Това стана ясно след заседанието на парламентарната комисия по конституционни въпроси. На него бяха приети процедурните правила, по които да бъдат обсъдени и приети промените в основния закон. Проекторешението бе внесено от ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС и ИТН. 

Процедурата е стандартна, а текстовете повтарят тези от 2014 г., когато за последно беше отворена Конституцията. Нуждата от такива правила е заради разликата в процедурите по приемане на законови изменения и основния закон - Конституцията се реформира след три гласувания, а законопроекти в НС - на две четения. 

Днес членовете на комисията решиха сроковете за разглеждане на законопроекта да влизат и депутатските ваканции.

Според правилата на първото гласуване законопроектът се разглежда, след като НС изслуша доклада на комисията в 20 минути. При първото гласуване законопроектът се обсъжда и гласува по принцип и в цялост при условията и по реда, които са предвидени в правилника за работа на НС. Законопроектът се приема, ако за него са гласували ¾ от всички народни представители. Повторно може да бъде разгледан, ако законопроектът получи по-малко гласове, но не-по малко от ⅔. 

При второто гласуване проектът се приема текст по текст. Отново са необходими ¾ от гласовете. 

Между второ и трето гласуване не се правят предложения. То протича в цялост и отново са нужни ¾ от народните представители.

Очакваме Азербайджан да прекрати военните действия и те да не се използват за прогонване на арменците, местни жители на Карабах, отбеляза той. Говорителят добави, че възможни санкции от страна на ЕС може да се наложат, ако се постигне необходимото единодушие за такова решение.

Говорителят подчерта, че обемът на внасяния от ЕС газ от Азербайджан се равнява на три процента от общите вносни количества за миналата година. "Това е с един процент повече от 2021 г. и очакваме за тази година да няма промени", уточни той.

Знаем, че Азербайджан внася газ от Русия, но газът, доставян в ЕС, е каспийски, заяви говорителят. Той посочи, че ЕС знае какви количества се внасят от Русия в Азербайджан и те са много по-малки от вноса от Азербайджан в ЕС. Не внасяме руски газ в ЕС, обобщи говорителят.

Късно снощи недоволните граждани се събраха пред сградата на правителството с настояване на оставката на министър-председателя. Въпреки че на демонстрациите присъстваха и много непълнолетни, се стигна до сериозни сблъсъци с органите на реда.

Междувременно Франция поиска свикване на извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН. Това стана часове, след като Азербайджан започна така наречена "антитерористична операция" в Нагорни Карабах. Районът е контролиран от Армения, но е международно признат като част от Азербайджан.

Турският държавен глава Реджеп Тайип Ердоган заяви от трибуната на Общото събрание на ООН, че подкрепя напълно решението на Азербайджан да започне военна операция в Нагорни Карабах. Вчера турското външно министерство квалифицира като "легитимни" опасенията, довели до азербайджанската военна операция и призова Баку и Ереван да се върнат на масата за преговори.

„Както всички признават, Карабах е на територията на Азербайджан. Налагането на друг статут, различен от този, никога няма да бъде прието. Основната ни цел трябва да бъде всички, включително арменците, да живеят рамо до рамо в мир на територията на Азербайджан. Подкрепяме стъпките на Азербайджан, с които се движим под лозунга "един народ, две държави", за защита на териториалната му цялост”, подчерта турският лидер.

"Военните действия на Азербайджан трябва незабавно да бъдат прекратени, за да се даде възможност за истински диалог между Баку и арменците от Карабах", написа Мишел в социалната мрежа X.

По последна информация азербайджанските сили се опитват да навлязат в Нагорни Карабах. Арменският премиер Никол Пашинян свика спешно заседание на Съвета за сигурност по повод на азербайджанската "антитерористична операция".

Армения от своя страна отправи остри критики към Азербайджан, че е генерирал огромна агресия срещу населената с арменци сепаратистка област и заяви, че Баку се опитва да осъществи "етническо прочистване" в региона.

„На 19 септември Азербайджан разгърна поредния мащабен акт на агресия срещу народа на Нагорни Карабах с цел да завърши политиката си на етническо прочистване", посочиха от външното министерство на Армения.

Devastating news coming from former Nagorno-Karabakh oblast today.

Military actions of Azerbaijan must be immediately halted to allow for a genuine dialogue between Baku and Karabakh Armenians.

— Charles Michel (@CharlesMichel) September 19, 2023

Двете съседки, Азербайджан и Армения, влязоха във война два пъти за Нагорни Карабах, първо в началото на 90-те години след падането на Съветския съюз и отново през 2020 г. От декември Азербайджан установи де факто блокада на единствения път към анклава от Армения, известен като Лачинския коридор.

Във вторник министерството на отбраната в Баку обвини арменските сили в "систематичен обстрел" на позиции на армията - твърдения, които Армения отрича. От Азербайджан обаче посочват, че именно на това са отговорили с "местни, антитерористични дейности за разоръжаване и осигуряване на изтеглянето на формирования на въоръжените сили на Армения".

От ведомството уверяват, че нападението не е насочено към цивилни, а към "законни военни цели".

Преди няколко дни Ереван предупреди, че има риск да се стигне до война заради Нагорни Карабах. Армения и Азербайджан, които се борят от десетилетия за анклава Нагорни Карабах, се обвиниха взаимно, че са започнали поредица от гранични сблъсъци.

Парламентарна делегация, водена от Желязков, пристигна вчера на официално посещение в грузинската столица Тбилиси. Визитата е по покана на председателя на грузинския парламент Шалва Папуашвили.

"Междупарламентарното сътрудничество е въпрос на политически обмен на идеи на двустранни отношения, но с министър-председателя говорихме и за конкретни проекти", коментира Желязков пред български медии.

По думите му Грузия е инициатор на изграждането на далекопровод за пренос на зелена енергия от Азербайджан.

"Наред с темата за Южния газов коридор и преноса от Шах Дениз II, темата за пренос на зелена енергия е изключително интересен проект, който обединява усилията на Грузия, Азербайджан, Румъния и Унгария", посочи Желязков. Председателят на НС заяви, че сме направили своята заявка за участие в този проект и Грузия като инициатор днес е заявила, че ще ни подкрепи напълно.

Сред темите на разговора са били развитието на свързаността, както и директна въздушна линия. Желязков отбеляза, че такава е съществувала, но поради проблеми, свързани с коронавируса и теми, свързани със възстановяването след пандемията, в момента не функционира, но има възможност Тбилиси да бъде център за връзката на Европа и Азия и полети както от България към далечния Изток, така и между България и Кавказкия регион.

"Нашата позиция е ясна – ние не приемаме така нареченото самоопределяне в окупирани територии и нарушаване на териториалната цялост на Грузия и затова не е нужно да се заявява по друг начин, защото нашата позиция е ясна и тя е изразена във всичките формати", каза Желязков в отговор на въпрос дали се подготвя декларация по въпроса. "Ние в това нещо нямаме нито колебанието, нито имаме различна оценка", увери той.

Председателят на Народното събрание е декларирал пълна подкрепа за пътя на Грузия като част от Европейския съюз.