Само преди шест години – през 2020 г. – моята

Само преди шест години – през 2020 година – моята антология Езикът споделя (Zaban Manshourist), преведена на персийски от Роза Джамали, беше оповестена в Техеран от Mehrodel Publications. Това беше първият път, когато израелска стихосбирка се появи в Иран – и беше посрещната с същинска наслада и вяра, споделя израелският стихотворец Амир Ор, който тази година ще гостува в Пловдив по време на Международния фестивал на поезията „ Орфей “.

Стихосбирката мина цензурата, даже си представяхме премиера в Техеран и в границите на седмици първото издание беше разпродадено. Последва второ, а на идната година друга книга – Пясък и време (Shen O Zaman). Оттогава войната се завърна. Страхът и властта избутаха всичко останало настрани. За следващ път хората са сведени до части на дъска – заети с оцеляване, вместо с хубост, лирика и живот на духа. Ето по какъв начин работи войната: тя стеснява света, закоравява сърцето и заглушава това, което ни прави хора, споделя Амир Ор, който н 7 май в Малката базилика на Пловдив ще получи Голямата премия за лирика „ Орфей “ от Деветото издание на годишния фестивал.

В предходната война домът, в който живееше 94-годишната ми майка, беше ударен. Тя оцеля, само че трябваше да бъде евакуирана.

Преди към 10 дни ракета падна на две улици от вкъщи ми. Поглеждам обратно – и малко се е трансформирало.

Както в Иран, по този начин и в Израел, цивилните са тези, които заплащат – с очакванията си, с домовете си, а от време на време и с живота си.

Не се заблуждавайте – войната не е единствено за власт и предимство. Самата обич е под офанзива. Нашата споделена човещина е сложена на тестване, споделя за драмата в Близкия изток и Залва огромният израелски стихотворец.