че ще дойдат не само с техника, но и със свинете си, за да подкрепят сваления от власт Борисов. Неведнъж София се блокира от таксиметрови шофьори - ту по повод регистрацията на стари автомобили, ту за правото да карат в бус лентата. Сякаш зад всичко това е безсмъртната реплика на Петър Младенов, казана или само чута: "Най-добре танковете да дойдат".

 

Как трябва да реагира властта на подобни действия? Аз лично мисля, че трябва да се забранят протести, които използват машини, да не говорим за прасета - нека всеки, който иска да изрази недоволство, си даде труда да иде пеш до съответния площад, да скандира, да вдига лозунги при уведомяване на общината. Блокирането на транспортни артерии и граници също би трябвало да подлежи на много специално разрешение. Представете си утре ВиК да ни спре водата с искане за оставката на министър Тагарев?

 

Работата е там, че демокрацията по определение толерира неща, които прекрачват границите на позволеното. От Торо насам го наричаме "гражданско неподчинение". Но къде може да стигне то? Истинският тероризъм също е вид гражданско неподчинение, също взима за заложници невинни граждани.

 

Да се представиш за жертва

 

Обикновено демократичните правителства оставят протестите да вилнеят, докато общественото настроение се обърне и от симпатия към протестиращите се превърне в раздразнение и очакване властта да въведе най-после ред. Примерно Денков изчаква седмица блокаж на държавата, изблици на контра-недоволство, репортажи от именията на зърнените милионери, оплаквания от загуби на бизнеса и нестигнали до болницата линейки - и тогава праща водните оръдия, под одобрението на общественото мнение. Това не е циничен съвет, а наблюдение как протичат протести на други места по света. В тази игра основното е да се представиш като жертва и, разбира се, основна роля в разпределянето на жертвените капитали имат медиите, социолозите, говорещите глави.

 

Но никога не е просто. Вземете застреляното от полицията момче, за което веднага имаше протест, макар и засега  далеч от мащабите на това, което се случи по подобни поводи в Америка или Франция. Полицаите у нас, казват, се страхуват да използват оръжие заради тежките съдебни проблеми, които следват. В Бургас двама загинаха, опитвайки мирно да преградят пътя на бус с мигранти. Защо не стреляха, питат се някои? Защо стреляха сега, питат се други.

 

При радикализирането на страстите разбира се подобни дилеми нямат решение. Единственият изход е този, който опитва да наложи Денков: проблемите да се вземат един по един и да се търси конкретно съгласие по това как да ги решим. Популистите обаче са на обратното мнение, те опростяват и слагат всичко в един кюп: спираме вноса, запазваме централите и разбира се о-став-ка! С кой ще преговарят ако няма правителство ли? Ами няма да преговарят, защото целта е всичко да си остане постарому. Хайде този път да не е пак така!"

 

***

 

Автор: проф. Ивайло Дичев, Дойче веле

 

 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate nowVisaMastercardVisa-electronMaestroPayPalEpay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 13| 2825|19.09.2023Протестите на земеделците подадоха на Борисов топка на воле точно преди изборите, смята Ивайло Дичев. 18| 7180|17.09.2023Мариана Кукушева: Анатемосването на земеделските производители ще доведе до пагубни резултати. 3| 6651|09.09.2023Проф. д-р Ивайло Старибратов е кандидатът за кмет на Пловдив на ПП-ДБ. 23| 3569|24.08.2023Ивайло Мирчев за Радев: Превърнал се е в Торбалан на българската политика

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
Frognews
0| 229|18.09.2023НОВИНИ

Митко Павлов: Не българският народ протестира, а милионерите с яхтите

.
Източник: БГНЕС
”Не българският народ протестира, а милионерите с яхтите. Народът през това време събираме капачки и даряваме за лечение на деца”.

Това написа в профила си в социалната мрежа Facebook Митко Павлов. Вижте и целия текст:

"рядко се вижда милионери да блокират каквото и да било, но нека резюмираме с чужди думи, защото не разбирам нищо от материята ама се зачетох: 

 

Европейските субсидии за селското стопанство са направени, за да помогнат на малките и средни производители, НО в България голямата част от тази крупна сума отива при няколко едри „зърнарски“ семейства (2 МИЛИАРДА ЛЕВА субсидии ВСЯКА ГОДИНА).

 

+ Българската държава им връща акциза за горивото.
+ Не плащат ДДС.
+ Получават компенсации за електроенергия.
+ Продават с надценка и печалба, независимо, че държавата веднъж вече им е платила с нашите пари.
+ Изнасят и продават и в чужбина с печалба.

 

НО ВЪПРЕКИ ВСИЧКИ ОБЛЕКЧЕНИЯ И МИЛИАРДИ ЛЕВОВЕ ПОМОЩИ хлябът в България не поевтинява, даже в началото на 2023 г. е с 34% по-скъп в сравнение с година по-рано.

 

Кой плаща всичко това? Българският народ, познахте.

 

Но не българският народ протестира, а милионерите с яхтите. Народът през това време събираме капачки и даряваме за лечение на деца.

 

“Сега тези хора организират протести. Причината е да не се внася евтино украинско зърно! Защо да не се внася? За да купи тяхното! Украинците не ползват европейски субсидии и българска държа не им връща акциза за горивото, впрочем. Въпреки това имат значително по-евтини зърнени култури. Защо да не изкупуваме българското? Защото българските „зърнари“ в момента искат 20% по-висока цена от световните борси. Последицата е, че те ще си вземат печалбата, а българския потребител ще им я плати. За миналата година (2022 г.) "зърнарите" са обявили 2,5 млрд. лв. печалба. и са взели 2 млрд. лв. субсидия при продажби от 9,98 млрд. лв. Между впрочем, въпреки почти половин година забрана за украинско зърно, цената по световните борси даже спада... Още едно между впрочем - този модел на "затваряне" на българския пазар и по-високи български “вътрешни цени" не е заради Украйна, той си е поне на 15 години.
Малък детайл е, че благодарение на субсидиите, получаване от европейските фондове се случи чудовищна концентрация на земята в България. Последицата е, че все повече се произвеждат зърно култури. Това са културите с най-ниската добавена стойност в аграрната продукция. Убива всичко, което е по-сложно, дава повече стойност в българската земеделска продукция и изисква повече работна ръка - като домати, краставици, чушки, грозде, ябълки, череши и пр. С 50 човека зърнарите обработва десетки хиляди декари, а резултата е разрушаване на работни места в селата и малките населени места.” Tihomir Bezlov"

 

да ти се доповръща"



Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate nowVisaMastercardVisa-electronMaestroPayPalEpay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 0| 4056|10.09.2023След жестокото убийство на Митко: Поредна протестна демонстрация на хората от Цалапица. 0| 2333|10.08.2023Пламена Миткова със сребърен медал в скока на дължина в Йерусалим. 0| 2329|02.08.2023Юлий Павлов: В София със сигурност ще има балотаж на местния вот, а резултатът ще бъде труден за прогнозиране. 2| 2445|05.06.2023Юлий Павлов: Критичният момент в кабинета „Денков-Габриел” ще бъде след 9 месеца

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
 
Реклама / Ads
Frognews
1| 109|14.09.2023НОВИНИ

Росен Костурков: Забраната за внос на зърно у нас ще бъде отменена

.
Зам.-председателят на Комисията по земеделие в НС Росен КостурковИзточник: Стопкадър: bTV
„Регламентът, който изтича на 15 септември, беше създаден от Европейската комисия, по искане на четирите държави, с една единствена цел – да защити транспортната и складовата им инфраструктура. Преди жътва, ако се беше разрешил този внос от Украйна, най-вероятно тези складове и силози щяха да бъдат пълни и нямаше как да се прибере българската и румънската реколта. Регламентът изтича утре, решението на НС, което днес ще приемем, за мен и излишно.”

Това заяви пред bTV зам.-председателят на Комисията по земеделие в НС Росен Костурков.

 

По думите му България най-вероятно няма да се включи в продължаването на забраната, защото няма смисъл за нас.

 

"По-скоро има някакво неразбиране", коментира Костурков. Той допълни, че забраната у нас ще бъде отменена.

 

„България произвежда слънчогледово семе два пъти по-малко отколкото е капацитетът на преработвателите у нас. Страната ни е огромен преработвател на слънчогледово семе. Произвеждаме рафинирано олио и бял слънчоглед – експортни стоки с висока добавена стойност“, отбеляза той.

 

"Държавата е загубила около 200 милиона тази година от ДДС само от забраната на внос на зърното", категоричен бе зам.-председателят на Комисията по земеделие в НС.

 

Междувременно се подготвят протести заради отпадането на забраната за внос на украинско зърно. Слънчогледът е една от културите, които са „ябълките на раздора“ - да отпадне или да остане забраната за внос на украинско зърно.

 

Зърнопроизводителят Мария Дикова е категорично против отпадането й.

 

„Това означава нашата продукция да остане в складовете. Все още има 6000 тона непродаден слънчоглед от миналата година. Очаква се производството в нашия бранш да е от около 2 милиона лева. В момента, в който се заговори за тази декларация, търговията спря, цената се срина. Произвели сме продукция с много добри показатели, но интерес към нея няма“, коментира тя.

 

 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate nowVisaMastercardVisa-electronMaestroPayPalEpay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 4| 882|14.09.2023Народното събрание решава дали да отпадне забраната за внос на зърно от Украйна. 6| 3049|13.09.2023Кабинетът "Денков": Губим милиони от забраната за внос на украинско зърно. 2| 3555|04.09.2023Министър Гвоздейков: Цената на горивата няма нищо общо с „Росенец”. Спекулациите са нестойностни. 0| 3462|04.09.2023Полша удължава забраната за внос на украинско зърно след 15 септември

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
НАЙ-ЧЕТЕНИ
Реклама / Ads
?07:48:52" class="attachment-post-thumbnail size-post-thumbnail wp-post-image" alt="Това заяви пред bTV зам председателят на Комисията по земеделие в" onerror="this.src='https://novini247.com/news.jpg?4'" style="max-height:200px;width:100%">

Това заяви пред bTV зам председателят на Комисията по земеделие в

...

... който се заговори за тази декларация, търговията спря, цената се срина. Произвели сме продукция с много добри показатели, но интерес към нея няма“, коментира тя.  











Надяваме се ДДС за книгите да остане 9 процента и

Надяваме се ДДС за книгите да остане 9 процента и

...

... на историческата тема в литературата през 21 век. През тази година конференцията е посветена на 100-годишнината от учредяването на Великотърновската библиотека "П.Р. Славейков" за народна.


Правителството на Финландия обяви днес че през зимата ще намали

Правителството на Финландия обяви днес че през зимата ще намали

...

... следващата година ще достигне 8,1 милиарда евро, вместо 6,3-те милиарда, които бяха планирани. "Ние живеем в условията на военновременна икономика", обяви премиерът на Финландия Сана Марин.







Ние поне от 4 години водим последователна политика за намаляване

Ние поне от 4 години водим последователна политика за намаляване

...

... министър Гьоков работят в момента по различни възможни варианти, но имаме уверението, че преизчисляването ще бъде приоритет при актуализацията на бюджета“, заключи лидерът на БСП.


Ние поне от 4 години водим последователна политика за намаляване

Ние поне от 4 години водим последователна политика за намаляване

...

... министър Гьоков работят в момента по различни възможни варианти, но имаме уверението, че преизчисляването ще бъде приоритет при актуализацията на бюджета“, заключи лидерът на БСП.     Източник:БГНЕС











Промените в Закона за ДДС минаха окончателно през бюджетната комисия

Промените в Закона за ДДС минаха окончателно през бюджетната комисия

...

... приемат, включва както най-големите търговски вериги, малки местни магазини, така и ресторанти, кафенета и други заведения, в които се продават храна и безалкохолни напитки.