Той подчерта, че обществото трябва да разбере, че "живеем в отворена икономическа среда, изнасяме страшно много стоки и ако решим да не позволяваме внос в страната, това означава, че утре някой ще затвори границите си за нашите износни стоки и няма да печелим от това, а ще обеднеем".

Според проф. Дичев протестиращите хора от бранша вече са политически употребени:

"В този протест има различни интереси. Проблемите не се решават не заради правителството, а защото години наред цялата селскостопанска политика е узурпирана от тези зърнари. На протестите са се събрали хора с много и различни интереси. Въпрос на умение от страна на правителството е да извади напред тези противоречия, да реши проблемите, с инструментите, с които разполага, и да изложи пред обществото интересите на тези едни собственици, които тласкат напред протестите в страната", каза още той.

Астрологичното явление, наречено ретрограден Меркурий, на което лидера на ГЕРБ се позовава, свършва днес. Ретрограден Меркурий означава, че в момента планетата се движи в обратна посока на другите около Слънцето. 

Борисов, който често се ръководи от местоположението на звездите, обаче пропуска, че Меркурий ще бъде в сянка, което ще продължи още няколко дни. Това означава, че не би било благоприятно дори и след днешния ден според Борисов кандидат-кметовете на ГЕРБ да стават ясни. Смята се, че сянката след ретроградния Меркурий  може да продължи до края на септември. 

ГЕРБ се регистрираха в последния момент за местните избори на 29 октомври.

"На финалната права сме. Мисля, че в края на другата седмица ще обявим всичко", каза той и влезе в пленарната зала. 

"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех. 

"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев. 

"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова. 

"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев. 

"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова. 

Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията. 

Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд. 

“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.  

Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.

При слънчогледа ситуацията била друга.

“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.

“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци,  на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.

“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.

Министърът отбеляза освен това, че използването на водата за битови нужди реално не е забранено, но местната власт трябва да предупреди хората ако има риск за здравето им. „Няма как да няма определени точки, на които да се изчака“, смята Попов.

„Мръсната вода е вода, която съдържа химически или биологични отпадъци. През последните години качеството на водата в Черно море се подобрява“, категоричен бе той.

Екоминистърът цитира и две проучвания, съгласно които замърсяване има по плажните ивици.

Относно снимките на тръби по Черноморието, които бяха оголени след наводнението, Попов заяви, че обяснението за дъждовна вода е достоверно.

„Това, което разбрахме, е, че тръбите са законни. Дали те са направени както трябва и дали при порой не се смесват с битови води, това е друг въпрос“, посочи той.