Църквата почита на 20 декември Свети Игнатий. Наричат го още

Църквата уважава на 20 декември Свети Игнатий. Наричат го още Богоносец, тъй като той е казвал, че самичък носи Бог в сърцето си. Загива раздран от лъвове, по заповед на римския държател Траян. Може би няма различен празник, който да е обвързван с толкоз поверия и ритуали.

Българите тачат този огромен християнски празник под имената: “Игнажден ”, “Идинак ” “Идинажден ”, “Игнатьовден ”, “Полаз ”, “Полязов ден или “Млада година ”.

Тъй като Игнажден значи „ разгорещен ден ”, през днешния ден именици са и хората, носещи имената Игнат, Огнян, Огняна, Пламен и Пламена.

Според поверието, на Игнажден стартират и родилните страдания на Божията майка, тогава са и сбирките на коледарите. Затова той е наименуван Нов ден или Млада година.

С Игнажден се слага началото на коледните празници. С него е обвързван обичаят полазване, предвещаващ каква ще бъде новата година. Ако първият посетител е добър и късметлия, фамилията ще се радва на благополучие и триумфи през цялата година.

Полазникът (първият гост) постоянно бива избиран и канен авансово от домакините. Когато той дойде, би трябвало да разбърка огнището с пръчка и да пожелае на фамилията да имат толкоз добитък и деца, колкото са искрите. Гостът благославя дома и бива дарен с пшеница и плодове за изобилие.

Дали ще има изобилие, гадаели и по “въглен на брадва ”. Добър знак за това е, в случай че изгори до дъно въгленът и стане на пепел върху нея.

На Игнажден стопанинът избира и отсича в гората Бъдника - дъбово или крушово дърво, което ще гори в дома на Бъдни вечер.

На Игнажден се подготвят колаци и се прави кръст от забъркано тесто, с който стопаните се защищават от зло.

Повечето традиции са свързани с вярването, че на Игнажден стартират Мръсните дни, които траят до Нова година.

За лек и магия стартира и осъществяването на обряда Вардене мая. Това е български бит, прочут и практикуван в Русенско и Разградско. Участничките в него са единствено дами. Вечерта против Игнажден се събират в някой дом и две от тях (първа и последна на родителите си) замесват заднишком към нощвите тесто, в което бабите поставят магьоснически билки. Замесеното тесто се оставя в един ъгъл в стаята. Цяла нощ до него стои будна омъжена жена, а останалите играят хоро. Това се повтаря 12 нощи до Нова година, като се сменя единствено къщата. Особено внимание се отделя на вечерите против Игнажден, Коледа и Нова година, което удостоверява принадлежността им към коледния цикъл. Последната вечер момите и дамите разделят тестото между тях и го пазят за лек и за правене на вълшебства.

Вечерта преди Игнажден се подготвя празнична софра. Всичките ястия би трябвало да бъдат постни. Поднасят се ошав, варени царевица и фасул, туршии и зеленчуци.

Поверия за Игнажден

По това кой човек ще влезе първи в дома сутринта се гадае за бъдещето през годината - за здравето, плодородието, имането. Полазникът може да бъде непознат или собствен човек. Ако той не е късметлия, през годината няма да има благоденствие за дома.

На този ден не се дава нищо в заем, с цел да се резервира изобилието и плодородието в фамилията.

Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, с цел да няма бълхи през лятото.

На този ден дамите не би трябвало да работят. Ако ли не всички дами, то най-малко тези, на които им следва да раждат. Поверието споделя, че в случай че не работят в този ден, раждането ще е леко.

На този ден момците слагат ечемик под възглавницата си. Според поверието, ергените ще се оженят за девойките, които са сънували през нощта.