Близо 800 млн. лв. на година не влизат в хазната

Близо 800 млн. лева на година не влизат в хазната поради лъжливи схеми с Данък добавена стойност. Въвеждането на нови законови правила и контролната активност на Национална агенция за приходите са понижили тези загуби няколко пъти спрямо 2010 година, да вземем за пример, когато те се изчисляваха на 2,6 милиарда лева

Данъчни специалисти са безапелационни, че въведената осведомителна система за разбор и оценка на риска има съществена роля при разкриването на лъжливите схеми.

Приходите се регистрират посредством продажба без издаване на фактура, покупко-продажби на по-ниски цени от действителните или по пазарни, само че количествата са занижени. Надценяването на разноски пък става с потребление на фиктивни фактури, разходи, които не са свързани с активността, или надписани доставки.

Тя има и няколко разновидности, при всяка от които се заобикалят два закона - за Данък добавена стойност и за заплащанията в брой. Схемата обслужва и ползите на тези, които играят на имотния пазар, с цел да легализират пари без потвърден генезис. Брокери показват, че се усилва броят на купувачите, които оферират с до 50% по-висока цена, в случай че продавачът одобри заплащане в брой на цялата сума или част от нея.

При инспекции данъчни се натъкват и на така наречен прикрит вложител. Това са хора с финансов запас, част от който е без потвърден генезис. Те поемат част от финансирането на здания и получават на алегорични цени от строителя жилища, магазини, офиси. Инвеститорът начислява Данък добавена стойност върху част от парите, а не върху цялата, а скритият вложител продава получените жилища и легализира парите си.

Всяка от тези схеми мъчно се потвърждава, най-често се стига до санкции за нарушение на тавана за разплащанията в брой от 10 000 лева Санкцията за физически лица е 25% от размера на заплащането, а за компании - 50%. Спестените от Данък добавена стойност пари обаче стигат и за заплащането на санкцията, и за облага.

Все още се среща и една от първите схеми за машинация с Данък добавена стойност, при която продавачът не внася дължимия от продажбата Данък добавена стойност или част от него, а купувачът употребява право на възобновяване на данъчен заем и си желае пари от страната. Тя работи, като се включват допустимо максимален брой компании, през които всяка доставка минава, като множеството от тях са кухи.

Продължава, да вземем за пример, схемата с така наречен изчезнал търговец. За нея се основава верига от компании, които правят между тях фиктивни покупко-продажби. Една от тях акумулира отговорности, а всички останали са съумели да упражнят правото на прилагане на данъчен заем и да възстановят Данък добавена стойност. Контролът и разкриването им се затрудняват от това, че във веригата има и такива, които са регистрирани в други страни от Европейски Съюз, нормално там, където за съответната стока има нулева ставка по Данък добавена стойност. Фирмата дебитор не погасява отговорностите си и се препродава - най-често на безработни или обществено слаби.

Среща се към момента и така наречен каруселна машинация, за която трябват най-малко трима снабдители, нормално от разнообразни страни. Тогава се правят голям брой трансгранични сделки на една и съща стока, която се полза с нулева ставка. На края на веригата стоката се полза с най-ниския за групата страни Данък добавена стойност, само че не се внася в хазната.

Износ единствено по документи е лъжлива скица, която също се осъществя през компании, регистрирани в няколко страни, нормално прилежащи. Стоката минава границата единствено по документи. При износа има нулеви данъчни ставки, а търговецът си възвръща данъчния заем върху разноските и закупените артикули. След това те се продават на вътрешния пазар без фактури.

Вариант на тази скица е фиктивни покупко-продажби да се правят в границите на Европейски Съюз като вътрешно общностни доставки, които се таксуват с нулева ставка Това се прави единствено по документи, а стоката не напуща границата и се продава на вътрешния пазар отново без фактури и без да се заплащат налози. Фирмата продавач обаче си възвръща данъчен заем върху разноските.