Предложеният текст предвижда тя да се състои от трима членове, избирани от парламента с мандат от 6 години, като на всеки две години се редуват на председателския пост.

От опозицията се обявиха срещу няколко предложения, сред които - възможността неправителствени организации да номинират членове на новата антикорупционна комисия, както и въвеждането на изискване освен юридическо, членовете да имат и икономическо образование.

От ГЕРБ-СДС предупредиха, че ще сезират Конституционния съд заради предложението на ПП-ДБ изборът на членове на комисията да става с две трети от гласовете.

Заседанието завърши с изказване на председателя на парламентарната група на "Има такъв народ" Тошко Йорданов, който напомни за протестите пред сградата на парламента. "Навънка има протест на хората, работещи в "Мариците", които ме помолиха да ви покажа това знаменце и да ви го донеса. Това е символ на България такава, каквато вие сте я направили. Това са техни думи. Така че приятна ви почивка на сглобката и слезте долу малко да се порадвате на народна любов", заяви Тошко Йорданов и размаха от трибуната полускъсан национален флаг. След изявата му председателят на НС Росен Желязков закри заседанието.

Очаква се утре депутатите да продължат работата по текстовете.

Реформата в КПКОНПИ, освен ключова за борбата с корупцията по високите етажи на властта, е част от стъпките на България по Плана за възстановяване и устойчивост. С приемането на промените ще бъдат отпуснати и средства по втория транш от плана.

Управляващите заявиха неведнъж, че ако текстовете бъдат приети, то България ще е в по-добра позиция за приемането в Шенген до края на годината.

Това заяви пред NOVA NEWS Владимир Кисьов, бивш заместник-министър на външните работи и главен преговарящ за членството на България в ЕС.

"Урсула фон дер Лайен даде своята оценка за България в Шенген в официално обръщение, което говори за силата на позицията й", смята Кисьов.

По думите му това трябва да се използва от нашите институции за убеждаване на Австрия и Нидерландия. Той припомни, че същите тези две държави преди време бяха против отпадането на визите за България.

Специалистът бе категоричен, че трябва да се потърси помощ по темата от Бенита Фереро-Валднер, бивш външен министър на Австрия и почетен гражданин на София.

„В България се наблюдава задвижване, но ние сме длъжници в общата европейска политика. Трябва да бъдем по-активни, да имаме ясна позиция и да я отстояваме”, посочи той.

Това стана ясно след среща между представителите на компанията и премиера акад. Николай Денков, предават от Агенция “Фокус”. 

Повод за разговора е предложението за предсрочното прекратяване на изключението от общоевропейското ембарго, наложено на Русия. За идеята се разбра преди лятната ваканция на депутатите. 

Дерогацията бе дадена от Европейската комисия в средата на миналата година, след като Брюксел взе решение да наложи ембарго за внос на петрол от Русия. Правото на дерогация ни бе дадено след преговори по време на предишното правителство на Кирил Петков. Основният мотив - специфичното географско положение на страната ни. Докато влезе в сила обаче служебното правителство на Гълъб Донев влезе в спор с ЕК относно параметрите й. 

Европейската комисия трябваше да уточни, че България не може да продава руски петрол или продукти, произведени от такъв, след като служебното правителство на Гълъб Донев (и по-специално тогавашния министър на енергетиката Росен Христов) посочи, че страната ни няма да наруши условията на дерогацията, ако изнася горива, получени при преработката на руски нефт.

Представители на “Лукойл” са се срещнали днес и с президента Румен Радев. Във фокуса на разговора бяха възможностите на компанията за алтернативни доставки на петрол, за осигуряване на непрекъснатост в производствения процес и за гарантиране на заетостта на работещите в новата ситуация след прекратяването на концесията на пристанище “Росенец“, както и предприетите от управляващите действия за предсрочно преустановяване на дерогацията за внос на руски суров петрол.

Това стана ясно след среща между представителите на компанията и премиера акад. Николай Денков, предават от Агенция “Фокус”. 

Повод за разговора е предложението за предсрочното прекратяване на изключението от общоевропейското ембарго, наложено на Русия. За идеята се разбра преди лятната ваканция на депутатите. 

Дерогацията бе дадена от Европейската комисия в средата на миналата година, след като Брюксел взе решение да наложи ембарго за внос на петрол от Русия. Правото на дерогация ни бе дадено след преговори по време на предишното правителство на Кирил Петков. Основният мотив - специфичното географско положение на страната ни. Докато влезе в сила обаче служебното правителство на Гълъб Донев влезе в спор с ЕК относно параметрите й. 

Европейската комисия трябваше да уточни, че България не може да продава руски петрол или продукти, произведени от такъв, след като служебното правителство на Гълъб Донев (и по-специално тогавашния министър на енергетиката Росен Христов) посочи, че страната ни няма да наруши условията на дерогацията, ако изнася горива, получени при преработката на руски нефт.

Представители на “Лукойл” са се срещнали днес и с президента Румен Радев. Във фокуса на разговора бяха възможностите на компанията за алтернативни доставки на петрол, за осигуряване на непрекъснатост в производствения процес и за гарантиране на заетостта на работещите в новата ситуация след прекратяването на концесията на пристанище “Росенец“, както и предприетите от управляващите действия за предсрочно преустановяване на дерогацията за внос на руски суров петрол.

Това заяви пред NOVA NEWS Владимир Кисьов, бивш заместник-министър на външните работи и главен преговарящ за членството на България в ЕС.

"Урсула фон дер Лайен даде своята оценка за България в Шенген в официално обръщение, което говори за силата на позицията й", смята Кисьов.

По думите му това трябва да се използва от нашите институции за убеждаване на Австрия и Нидерландия. Той припомни, че същите тези две държави преди време бяха против отпадането на визите за България.

Специалистът бе категоричен, че трябва да се потърси помощ по темата от Бенита Фереро-Валднер, бивш външен министър на Австрия и почетен гражданин на София.

„В България се наблюдава задвижване, но ние сме длъжници в общата европейска политика. Трябва да бъдем по-активни, да имаме ясна позиция и да я отстояваме”, посочи той.