Министърът на финансите Асен Василев и шефът на НАП Румен

Министърът на финансите Асен Василев и шефът на Национална агенция за приходите Румен Спецов

Септември е първият месец, в който държавните финанси излязоха на забележителен минус. По предварителни данни на Министерството на финансите консолидираният бюджет е на недостиг от 780 млн. лева или 0.4% от прогнозния Брутният вътрешен продукт. Месец по-рано той беше беше близо до уравновесен, написа capital.bg.

От ведомството на Асен Василев показват, че се чака в оставащите три месеци до края на годината бюджетното салдо да доближи планувания недостиг от 2.5% от Брутният вътрешен продукт или 4.6 милиарда лева А това значи, две неща - първотое, че на страната ще й се наложи да излезе на дълговите пазари, а второто - че числовият аршин за недостиг под 3% от Брутният вътрешен продукт за еврото (поне засега) ще бъде спазен. Но и че за три месеца страната ще изхарчи с съвсем 4 милиарда лева повече в сравнение с е събрала.

Данните за септември са предварителни и не са изчерпателни, само че демонстрират, че приходите порастват с по-бавен ритъм от разноските. Общо те са 47.7 милиарда лева или с 1.6 милиарда лева повече по отношение на септември 2022 година (което е растеж от към 5.8%), до момента в който разноските са за 48.4 милиарда лева или с 10% повече по отношение на година по-рано.

От ведомството на Асен Василев показват, че минусът през септември се дължи на планувани заплащания за земеделците общо за 600 млн. лева - половината от тях са изплатена държавна помощ " за превъзмогване на отрицателното икономическо въздействиe на съветската експанзия против Украйна " и други заплащания към селскостопанските производители (за още 300 млн. лева.).

В края на септември обаче държавното управление взе решение Министерството на енергетиката да възвърне в държавния бюджет малко над 401 млн. лева, отпуснати за компенсиране на високите енергийни цени, както и за финансиране на фискални антиинфлационни ограничения. Не е ясно дали този " доход " е отразен счетоводно в този момент или ще се види в осъществяването на бюджета през октомври.

Данъчните доходи порастват с 10% към септември по отношение на година по-рано, само че темпът е по-бавен по отношение на заложеният за цялата година. В добавка неданъчните постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по стратегиите и фондовете на ЕС) - са по-малко със 700 млн. лева по отношение на септември 2022 г. 

По-големият проблем са налозите

По-подробна картина за положението на финансите на страната има към август. Най-проблемна е събираемостта на най-големия приходоизточник за бюджета - Данък добавена стойност. Приходите от косвения налог са по-малко по отношение на миналогодишните с съвсем 186 млн. лева В същото време по проект тази година страната би трябвало да събере със 6.1% повече по отношение на 2022 година Или съвсем милиард от горната страна.

Спадът се дължи напълно на по-малко Данък добавена стойност от импорт. От Министерството на финансите показват, че те понижават с 16.3% (761.6 млн. лева.) по отношение на август 2022. А част от обяснението е в по-ниските борсови цени на доста от вносните първични материали от трети страни както и спад в количестват импортирани артикули (вероятно става въпрос за нефт и горива). Последното се вижда и в данните за събрани мита и митнически такси, които също са по-малко по отношение на предходната година.

Влияние съгласно финансовото ведомство оказва и опцията за отсрочено заплащане на Данък добавена стойност при импорт в страната.

Има обаче растеж от постъпленията от Данък добавена стойност при покупко-продажби в страната - с 10.8 % или към август събраният индиректен налог е с 602.6 млн. лева повече.

При другите данъчни приходи има растеж по отношение на 2022 година, само че той е по-малък по отношение на заложеното по проект. Изключене са приходите от данък, които се усилват с 4.5% към август при предстоящ растеж за цялата година от 2%. Над половината от събраното е от цигари и тютюневи произведения.

Инфо: " Капитал "