„Интриги в Прованс“ с комисар Дюран
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
ИНТРИГИ В ПРОВАНС
от Софи Боне
Пролет в Прованс. Слънце и разцъфнали поля. Но едно грубо ликвидиране нарушава идилията…
Очаквайте „ Интриги в Прованс “ на 10.02.2026 година!
За авторката
Софи Боне е псевдоним на сполучлива немска писателка.
В книгите си „ Афера в Прованс “, „ Тайни в Прованс “ и „ Интриги в Прованс “ авторката ни среща с приключенията на някогашния парижки комисар Пиер Дюран. В романите тя включва и двете си огромни пристрастености: френската кухня и Прованс, до където пътува всяка година.
От серията за Пиер Дюран са издадени 10 заглавия с общ тираж, преизпълнен 1 млн. екземпляра.
За книгата
Долината Люберон е обхваната от облаци от бели и розови цветчета, а в дестилериите за етерични масла към живописното селце Сент Валери царува раздвижване. Насред тази идилия Полет Симоне, собственичка на козметичната линия „ Море от цветя “, е открита мъртва в казана за варене на сапун във фабриката си. Злощастен случай или ликвидиране? В битката си за резистентност в производството на козметика и отбрана на провансалските земеделци Полет си е основала значително врагове. Но дали това е задоволителна причина да бъде убита?
В случая е замесен Пиер Дюран, който преди малко е кандидатствал за позицията на комисар в Кавайон, въпреки да харесва работата си в спокойното селце. След закупуването и реновирането на къщата фантазия обаче Пиер е заставен да търси усъвършенстване на финансовото си състояние. А когато следствието довежда до задънена улица, Пиер за следващ път би трябвало да пренебрегне протокола и да последва интуицията си, тъй като на карта е заложена освен кариерата му, само че и човешки живот.
Откъс
В мига, в който погледна в казана, си напомни детството. Току-що бе навършила осем години, носеше косата си на плитки и стоеше боса пред кухненската врата, надничайки през процепа към маман, която приготвяше калисони. Овалните сладки бяха обичаното коледно лакомство на Полет.
И в този момент, до момента в който от ден на ден се приближаваше към златистата клокочеща маса и вдишваше аромата на смлени бадеми, имаше възприятието, че усеща усета на марципан, захаросани пъпеши, портокали и лимони.
Заля я вълна на самодоволство, което ѝ се видя парадоксално, надали не диаболично, поради затрудненото състояние, в което се намираше.
„ Всичко е наред, нищо няма да ти се случи – намерения и си наложи да се концентрира върху аромата на надигащата се пара. – Не показвай, че се страхуваш! “
Откакто се помнеше, миризмите предизвикаха в нея бурни страсти и облици и я караха да не помни за всичко в близост. Ето че и в този момент бяха избавителните ѝ котви; помагаха ѝ да надвие ненадейно превзелата я паника.
Да, значимо бе да долавя есенцията на нещата, това важеше освен за сладките, а най-много за сапуните на „ Море от цветя “. А твърдоглавците от Марсилия можеха да си гледат работата. Фактът си беше реалност: истинският марсилски сапун вонеше на мърша! На лекарство! Имаше остра, дразнеща миризма. Докато кашата, която бълбукаше под нея в големия заводски котел, ухаеше сладко и интимно, ароматът я обгръщаше и тушираше безпокойството ѝ.
– По дяволите, съгласи се де, не желая да ти предизвиквам болежка! – чу обезпокоен глас до ухото си.
Само че за Полет беше значимо да не отстъпва и да отстои позицията си един път вечно.
– Не разрешавам да ме изнудват – изрече задъхано. – На никого.
Боже, за какво не идва никой?
В офиса, на броени метри от цеха, чиновниците ѝ подготвяха тържество, с което щяха да отбележат петнайсет години от основаването на „ Море от цветя “. Кметът, представители на пресата, снабдители, всички одобриха поканата да участват на събитието, на което стотици тюркоазени балони с фирмения знак щяха да полетят във въздуха, придружени от приветствени слова, музика и сандвичи.
В момента, в който хълбоците ѝ ненадейно бяха приклещени до казана, нищо неподозиращите ѝ сътрудници пълнеха красивите торбички с образци. Емил таман пресмяташе разноските и може би в същия момент се питаше дали въпреки всичко да не спестят от напитките, с цел да ангажират музикантите от Салон дьо Прованс. Както постоянно, щеше да блокира, да се чуди и мае, некадърен да вземе решение без нея. Всяка секунда някой от тях можеше да ревизира за какво тя се бави толкоз. Да изтича нагоре по стълбите за цеха и да я избави от сериозната обстановка.
– Е, добре, щом предпочиташ по този начин!
Притеснението явно бе прераснало в яд. Гняв, който съдържаше опасност.
Полет се заизвива в хубавичко хватка, отстъпи обратно. Ръка обхвана тила ѝ, натисна главата ѝ надолу с неподозирана мощ, до момента в който мускулите не устояха и тялото ѝ се отпусна. Гореща пара я блъсна в лицето, Полет се закашля, когато я вдиша. В гърдите ѝ се надигна неправдоподобен боязън.
– Да не искаш да ме убиеш? – извика тя.
Сърцето ѝ биеше бясно. Ако до момента вярваше, че ненапълно владее ситуацията, в този миг осъзна, че контролът ѝ се изплъзва.
Горещите изпарения обгърнаха лицето ѝ, изгаряха кожата. Изпаднала в обезсърчение, Полет се бореше за въздух. Остра болежка прониза гърлото ѝ. Тя преглътна с изпитание, усети по какъв начин ларинксът ѝ се стеснява с всяко поемане. Паникьосана, притисна хълбоци към стената на казана и се помъчи да повдигне глава.
– Моля те, престани – промълви сподавено. – Ще намерим някакво решение. – Гръдният ѝ панер се стесняваше от ден на ден. – Престани незабавно – добави дрезгаво. – Не мога да вдишвам.
Отговорът потъна в шума от кипящата сапунена маса като отдалечен шепот. Горещината към този момент беше нетърпима, изгаряше очите и носа ѝ, навлизаше все по-дълбоко в гърдите ѝ. Полет вдиша прибързано, само че по този начин пое и задушлив въздух, който проникна и в най-малките разклонения на белите ѝ дробове и я остави на цяло без мирис.
Внезапно май ѝ се счуха два гласа, които сякаш спореха зад тила ѝ. Стори ѝ се, че позна втория, люшна се сред безпокойствие и вяра, усещайки по какъв начин полека-лека губи схващане.
– Помогни ми! – примоли се едвам доловимо.
Твърде късно.
Това ли беше? Мигът, в който щеше да се сбогува с живота? Тази непредотвратимост я изплаши.
Нещо тежко блъсна гърба ѝ, прозвуча зов. Последва нов удар. Полет клюмна напред, загуби опора, падна.
Последната ѝ мисъл бе за сина ѝ Матео. Маман щеше да го глези с любов и грижовност. И със сладки, лепкави калисони.
п редставя
ИНТРИГИ В ПРОВАНС
от Софи Боне
Пролет в Прованс. Слънце и разцъфнали поля. Но едно грубо ликвидиране нарушава идилията…
Очаквайте „ Интриги в Прованс “ на 10.02.2026 година!
За авторката
Софи Боне е псевдоним на сполучлива немска писателка.
В книгите си „ Афера в Прованс “, „ Тайни в Прованс “ и „ Интриги в Прованс “ авторката ни среща с приключенията на някогашния парижки комисар Пиер Дюран. В романите тя включва и двете си огромни пристрастености: френската кухня и Прованс, до където пътува всяка година.
От серията за Пиер Дюран са издадени 10 заглавия с общ тираж, преизпълнен 1 млн. екземпляра.
За книгата
Долината Люберон е обхваната от облаци от бели и розови цветчета, а в дестилериите за етерични масла към живописното селце Сент Валери царува раздвижване. Насред тази идилия Полет Симоне, собственичка на козметичната линия „ Море от цветя “, е открита мъртва в казана за варене на сапун във фабриката си. Злощастен случай или ликвидиране? В битката си за резистентност в производството на козметика и отбрана на провансалските земеделци Полет си е основала значително врагове. Но дали това е задоволителна причина да бъде убита?
В случая е замесен Пиер Дюран, който преди малко е кандидатствал за позицията на комисар в Кавайон, въпреки да харесва работата си в спокойното селце. След закупуването и реновирането на къщата фантазия обаче Пиер е заставен да търси усъвършенстване на финансовото си състояние. А когато следствието довежда до задънена улица, Пиер за следващ път би трябвало да пренебрегне протокола и да последва интуицията си, тъй като на карта е заложена освен кариерата му, само че и човешки живот.
Откъс
В мига, в който погледна в казана, си напомни детството. Току-що бе навършила осем години, носеше косата си на плитки и стоеше боса пред кухненската врата, надничайки през процепа към маман, която приготвяше калисони. Овалните сладки бяха обичаното коледно лакомство на Полет.
И в този момент, до момента в който от ден на ден се приближаваше към златистата клокочеща маса и вдишваше аромата на смлени бадеми, имаше възприятието, че усеща усета на марципан, захаросани пъпеши, портокали и лимони.
Заля я вълна на самодоволство, което ѝ се видя парадоксално, надали не диаболично, поради затрудненото състояние, в което се намираше.
„ Всичко е наред, нищо няма да ти се случи – намерения и си наложи да се концентрира върху аромата на надигащата се пара. – Не показвай, че се страхуваш! “
Откакто се помнеше, миризмите предизвикаха в нея бурни страсти и облици и я караха да не помни за всичко в близост. Ето че и в този момент бяха избавителните ѝ котви; помагаха ѝ да надвие ненадейно превзелата я паника.
Да, значимо бе да долавя есенцията на нещата, това важеше освен за сладките, а най-много за сапуните на „ Море от цветя “. А твърдоглавците от Марсилия можеха да си гледат работата. Фактът си беше реалност: истинският марсилски сапун вонеше на мърша! На лекарство! Имаше остра, дразнеща миризма. Докато кашата, която бълбукаше под нея в големия заводски котел, ухаеше сладко и интимно, ароматът я обгръщаше и тушираше безпокойството ѝ.
– По дяволите, съгласи се де, не желая да ти предизвиквам болежка! – чу обезпокоен глас до ухото си.
Само че за Полет беше значимо да не отстъпва и да отстои позицията си един път вечно.
– Не разрешавам да ме изнудват – изрече задъхано. – На никого.
Боже, за какво не идва никой?
В офиса, на броени метри от цеха, чиновниците ѝ подготвяха тържество, с което щяха да отбележат петнайсет години от основаването на „ Море от цветя “. Кметът, представители на пресата, снабдители, всички одобриха поканата да участват на събитието, на което стотици тюркоазени балони с фирмения знак щяха да полетят във въздуха, придружени от приветствени слова, музика и сандвичи.
В момента, в който хълбоците ѝ ненадейно бяха приклещени до казана, нищо неподозиращите ѝ сътрудници пълнеха красивите торбички с образци. Емил таман пресмяташе разноските и може би в същия момент се питаше дали въпреки всичко да не спестят от напитките, с цел да ангажират музикантите от Салон дьо Прованс. Както постоянно, щеше да блокира, да се чуди и мае, некадърен да вземе решение без нея. Всяка секунда някой от тях можеше да ревизира за какво тя се бави толкоз. Да изтича нагоре по стълбите за цеха и да я избави от сериозната обстановка.
– Е, добре, щом предпочиташ по този начин!
Притеснението явно бе прераснало в яд. Гняв, който съдържаше опасност.
Полет се заизвива в хубавичко хватка, отстъпи обратно. Ръка обхвана тила ѝ, натисна главата ѝ надолу с неподозирана мощ, до момента в който мускулите не устояха и тялото ѝ се отпусна. Гореща пара я блъсна в лицето, Полет се закашля, когато я вдиша. В гърдите ѝ се надигна неправдоподобен боязън.
– Да не искаш да ме убиеш? – извика тя.
Сърцето ѝ биеше бясно. Ако до момента вярваше, че ненапълно владее ситуацията, в този миг осъзна, че контролът ѝ се изплъзва.
Горещите изпарения обгърнаха лицето ѝ, изгаряха кожата. Изпаднала в обезсърчение, Полет се бореше за въздух. Остра болежка прониза гърлото ѝ. Тя преглътна с изпитание, усети по какъв начин ларинксът ѝ се стеснява с всяко поемане. Паникьосана, притисна хълбоци към стената на казана и се помъчи да повдигне глава.
– Моля те, престани – промълви сподавено. – Ще намерим някакво решение. – Гръдният ѝ панер се стесняваше от ден на ден. – Престани незабавно – добави дрезгаво. – Не мога да вдишвам.
Отговорът потъна в шума от кипящата сапунена маса като отдалечен шепот. Горещината към този момент беше нетърпима, изгаряше очите и носа ѝ, навлизаше все по-дълбоко в гърдите ѝ. Полет вдиша прибързано, само че по този начин пое и задушлив въздух, който проникна и в най-малките разклонения на белите ѝ дробове и я остави на цяло без мирис.
Внезапно май ѝ се счуха два гласа, които сякаш спореха зад тила ѝ. Стори ѝ се, че позна втория, люшна се сред безпокойствие и вяра, усещайки по какъв начин полека-лека губи схващане.
– Помогни ми! – примоли се едвам доловимо.
Твърде късно.
Това ли беше? Мигът, в който щеше да се сбогува с живота? Тази непредотвратимост я изплаши.
Нещо тежко блъсна гърба ѝ, прозвуча зов. Последва нов удар. Полет клюмна напред, загуби опора, падна.
Последната ѝ мисъл бе за сина ѝ Матео. Маман щеше да го глези с любов и грижовност. И със сладки, лепкави калисони.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ