"очакваната инфлация - колко голям е проблемът" – откъс от новата книга на Николай Василев
Икономистът Николай Василев ще показа четвъртата си книга " Next.bg - Книга за реформатори, ястреби и щъркели " (издателство " Сиела " ) довечера, 27 февруари, в хотел Hyatt Regency Sofia. Тя съдържа над 40 глави и разяснява необятен набор от въпроси на държавното ръководство и икономическата политика, показва създателят. Написана е за къс период - сред октомври 2022 година и януари 2023 година Предишните му книги са " Енергия " (2009 г.), " Меню за реформатори " (2014 г.) и " Кариера или не? " (2018 г.).
Василев е някогашен вицепремиер, заемал постовете министър на стопанската система, на траспорта и известията и на държавната администрация от 2001 до 2009 година - в държавните управления на Симеон Сакскобургготски и Тройната коалиция. От 2009 година е ръководещ сътрудник в " Експат Капитал ". На 12 юли 2021 година, само че след три дни.
Епизодът с държавното управление на " ИТН " е леко загатнат в книгата - името на шоумена и партиен водач се загатва единствено два пъти по отношение на две управнически хрумвания на Василев:
" Да изпратим двама български астронавти на НАСА, мъж и жена, вероятно до Луната. " За да полетим нагоре към звездите, а не да гледаме надолу към Земята от позор. " И да, за какво да не летят с един астронавт от Северна Македония? Това е откъс от Слави Трифонов, който през 2021 година хареса тази моя концепция. "
" През 2021 година Слави Трифонов хареса моята концепция за назначение на министър без портфейл по ромските политики. Предложението ми беше това да бъде млада лекарка от ромски генезис от Спешна помощ, която е учила 4 езика. Тя имаше повече познания и хрумвания от мен... Като по всяка друга тематика, нужна е професионална полемика. Т.е. професионализъм, разговор и деяние. Моята задача в тази книга е най-малко да разпознавам проблема като изострен. "
Книгата си Василев посвещава на поколението на децата си и търси отговори и решения за най-големите провокации пред българската нация, които съгласно него са:
" 1. Демографията
2. Финансовата непоклатимост
3. Цивилизационният избор
4. Опазването на границите от мигрантско цунами "
За заглавието създателят изяснява:
" Смисълът е в няколко направления. Next на британски значи " идващ ". Вярвам, че книгата обобщава част от идващото потомство промени, нужни за модернизацията на страната ни в разгара на 21 век. Които би трябвало да бъдат изпълнени от идващото, по-модерно потомство управленци и държавници. Израснали и възпитани след соца. Евентуално учили, работили или най-малко пътували по света. Чувстващи се вкъщи си и в европейските институции, и в американските компании, и в азиатските мегаполиси. Владеещи нови специалности, по-различни от политикономията от 80-те години на едно от дълго време отишло си столетие.
Искрено имам вяра, че с цел да влезем в NEXT, би трябвало да се откажем от PAST. За да победим в разногласието с изкуствения разсъдък, не се нуждаем от вехти мантри. Всеки футуролог ще ни каже, че в бъдещето са нужни просто разум, фантазии и великодушие. Така си представям NEXT.BG.
Първите букви от абревиатурата НЕКСТ може да се разшифроват като Национален Експертен Кабинет. От 2009 година неведнъж смятах, че България се нуждае от непартийно експертно държавно управление в сянка, което да бъде потребен коректив и генератор на хрумвания за настоящите, не изключително впечатляващи и въобще
нереформаторски държавни управления след приемането ни в Европейски Съюз. Много постоянни, доста служебни и все незадоволително авангардни.
Постарах се да не показвам имена на политически сили Споменавам имената на малко политически персони - главно когато образците са позитивни. Т.е. задачата ми е да разясня политики, а не политици. "
" Дневник " разгласява фрагмент от " Next.bg - Книга за реформатори, ястреби и щъркели ".
(Не)очакваната инфлация - какъв брой огромен е проблемът?
NEXT.BG - Книга за реформатори, ястреби и щъркелиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
" Шаро е още малко кутре.
Може ли Шаро да разбере? "
Детска песничка: " Шаро и първият сняг "
Какво беше това инфлация?
Имало едно време една инфлация. Ние, с по-големите ЕГН-та, знаем, че през зимата вали сняг, а на света е обикновено да има инфлация. Понякога малко над нулата, от време на време много повече. Да не връщаме календара със обстановката в Германия преди век, след това с Втората международна война, когато хиперинфлациите са били
норма. Съвсем наскоро, през 90-те години, в България също имаше интервал на хиперинфлация. Десетки и стотици проценти на година беше в случай че не " обикновено ", то най-малко беше светът, в който действително живеехме.
Валутният ръб след 1 юли 1997 година промени радикално разпоредбите на играта. За хиперинфлация повече и дума не можеше да става. Но както в цяла Европа имаше известна инфлация и високи лихвени проценти, по този начин и у нас. Поради обстоятелството, че България обичайно е по-евтина страна (обсъждам тази тематика по-долу), родната инфлация нормално беше малко по-висока от западноевропейската.
Да вземем " златната " 2008 година Защо " златна "? Защото имаше рекорден напредък, исторически най-скъп нефт, растеж на пенсиите от 21%, сходен растеж на заплатите, към момента големи непознати вложения. И да, висока инфлация от над 12%. Всичко тогава изглеждаше розово (преди малко споделих златно, значи да си стиснем
ръцете на " розово злато " ) и не си припомням някой да се оплаквал, камо ли страхувал от инфлацията. Напротив, с бензин над 3 лева хората караха като луди. Тогава се беше надул и имотният балон. Всеки втори предприемач строеше нещо, постоянно с огромни заеми с рента 12 - 16 - 18%!
Последваха 12 ненормални години без сняг, т.е. без инфлация
От 2009 година насам централните банки на огромните страни смъкнаха лихвите докъм нула. Доходностите на държавните облигации (държавните скъпи бумаги, ДЦК) спаднаха до рекордно ниски равнища. Накрая написахме нови глави в учебниците по финансова история с негативни (!) доходности на ДЦК в редица европейски страни. Като съм бил студент, в случай че бяха ме попитали може ли да има облигации или банкови депозити с негативна рента, щях да кажа, че задаващият въпроса е дръвник. Все едно да минем на диета и да достигнем негативно тегло... Но се оказа, че можело. Друг сходен интелектуален потрес изживях, когато през март 2020 година петролът струваше минус 40 $ за барел. Това беше цената на фючърсите - финансов инструмент върху петрола. Явно става дума за някакво финансово цунами. Сега очаквам и надморската височина на Еверест да стане негативна - тогава очевидно би имало същинско водно цунами, което да залее и високите
планини...
Така израсна цяло потомство без спомен от явлението инфлация. За младите ми сътрудници в " Експат Капитал ", доста от които приключили в положителни университети по света, инфлационното агрегатно положение на планетата се оказа непознато. Не са го виждали, не знаят по какъв начин работи. Вижте мотото при започване на тази глава. Малкото кутре Шаро за пръв път вижда сняг и " не може да разбере "...
Защо се появи инфлацията? И ненадейно ли беше?
Да се върнем към финансовата рецесия - торнадото, което потегли през 2007 година в Съединени американски щати, завлече " Лиймън Брадърс " през 2008 година и удари България през 2009 година Защо изписах Lehman Brothers на кирилица? За да подчертая, че не се чете Лемън, както постоянно го пишат в България. Без лимони, апелирам.
След 2009 година в международната икономическа политика се случиха неща, които биха били невъобразими преди този момент:
• Големи бюджетни дефицити, все едно има международна война. Ако, не дай Боже, има, дефицитите несъмнено няма да са доста по-високи.
• Нулеви лихви, че след това и негативни, изключително в Европа. В предходни времена самата концепция за негативни лихви щеше да бъде неразбираема и невъобразима.
• Печатане на пари в количества, като че ли ще натрупаме пачките на дъното на язовира, с цел да го накараме да прелее. Интересно, дори малко мъчно за поверие, беше, че цяло десетилетие мощна инфлация не се появи. Според мен по следните аргументи:
• Пари се печатаха и раздаваха, само че те не избиха в неконтролируемо ползване.
• Фирмите избягваха вложения, с цел да понижат несъразмерния риск, присъщ за предното десетилетие.
• Банките не даваха заеми, а мързеливо купуваха държавни скъпи бумаги, които пък държавните управления бълваха като за последно.
• Ако паричната маса набъбна двойно, скоростта на обращение на парите (velocity of money) пък понижа на половина.
Тъкмо към този момент икономистите чакаха някаква рецесия след 2019 година - криза, хиперинфлация или срив на финансовите пазари, и удари пандемията COVID-19 през февруари 2020 година Какъв беше икономическият отговор на държавните управления? Същият, както след 2009 година: бюджетни дефицити, нулеви и негативни лихви, още по-голямо отпечатване на пари. Човек няма потребност да е най-титулуваният икономист, с цел да знае, че сходен феномен не може да продължи постоянно.
Икономическото възобновяване след пандемията разумно мазета в най-високата инфлация за потомство и половина обратно - към 9% в Съединени американски щати и Еврозоната, към 18% в България и 25% в Унгария - най-високото в Европейски Съюз.
Внимание - Унгария не е в еврозоната, някой да не намерения, че за нещо еврото му е отговорно. Така че отговорът ми е - въобще не беше ненадейно.
Дефиниция на икономиста Петър Ганев за цените
" Цената ти се коства висока, в случай че е над тази, на която искаш да купиш. Цената ти се коства ниска, в случай че е под тази, на която искаш да продадеш. " Помислете върху тези думи на старши икономиста от Института за пазарна стопанска система.
Инфлацията може да е неприятна, само че дефлацията също е ужасна
През последното десетилетие и в България имаше години с негативна инфлация, т.е. с дефлация. Добро или недобро събитие е това? Зависи за кого. Ако сте пенсионер, държавен чиновник или различен човек с закрепени приходи, тогава дефлацията е приятна.
Хлябът, наемът, парното и киселото мляко са поевтинели - супер. Ако ще си купувате жилище и автомобил и цените са паднали - отлично. Но в случай че сте производител, имате огромни проблеми. Хората, които не се занимават с бизнес, не подозират за тях. Имате инвентар - складови наличия, артикули, първични материали. Пазарната им цена е паднала. Трябва вероятно да ги преоценявате надолу. Имотите и другите активи - също. Закупили сте стока и таман сте мислили да я продадете на облага, а цената взела, че паднала. Реализирате счетоводна загуба. Странно. Работите, вършиме бизнес, а реализирате загуба. Ужасно, нали? Най-добре е да не вършиме нищо.
При инфлацията най-малко се печели в номинално изражение. Купуваш олио на едро, то нараства, продаваш го на още по-високата цена на дребно и печелиш доста. Е, да, облагата в действително изражение е по-ниска поради обезценяващата се валута, само че въпреки всичко счетоводно има облага. Това някак си звучи по-нормално.
Икономистите гледаме макропроцесите. Дълбоката и продължителна дефлация е нездравословна за бизнеса и за стопанската система. Тя нормално води до спад на икономическата интензивност. Затова ние избираме умерена позитивна инфлация. В учебниците това е разказано като +2% на година.
Сега ще обсъдя два типични мита, с които се занимавам от студентските си години до момента и ми е изключително мъчно да убедя невярващите в рационалната теза.
Митология №1 за скъпотията в България
Едно от нещата, за които цялостен живот диспутирам с мои близки и другари, е дали България е скъпа или евтина страна. Лошото е, че аз съм с професионално деформиране на икономист математик. За мен числата са цифри, а не приказки от 1001 нощ. Други хора обаче имат " чувство " за скъпотия у нас. Да забележим образци.
Един мой някогашен съученик от гимназията си беше купил апартамент в краен квартал на Варна и твърдеше, че цената била като в Манхатън. А сякаш беше пътувал до Съединени американски щати. Нямам разумно пояснение за такова изказване. Според мен жилищата в Манхатън постоянно са били пет, 10 или двадесет пъти по-скъпи. В Лондон също.
Много хора дават образци от супермаркета или от женския пазар и споделят: У нас храните са по-скъпи от Западна Европа. Коментарът ми е следният.
Става дума за логика на психиката. Журналистите имат лаф: " Да няма пожар, не е вест. Ако има пожар, е огромна вест. " Човешкото око и мозък виждат нещата, които желаят да видят. Ако бирата или минералната вода в Париж са няколко пъти по-скъпи, това не се брои. Някак обикновено си е. Обаче в случай че намерим една марка френско сирене или немско масло, които у нас са 20% по-скъпи, тогава мигновено разясняваме разпалено. Да, от десетки хиляди продукти в българските супермаркети все ще намерим няколко десетки, даже стотици (това към момента са единствено 1% от артикулите), които при нас да са по-скъпи. Но с проценти, надали в пъти. И какво от това? А другите хиляди, дето при нас може да са доста по-евтини?
У нас трагично по-евтини са услугите заради по-ниските локални заплати (таксиметрови, фризьорски и всякакви), доста от стоките - локално произвеждане (евтин самун, вода, български сезонни зеленчуци и плодове, чорапи и доста други), както и някои от вносните артикули (много от колите се продават по-евтино у нас).
Традиционно по-евтина е електрическата енергия, водата, парното, бензинът. Наемите са в пъти по-ниски. Цените на парцелите - също. И градският превоз, и железопътните транспорти. И административните услуги (изкарвали ли сте си американска виза скоро?).
Малко по-скъпи са част от вносните артикули, изключително маркови, които нямат аналог у нас. Някой въпреки всичко би трябвало да ги внесе, да ги транспортира, да рискува, да завоюва и така нататък Как редкият италиански био зехтин да е по-евтин в София, в сравнение с в града в Тоскана, където се създава?
Ако теглим чертата, ето го моя извод: Животът в България нараства, само че към момента сме евтина страна. Най-евтината в Европейски Съюз. Ценовото ниво у нас е може би два пъти по-ниско от това в Западна Европа и може би над три пъти по-евтино от скъпите градове в Европа и света. Останалото е митология.
Контраатаката: " Ами приходите? "
Ако се развие спор къде било по-скъпо, най-после истината побеждава. Всички признават, че, да, в страните от Европейски Съюз въпреки всичко е по-скъпо. Но при липса на други причини неверниците забиват панер с въпроса: " Да, но какви са заплатите у нас? " Моят отговор:
Никой не твърди, че заплатите у нас са високи, че ние сме по-богати от германците и че живеем по-добре. Но диалогът беше за ценовото ниво. Иначе там заплатите са 4 - 5 - 6 пъти по-високи от нашите в номинално изражение. Представяте ли си, в случай че цените у нас бяха два пъти по-високи? За благополучие са два пъти по-ниски и разликата при паритет на покупателната дарба (т.е. при съпоставими цени) е надалеч по-скромна. Около две или три към едно в наш ущърб. Но единствено 2:1, 3:1 или 4:1, не 50:1, както беше през 1997 година
Лоша ли е тогава инфлацията за България в интервал на конвергенция (сближаване) и догонване на Европейски Съюз?
Традиционно някой се вайка за инфлацията. Да, инфлацията е неприятна, само че не е чак за вайкане. В Турция е 85.5% на годишна база към октомври 2022 година Всеки интуитивно желае у нас всичко да остане на ниска цена, а приходите да настигнат западните. Но пазарната стопанска система не работи по този начин. А ето да вземем за пример по какъв начин:
• Ако заплатите на фризьорките се повишават (нали това желаеме - да получаваме колкото швейцарците?), тогава цената на фризьорската услуга също ще пораства. Някой знае ли магия, с която фризьорите да са високоплатени, а да подстригват съвсем гратис?
• Логиката работи и в противоположна взаимозависимост: търсенето дърпа заплатите. При фризьорките и таксиметровите водачи е същото, само че дано дадем образец с доста влиятелна специалност - зъболекарите. Ако клиентите са все по-богати (успешни българи, чужденци в България, богати българи от чужбина, чужденци на медицински туризъм тук), нашите зъболекари с конвертируеми умения няма потребност да практикуват в Швеция. Могат да оферират скъпи услуги тук, да вкарат авангардни технологии, да печелят на международно равнище. И да заплащат фантастичния плосък налог върху приходите от 10%, вместо 52.3%, колкото е в Швеция. Ами да, тъкмо такава NEXT.BG проповядва тази книга. В този образец инфлацията в България ще се качва. Но безусловно неприятно ли това? Ако някой е срещу такова развиване, значи желае да стоим на равнището на Венецуела - ниски заплати и пенсии, ниски цени, ниско качество на услугите и на целия живот.
• Ако страната е бедна, всички са небогати. Строят се нискокачествени евтини парцели, продават се нискокачествени евтини артикули и услуги. И си оставаме небогати. Ако хората забогатеят, трансформират структурата на потреблението си. Купуват по-качествени и по-скъпи артикули. Ще се регистрира по-висока инфлация, само че всички ще са по-щастливи.
Ето какво чух от изявени лекари с частна болница в София
Една от отличните частни АГ лечебни заведения " Свети Лазар ", доктор Тияна и Валентин Николови. Там се родиха двете ни деца. През септември 2022 година Тияна ми сподели: " Много е добре, че има такава висока инфлация. Пак ще вдигнем внезапно заплатите на лекарите, с цел да не избягат в чужбина. Да, може облагата ни да е по-ниска тази година. Но това е методът да станем като на запад ".
Много съм удовлетворен от подобен метод на мислене. И в нашата компания разсъждаваме по този начин - заплатите на нашите чиновници - първенци, в никакъв случай не са задоволително високи. Трябва да ги настигаме американците.
Дали и аз бих могъл да впечатля с нещо лекарите на техен терен? Например: през 23-та седмица на бременността би трябвало да... Отказвам се. Последния път като пропях, дъщерите ми ми споделиха да си заставам във финансите.
Та, имало ли инфлация при влизането в Еврозоната?
Тази глава не е за Еврозоната. Има друга за нея. Но ето късия отговор:
• Това са бабини деветини. Не, няма да има по-висока инфлация, в случай че влезем в Еврозоната. В множеството страни в действителност тя става по-ниска.
• Ако има средносрочно нарастване на цените на услугите и на нетъргуемите (т.е. местни) артикули, то ще бъде поради замогването на нацията, а не поради математиката на валутата.
За тези процеси говорихме доскоро. Но нали тъкмо това е задачата - вкарваме еврото, забогатяваме и заплатите на чиновниците порастват.
• Ако има инфлация - все едно дали митична поради Еврозоната или действителна през 2022 година, без да има Еврозона - за това има медикаменти. Повече произвеждане, повече експорт, стопански напредък, по-високи приходи, повече конкуренция, поддръжка за обществено слабите пластове.
Митология №2: инфлацията в България била доста по-висока от формалната
И това го чувам от студент до момента:
• " Властите лъжат и не афишират действителните данни. "
• " Моята кошница е друга. Аз пазаря единствено неща, които нарастват повече. Не с 20%, а с 50%. "
• " Като вляза в супермаркета "
• " Усещането на хората е за 50% инфлация. "
Ако сте метеоролог, ще си отмъстя и ще ви надрънкам и аз куп неща:
• " През октомври, дори ноември 2022 година казвате, че температурите били ненормално високи: 25 - 28°С. Но на мен ми е студено и аз го чувствам като 12°С. Даже в този момент се разболях повече от предишните години, а вие ме баламосвате, че било топло. "
• " Лъжете, както постоянно. "
• " Може и да е по-топло, само че тази година облеклата в магазина са по-скъпи и съм по-нещастен. "
• И тъй наречените
Хайде, спорете в този момент с мен и моите чувства. Ето по този начин се усещам като икономист и някогашен политик, като все ми споделят, че инфлацията била по-висока от оповестената. Синдикатите споделиха, че към този момент била 50%. Ами да наддавам и аз със 100% и да отивам да си пиша готварската книга. Ще готвим " червеноперки. "
Действителността е по-малко трагична
Графиката нагоре демонстрира, че средногодишната инфлация в България за 2022 година е 15.2%. Не 18, не 20, не 50%.
Кариера или неС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Статистиката е сериозна и сложна просвета, основана на обстоятелства, методологии и математика. Разработени са потребителски кошници, представителни за цялото население. Всеки твърди, че персонално неговата била поскъпнала с повече. Много повече. Как пък не се откри някой, който да каже, че неговата била поскъпнала с по-малко? Чуваме единствено вайкащите се. Ето противоположни образци:
• Наемите надали са се вдигнали с 20%, а може и въобще да не са. Питайте притежателите на бизнес здания, които отдават чартърен.
• Електричеството, водата, парното съвсем не са мръднали. А множеството оплакващи се може да си мислят, че са поскъпнали в пъти. Да, като дойдат зимните сметки, " чувствата " не са положителни.
• Месото май не е поскъпнало, приятелите ми от сектора се оплакват от рекордно ниски цени.
• А приходите са се вдигнали много - питайте работодателите. Всъщност през 2022 година България е преди всичко в Европа по най-голям растеж на приходите - над 15%!
В пазарната стопанска система всички процеси са свързани. Ако ви е ниска заплатата, не се жалвайте на държавните управления (а на служебните кабинети и на арменския поп - хич). Намерете си по-платена работа. Хора така и така няма за нищо Ако е доста скъпо парното (а то не е), минете на инверторни климатици, а не се оплаквайте от политиците.
Какво трябваше да вършат държавните управления през 2022 година при високата инфлация?
Според мен не това, което вършиха, а напълно други неща:
1. Не се гаси огън с бензин. Не трябваше да се подвигат изпреварващо приходи и пенсии, финансирани с държавни заеми. Те в допълнение напомпаха инфлацията.
2. Не трябваше да се прахосват милиарди за дотации на ток и горива. А да се подкрепят единствено най-нуждаещите се. Така бюджетът нямаше да изгърми.
3. При този висок стопански напредък беше съвършен миг да се извършат промени в обществения бранш. Каквито няма от 10 - 15 години.
Какво предлагам във връзка с справяне с високата инфлация?
© Юлия Лазарова
Николай Василев
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Василев е някогашен вицепремиер, заемал постовете министър на стопанската система, на траспорта и известията и на държавната администрация от 2001 до 2009 година - в държавните управления на Симеон Сакскобургготски и Тройната коалиция. От 2009 година е ръководещ сътрудник в " Експат Капитал ". На 12 юли 2021 година, само че след три дни.
Епизодът с държавното управление на " ИТН " е леко загатнат в книгата - името на шоумена и партиен водач се загатва единствено два пъти по отношение на две управнически хрумвания на Василев:
" Да изпратим двама български астронавти на НАСА, мъж и жена, вероятно до Луната. " За да полетим нагоре към звездите, а не да гледаме надолу към Земята от позор. " И да, за какво да не летят с един астронавт от Северна Македония? Това е откъс от Слави Трифонов, който през 2021 година хареса тази моя концепция. "
" През 2021 година Слави Трифонов хареса моята концепция за назначение на министър без портфейл по ромските политики. Предложението ми беше това да бъде млада лекарка от ромски генезис от Спешна помощ, която е учила 4 езика. Тя имаше повече познания и хрумвания от мен... Като по всяка друга тематика, нужна е професионална полемика. Т.е. професионализъм, разговор и деяние. Моята задача в тази книга е най-малко да разпознавам проблема като изострен. "
Книгата си Василев посвещава на поколението на децата си и търси отговори и решения за най-големите провокации пред българската нация, които съгласно него са:
" 1. Демографията
2. Финансовата непоклатимост
3. Цивилизационният избор
4. Опазването на границите от мигрантско цунами "
За заглавието създателят изяснява:
" Смисълът е в няколко направления. Next на британски значи " идващ ". Вярвам, че книгата обобщава част от идващото потомство промени, нужни за модернизацията на страната ни в разгара на 21 век. Които би трябвало да бъдат изпълнени от идващото, по-модерно потомство управленци и държавници. Израснали и възпитани след соца. Евентуално учили, работили или най-малко пътували по света. Чувстващи се вкъщи си и в европейските институции, и в американските компании, и в азиатските мегаполиси. Владеещи нови специалности, по-различни от политикономията от 80-те години на едно от дълго време отишло си столетие.
Искрено имам вяра, че с цел да влезем в NEXT, би трябвало да се откажем от PAST. За да победим в разногласието с изкуствения разсъдък, не се нуждаем от вехти мантри. Всеки футуролог ще ни каже, че в бъдещето са нужни просто разум, фантазии и великодушие. Така си представям NEXT.BG.
Първите букви от абревиатурата НЕКСТ може да се разшифроват като Национален Експертен Кабинет. От 2009 година неведнъж смятах, че България се нуждае от непартийно експертно държавно управление в сянка, което да бъде потребен коректив и генератор на хрумвания за настоящите, не изключително впечатляващи и въобще
нереформаторски държавни управления след приемането ни в Европейски Съюз. Много постоянни, доста служебни и все незадоволително авангардни.
Постарах се да не показвам имена на политически сили Споменавам имената на малко политически персони - главно когато образците са позитивни. Т.е. задачата ми е да разясня политики, а не политици. "
" Дневник " разгласява фрагмент от " Next.bg - Книга за реформатори, ястреби и щъркели ".
(Не)очакваната инфлация - какъв брой огромен е проблемът?
" Шаро е още малко кутре.
Може ли Шаро да разбере? "
Детска песничка: " Шаро и първият сняг "
Какво беше това инфлация?
Имало едно време една инфлация. Ние, с по-големите ЕГН-та, знаем, че през зимата вали сняг, а на света е обикновено да има инфлация. Понякога малко над нулата, от време на време много повече. Да не връщаме календара със обстановката в Германия преди век, след това с Втората международна война, когато хиперинфлациите са били
норма. Съвсем наскоро, през 90-те години, в България също имаше интервал на хиперинфлация. Десетки и стотици проценти на година беше в случай че не " обикновено ", то най-малко беше светът, в който действително живеехме.
Валутният ръб след 1 юли 1997 година промени радикално разпоредбите на играта. За хиперинфлация повече и дума не можеше да става. Но както в цяла Европа имаше известна инфлация и високи лихвени проценти, по този начин и у нас. Поради обстоятелството, че България обичайно е по-евтина страна (обсъждам тази тематика по-долу), родната инфлация нормално беше малко по-висока от западноевропейската.
Да вземем " златната " 2008 година Защо " златна "? Защото имаше рекорден напредък, исторически най-скъп нефт, растеж на пенсиите от 21%, сходен растеж на заплатите, към момента големи непознати вложения. И да, висока инфлация от над 12%. Всичко тогава изглеждаше розово (преди малко споделих златно, значи да си стиснем
ръцете на " розово злато " ) и не си припомням някой да се оплаквал, камо ли страхувал от инфлацията. Напротив, с бензин над 3 лева хората караха като луди. Тогава се беше надул и имотният балон. Всеки втори предприемач строеше нещо, постоянно с огромни заеми с рента 12 - 16 - 18%!
Последваха 12 ненормални години без сняг, т.е. без инфлация
От 2009 година насам централните банки на огромните страни смъкнаха лихвите докъм нула. Доходностите на държавните облигации (държавните скъпи бумаги, ДЦК) спаднаха до рекордно ниски равнища. Накрая написахме нови глави в учебниците по финансова история с негативни (!) доходности на ДЦК в редица европейски страни. Като съм бил студент, в случай че бяха ме попитали може ли да има облигации или банкови депозити с негативна рента, щях да кажа, че задаващият въпроса е дръвник. Все едно да минем на диета и да достигнем негативно тегло... Но се оказа, че можело. Друг сходен интелектуален потрес изживях, когато през март 2020 година петролът струваше минус 40 $ за барел. Това беше цената на фючърсите - финансов инструмент върху петрола. Явно става дума за някакво финансово цунами. Сега очаквам и надморската височина на Еверест да стане негативна - тогава очевидно би имало същинско водно цунами, което да залее и високите
планини...
Така израсна цяло потомство без спомен от явлението инфлация. За младите ми сътрудници в " Експат Капитал ", доста от които приключили в положителни университети по света, инфлационното агрегатно положение на планетата се оказа непознато. Не са го виждали, не знаят по какъв начин работи. Вижте мотото при започване на тази глава. Малкото кутре Шаро за пръв път вижда сняг и " не може да разбере "...
Защо се появи инфлацията? И ненадейно ли беше?
Да се върнем към финансовата рецесия - торнадото, което потегли през 2007 година в Съединени американски щати, завлече " Лиймън Брадърс " през 2008 година и удари България през 2009 година Защо изписах Lehman Brothers на кирилица? За да подчертая, че не се чете Лемън, както постоянно го пишат в България. Без лимони, апелирам.
След 2009 година в международната икономическа политика се случиха неща, които биха били невъобразими преди този момент:
• Големи бюджетни дефицити, все едно има международна война. Ако, не дай Боже, има, дефицитите несъмнено няма да са доста по-високи.
• Нулеви лихви, че след това и негативни, изключително в Европа. В предходни времена самата концепция за негативни лихви щеше да бъде неразбираема и невъобразима.
• Печатане на пари в количества, като че ли ще натрупаме пачките на дъното на язовира, с цел да го накараме да прелее. Интересно, дори малко мъчно за поверие, беше, че цяло десетилетие мощна инфлация не се появи. Според мен по следните аргументи:
• Пари се печатаха и раздаваха, само че те не избиха в неконтролируемо ползване.
• Фирмите избягваха вложения, с цел да понижат несъразмерния риск, присъщ за предното десетилетие.
• Банките не даваха заеми, а мързеливо купуваха държавни скъпи бумаги, които пък държавните управления бълваха като за последно.
• Ако паричната маса набъбна двойно, скоростта на обращение на парите (velocity of money) пък понижа на половина.
Тъкмо към този момент икономистите чакаха някаква рецесия след 2019 година - криза, хиперинфлация или срив на финансовите пазари, и удари пандемията COVID-19 през февруари 2020 година Какъв беше икономическият отговор на държавните управления? Същият, както след 2009 година: бюджетни дефицити, нулеви и негативни лихви, още по-голямо отпечатване на пари. Човек няма потребност да е най-титулуваният икономист, с цел да знае, че сходен феномен не може да продължи постоянно.
Икономическото възобновяване след пандемията разумно мазета в най-високата инфлация за потомство и половина обратно - към 9% в Съединени американски щати и Еврозоната, към 18% в България и 25% в Унгария - най-високото в Европейски Съюз.
Внимание - Унгария не е в еврозоната, някой да не намерения, че за нещо еврото му е отговорно. Така че отговорът ми е - въобще не беше ненадейно.
Дефиниция на икономиста Петър Ганев за цените
" Цената ти се коства висока, в случай че е над тази, на която искаш да купиш. Цената ти се коства ниска, в случай че е под тази, на която искаш да продадеш. " Помислете върху тези думи на старши икономиста от Института за пазарна стопанска система.
Инфлацията може да е неприятна, само че дефлацията също е ужасна
През последното десетилетие и в България имаше години с негативна инфлация, т.е. с дефлация. Добро или недобро събитие е това? Зависи за кого. Ако сте пенсионер, държавен чиновник или различен човек с закрепени приходи, тогава дефлацията е приятна.
Хлябът, наемът, парното и киселото мляко са поевтинели - супер. Ако ще си купувате жилище и автомобил и цените са паднали - отлично. Но в случай че сте производител, имате огромни проблеми. Хората, които не се занимават с бизнес, не подозират за тях. Имате инвентар - складови наличия, артикули, първични материали. Пазарната им цена е паднала. Трябва вероятно да ги преоценявате надолу. Имотите и другите активи - също. Закупили сте стока и таман сте мислили да я продадете на облага, а цената взела, че паднала. Реализирате счетоводна загуба. Странно. Работите, вършиме бизнес, а реализирате загуба. Ужасно, нали? Най-добре е да не вършиме нищо.
При инфлацията най-малко се печели в номинално изражение. Купуваш олио на едро, то нараства, продаваш го на още по-високата цена на дребно и печелиш доста. Е, да, облагата в действително изражение е по-ниска поради обезценяващата се валута, само че въпреки всичко счетоводно има облага. Това някак си звучи по-нормално.
Икономистите гледаме макропроцесите. Дълбоката и продължителна дефлация е нездравословна за бизнеса и за стопанската система. Тя нормално води до спад на икономическата интензивност. Затова ние избираме умерена позитивна инфлация. В учебниците това е разказано като +2% на година.
Сега ще обсъдя два типични мита, с които се занимавам от студентските си години до момента и ми е изключително мъчно да убедя невярващите в рационалната теза.
Митология №1 за скъпотията в България
Едно от нещата, за които цялостен живот диспутирам с мои близки и другари, е дали България е скъпа или евтина страна. Лошото е, че аз съм с професионално деформиране на икономист математик. За мен числата са цифри, а не приказки от 1001 нощ. Други хора обаче имат " чувство " за скъпотия у нас. Да забележим образци.
Един мой някогашен съученик от гимназията си беше купил апартамент в краен квартал на Варна и твърдеше, че цената била като в Манхатън. А сякаш беше пътувал до Съединени американски щати. Нямам разумно пояснение за такова изказване. Според мен жилищата в Манхатън постоянно са били пет, 10 или двадесет пъти по-скъпи. В Лондон също.
Много хора дават образци от супермаркета или от женския пазар и споделят: У нас храните са по-скъпи от Западна Европа. Коментарът ми е следният.
Става дума за логика на психиката. Журналистите имат лаф: " Да няма пожар, не е вест. Ако има пожар, е огромна вест. " Човешкото око и мозък виждат нещата, които желаят да видят. Ако бирата или минералната вода в Париж са няколко пъти по-скъпи, това не се брои. Някак обикновено си е. Обаче в случай че намерим една марка френско сирене или немско масло, които у нас са 20% по-скъпи, тогава мигновено разясняваме разпалено. Да, от десетки хиляди продукти в българските супермаркети все ще намерим няколко десетки, даже стотици (това към момента са единствено 1% от артикулите), които при нас да са по-скъпи. Но с проценти, надали в пъти. И какво от това? А другите хиляди, дето при нас може да са доста по-евтини?
У нас трагично по-евтини са услугите заради по-ниските локални заплати (таксиметрови, фризьорски и всякакви), доста от стоките - локално произвеждане (евтин самун, вода, български сезонни зеленчуци и плодове, чорапи и доста други), както и някои от вносните артикули (много от колите се продават по-евтино у нас).
Традиционно по-евтина е електрическата енергия, водата, парното, бензинът. Наемите са в пъти по-ниски. Цените на парцелите - също. И градският превоз, и железопътните транспорти. И административните услуги (изкарвали ли сте си американска виза скоро?).
Малко по-скъпи са част от вносните артикули, изключително маркови, които нямат аналог у нас. Някой въпреки всичко би трябвало да ги внесе, да ги транспортира, да рискува, да завоюва и така нататък Как редкият италиански био зехтин да е по-евтин в София, в сравнение с в града в Тоскана, където се създава?
Ако теглим чертата, ето го моя извод: Животът в България нараства, само че към момента сме евтина страна. Най-евтината в Европейски Съюз. Ценовото ниво у нас е може би два пъти по-ниско от това в Западна Европа и може би над три пъти по-евтино от скъпите градове в Европа и света. Останалото е митология.
Контраатаката: " Ами приходите? "
Ако се развие спор къде било по-скъпо, най-после истината побеждава. Всички признават, че, да, в страните от Европейски Съюз въпреки всичко е по-скъпо. Но при липса на други причини неверниците забиват панер с въпроса: " Да, но какви са заплатите у нас? " Моят отговор:
Никой не твърди, че заплатите у нас са високи, че ние сме по-богати от германците и че живеем по-добре. Но диалогът беше за ценовото ниво. Иначе там заплатите са 4 - 5 - 6 пъти по-високи от нашите в номинално изражение. Представяте ли си, в случай че цените у нас бяха два пъти по-високи? За благополучие са два пъти по-ниски и разликата при паритет на покупателната дарба (т.е. при съпоставими цени) е надалеч по-скромна. Около две или три към едно в наш ущърб. Но единствено 2:1, 3:1 или 4:1, не 50:1, както беше през 1997 година
Лоша ли е тогава инфлацията за България в интервал на конвергенция (сближаване) и догонване на Европейски Съюз?
Традиционно някой се вайка за инфлацията. Да, инфлацията е неприятна, само че не е чак за вайкане. В Турция е 85.5% на годишна база към октомври 2022 година Всеки интуитивно желае у нас всичко да остане на ниска цена, а приходите да настигнат западните. Но пазарната стопанска система не работи по този начин. А ето да вземем за пример по какъв начин:
• Ако заплатите на фризьорките се повишават (нали това желаеме - да получаваме колкото швейцарците?), тогава цената на фризьорската услуга също ще пораства. Някой знае ли магия, с която фризьорите да са високоплатени, а да подстригват съвсем гратис?
• Логиката работи и в противоположна взаимозависимост: търсенето дърпа заплатите. При фризьорките и таксиметровите водачи е същото, само че дано дадем образец с доста влиятелна специалност - зъболекарите. Ако клиентите са все по-богати (успешни българи, чужденци в България, богати българи от чужбина, чужденци на медицински туризъм тук), нашите зъболекари с конвертируеми умения няма потребност да практикуват в Швеция. Могат да оферират скъпи услуги тук, да вкарат авангардни технологии, да печелят на международно равнище. И да заплащат фантастичния плосък налог върху приходите от 10%, вместо 52.3%, колкото е в Швеция. Ами да, тъкмо такава NEXT.BG проповядва тази книга. В този образец инфлацията в България ще се качва. Но безусловно неприятно ли това? Ако някой е срещу такова развиване, значи желае да стоим на равнището на Венецуела - ниски заплати и пенсии, ниски цени, ниско качество на услугите и на целия живот.
• Ако страната е бедна, всички са небогати. Строят се нискокачествени евтини парцели, продават се нискокачествени евтини артикули и услуги. И си оставаме небогати. Ако хората забогатеят, трансформират структурата на потреблението си. Купуват по-качествени и по-скъпи артикули. Ще се регистрира по-висока инфлация, само че всички ще са по-щастливи.
Ето какво чух от изявени лекари с частна болница в София
Една от отличните частни АГ лечебни заведения " Свети Лазар ", доктор Тияна и Валентин Николови. Там се родиха двете ни деца. През септември 2022 година Тияна ми сподели: " Много е добре, че има такава висока инфлация. Пак ще вдигнем внезапно заплатите на лекарите, с цел да не избягат в чужбина. Да, може облагата ни да е по-ниска тази година. Но това е методът да станем като на запад ".
Много съм удовлетворен от подобен метод на мислене. И в нашата компания разсъждаваме по този начин - заплатите на нашите чиновници - първенци, в никакъв случай не са задоволително високи. Трябва да ги настигаме американците.
Дали и аз бих могъл да впечатля с нещо лекарите на техен терен? Например: през 23-та седмица на бременността би трябвало да... Отказвам се. Последния път като пропях, дъщерите ми ми споделиха да си заставам във финансите.
Та, имало ли инфлация при влизането в Еврозоната?
Тази глава не е за Еврозоната. Има друга за нея. Но ето късия отговор:
• Това са бабини деветини. Не, няма да има по-висока инфлация, в случай че влезем в Еврозоната. В множеството страни в действителност тя става по-ниска.
• Ако има средносрочно нарастване на цените на услугите и на нетъргуемите (т.е. местни) артикули, то ще бъде поради замогването на нацията, а не поради математиката на валутата.
За тези процеси говорихме доскоро. Но нали тъкмо това е задачата - вкарваме еврото, забогатяваме и заплатите на чиновниците порастват.
• Ако има инфлация - все едно дали митична поради Еврозоната или действителна през 2022 година, без да има Еврозона - за това има медикаменти. Повече произвеждане, повече експорт, стопански напредък, по-високи приходи, повече конкуренция, поддръжка за обществено слабите пластове.
Митология №2: инфлацията в България била доста по-висока от формалната
И това го чувам от студент до момента:
• " Властите лъжат и не афишират действителните данни. "
• " Моята кошница е друга. Аз пазаря единствено неща, които нарастват повече. Не с 20%, а с 50%. "
• " Като вляза в супермаркета "
• " Усещането на хората е за 50% инфлация. "
Ако сте метеоролог, ще си отмъстя и ще ви надрънкам и аз куп неща:
• " През октомври, дори ноември 2022 година казвате, че температурите били ненормално високи: 25 - 28°С. Но на мен ми е студено и аз го чувствам като 12°С. Даже в този момент се разболях повече от предишните години, а вие ме баламосвате, че било топло. "
• " Лъжете, както постоянно. "
• " Може и да е по-топло, само че тази година облеклата в магазина са по-скъпи и съм по-нещастен. "
• И тъй наречените
Хайде, спорете в този момент с мен и моите чувства. Ето по този начин се усещам като икономист и някогашен политик, като все ми споделят, че инфлацията била по-висока от оповестената. Синдикатите споделиха, че към този момент била 50%. Ами да наддавам и аз със 100% и да отивам да си пиша готварската книга. Ще готвим " червеноперки. "
Действителността е по-малко трагична
Графиката нагоре демонстрира, че средногодишната инфлация в България за 2022 година е 15.2%. Не 18, не 20, не 50%.
Статистиката е сериозна и сложна просвета, основана на обстоятелства, методологии и математика. Разработени са потребителски кошници, представителни за цялото население. Всеки твърди, че персонално неговата била поскъпнала с повече. Много повече. Как пък не се откри някой, който да каже, че неговата била поскъпнала с по-малко? Чуваме единствено вайкащите се. Ето противоположни образци:
• Наемите надали са се вдигнали с 20%, а може и въобще да не са. Питайте притежателите на бизнес здания, които отдават чартърен.
• Електричеството, водата, парното съвсем не са мръднали. А множеството оплакващи се може да си мислят, че са поскъпнали в пъти. Да, като дойдат зимните сметки, " чувствата " не са положителни.
• Месото май не е поскъпнало, приятелите ми от сектора се оплакват от рекордно ниски цени.
• А приходите са се вдигнали много - питайте работодателите. Всъщност през 2022 година България е преди всичко в Европа по най-голям растеж на приходите - над 15%!
В пазарната стопанска система всички процеси са свързани. Ако ви е ниска заплатата, не се жалвайте на държавните управления (а на служебните кабинети и на арменския поп - хич). Намерете си по-платена работа. Хора така и така няма за нищо Ако е доста скъпо парното (а то не е), минете на инверторни климатици, а не се оплаквайте от политиците.
Какво трябваше да вършат държавните управления през 2022 година при високата инфлация?
Според мен не това, което вършиха, а напълно други неща:
1. Не се гаси огън с бензин. Не трябваше да се подвигат изпреварващо приходи и пенсии, финансирани с държавни заеми. Те в допълнение напомпаха инфлацията.
2. Не трябваше да се прахосват милиарди за дотации на ток и горива. А да се подкрепят единствено най-нуждаещите се. Така бюджетът нямаше да изгърми.
3. При този висок стопански напредък беше съвършен миг да се извършат промени в обществения бранш. Каквито няма от 10 - 15 години.
Какво предлагам във връзка с справяне с високата инфлация?
© Юлия Лазарова
Николай Василев
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ