Това заяви пред БГНЕС дипломатът от кариерата Елена Поптодорова, вицепрезидент на Атлантическия клуб и посланик на България в САЩ в (2002 – 2008 г.) и (2010 – 2016 г.).

На 19 септември се навършват 120 години от установяването на дипломатически отношения между София и Вашингтон. На тази дата през 1903 г. пълномощният министър Джон Джаксън връчва акредитивните си писма, които са подписани от президента Теодор Рузвелт, на княз Фердинанд I.

„Този юбилей сам по себе си говори за солидност и трайност на връзките между България и САЩ, които са изграждани в различни периоди и епохи“, посочи посланик Поптодорова.

Тя припомни, че към тези официални 120 г. трябва да прибавим и още около 50 г. „Още преди създаването на Третата българска държава американските мисионери участват много активно в живота на възрожденските българи чрез своите културни и религиозни институции“, добави българският дипломат.

Според нея днес се наблюдава една нова фаза на българо-американските отношения.

„Те не са само и единствено двустранни, но са съюзнически в рамките на отбранителния алианс, в който и двете държави участват – НАТО. Бъдещето на отношенията ще се гради както по двустранна линия, така и по многостранна като част от общата колективна отбрана на Северноатлантическия алианс“, заяви посланик Поптодорова.

За разлика от предишни периоди отношенията в сферата на сигурността и отбраната ще бъдат много по-значителни.

„През последните няколко години, от началото на агресивното поведение на Русия спрямо Украйна и Западния свят, беше оценено мястото на България в геополитическата среда.

Най-вече ролята и като една от трите черноморски държави заедно с Румъния и Турция, които фактически изграждат Източния фланг на алианса. Това е едно закъсняло прозрение и по тази причина все още не можем да го усетим в по-публичен и видим план, но категорично това ще е една от посоките, в която много интензивно ще развиваме нашите отношения в бъдеще“, подчерта посланик Поптодорова. 

„Мога да кажа точните суми. За целия сектор това са над 1,8 млрд. лева за юридическите лица и над 600 млн. лева за еднолични търговци и физически лица. Това е печалбата“, поясни той в отговор на въпроса дали потвърждава думите на премиера, че през миналата година зърнопроизводителите са отчели 25% по-голяма печалба спрямо 2021 г.

Той отбеляза също така, че с прекратяването на забраната за внос на украинско зърно е свързан с изискването от страна на ЕС за въвеждането на регулаторен режим в тази посока от страна на Украйна. Според него това е нещо, за което не се говори.

„От понеделник започва да действа този регулаторен режим за износ на някои стоки от Украйна, което означава, че няма да има свободно и безконтролируемо изнасяне на стоки. Този контрол ще се осъществява от Украйна, но вероятно ще има и механизми за проверка от страна на ЕС. Предстой да видим това в понеделник“, поясни той.

Румен Спецов коментира и как вноса на продукти от Украйна ще се отрази на цените. „Цените на тези стоки се определят от борсовите индекси. Това, от което вероятно се опасяват нашите производители, е, че в България ще дойдат продукти с много ниски цени и евтини суровини. Но за да стигнат тези продукти от Украйна до България има разходи за транспорт. Така че на този етап никой не знае на каква цена ще бъдат доставени суровините“, уточни той.

Директорът на НАП призна, че има свръхпечалба в сектор „Земеделие“. Те са от миналата година и са генерирани в една друга обстановка, подчерта обаче той.

Това заяви пред bTV евродепутатът Радан Кънев във връзка с решението на ЕК официално да прекрати Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния.

"Това все пак е доверие в аванс. Това е силен положителен знак към правителството. Това е знак към българския парламент, че се подкрепят усилията му за конституционни промени. Има обаче още дълги години на тежка работа и на реформи, за да заемем мястото на една държава, която влияе активно на политиката на ЕС. ЕС има изключителни компетенции, ние трябва да сме готови да влияем адекватно, не да бъдем държава с малко влияние", посочи Кънев.

По думите му задачата ни през тази година да влезем в Шенген е трудна, но не неизпълнима.

Относно актуалната политическа действителност в страната, евродепутатът каза следното:

"Аз не бих употребил думата "сглобка". Формирането на правителството е много трудно решение, което беше взето от партии с много тежки взаимовръзки. Важно е, че имаме смелостта да взимаме такива решения за една управленска формула, която към момента работи добре. Който носи голямата отговорност, той поема големите удари в политиката. Аз съм сигурен, че това беше вярното решение", смята той.

Според него успехът на едно управление не може да се мери за два или три месеца. 

"Аз виждам една добра тенденция на управление на българската икономика, тя има нужда от засилване. Имаме нужда от трезв, спокоен, конструктивен диалог какви мерки може да се вземат. Имаме нужда от аргументирани спорове, твърде много популизъм и неизживяна предизборна кампания има в българската политика. На този фон правителството дава на обществото спокойствието, от което се нуждаят хората", допълни Кънев.

В Евпатория сутринта на 14 септември се чуха експлозии, очевидци разказаха за нападение срещу кримския град от няколко дрона . А окупационните власти блокираха движението по Кримския мост.

По-късно медиите уточниха, че взривовете са били чути в района на село Уютное, Сакски район, където се намира военно поделение № 85683.

Впоследствие се оказа, че контраразузнаването на СБУ и ВМС на Украйна са провели уникална спецоперация – унищожили са системата за противовъздушна отбрана С-400 "Триумф" на руската армия на стойност 1,2 милиарда долара. Безпилотните самолети на СБУ първо поразиха радарите и антените на комплекса, а след това военноморските части изстреляха две крилати ракети "Нептун".

Анализатори от Defence Express пишат , че в покрайнините на Евпатория има позиции на 3-ти радиотехнически полк на Руската федерация, който е разположен на нос Тарханкут и вече е бил обект на атака от страна на украинските сили .

В Евпатория две скъпи радарни станции са разположени под радиопрозрачни куполи, а друго радарно оборудване за инспекция е разположено на открити площи. В близост до града има позиции на 12-ти зенитно-ракетен полк, който е въоръжен със система за противовъздушна отбрана С-400.

"Обектите се намират източно от Евпатория и са от ключово значение за осигуряване на противовъздушната отбрана на този район на Крим. Поразяването на тези цели ни позволява да "прорежем" прозорец в противовъздушната отбрана на противника и да улесним последващите атаки", казват експертите. посочен.

Според инженера-корабостроител и военноморски експерт Владимир Заблоцки, 3-ти радиотехнически полк на Руската федерация е базиран в Севастопол. Подразделенията му са разположени в Тарханкут, Евпатория и Керч.

"Техни радари стояха на кулите на Бойко и на Тарханкут. Постепенно украинската армия ги изключва. Тази верига от противовъздушна отбрана и радиоелектронна борба просто завършва в Евпатория, което прави възможно преминаването на нашата авиация. Защото Например, реалистично е в бъдеще да се изстрелят ракети по Севастопол и други градове на Крим“, коментира той пред Фокус.

Заблоцки добавя, че към Крим има и източна посока. Ако украинските въоръжени сили достигнат Азовско море в близко бъдеще, полуостровът ще бъде притиснат от двете страни.

„Основната цел е да се разруши Кримският мост и да се прекъснат комуникациите в Азовско море“, заключава анализаторът.

Припомняме, че в нощта на 13 септември дронове и ракети атакуваха Севастопол . Снарядите поразиха Севастополския морски завод, като повредиха десантния кораб "Минск" и подводницата "Ростов на Дон". Според експерти ракетата "Нептун" може да бъде адаптирана за авиация .

Фокус по-рано писа, че подводница от проект 636, която изстрелва крилати ракети "Калибър", може да бъде ударена в Севастопол .

Превод от украински сайтове: ФрогНюз