Въпреки че глобалният дълг отчете нов значителен спад през 2022 г., той все още е висок, като устойчивостта на дълга остава проблем, се казва в актуализираната база данни за глобалния дълг на МВФ.

Глобалното бреме на дълга намалява за втора поредна година, въпреки че остава над вече високото си ниво отпреди пандемията, според последната актуализация. Общият дълг възлиза на 238% от глобалния брутен вътрешен продукт през миналата година, с 9 процентни пункта повече от 2019 г. В щатски долари дългът възлиза на 235 трилиона долара, или с 200 милиарда долара над нивото си през 2021 г.

Данните за България

Според МВФ дългът на централното правителство (процент от БВП) е 31,44% (27 млрд. долара от от 86 млрд. долара номинален БВП за 2022 г.), с което бележи леко понижение от 31,55% за 2021 г.

Дългът на сектор "Държавно управление" (% от БВП) е около 33,71% в сравнение с 33,45% за предходната година.

Съотношение дълг/БВП е 23,1% и e сравнително ниско за Европейския съюз. Номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) достига 165,38 млрд. долара, увеличение от 139,01 млрд. долара през 2021 г.

Политиците трябва да бъдат непоколебими

"Политиците ще трябва да бъдат непоколебими през следващите няколко години в своя ангажимент за запазване на устойчивостта на дълга", предупреждават от МВФ.

Въпреки възстановяването на икономическия растеж от 2020 г. и много по-високата от очакваната инфлация, публичният дълг остава упорито висок.

"Фискалните дефицити поддържаха нивата на публичния дълг високи, тъй като много правителства харчеха повече, за да стимулират растежа и да реагират на скоковете на цените на храните и енергията, дори след като прекратиха фискалната подкрепа, свързана с пандемията", се посочва в доклада.

В резултат на това публичният дълг е намалял само с 8% от БВП през последните две години, компенсирайки само около половината от свързаното с пандемията увеличение. Частният дълг, който включва дълга на домакинствата и нефинансовия корпоративен дълг, е намалял по-бързо с 12 на сто от БВП. Спадът обаче не е достатъчен, за да "изтрие" пандемичния скок.

Сили в тенденциите на дълга

Преди пандемията съотношението глобален дълг към БВП се е повишило в продължение на десетилетия. Глобалният публичен дълг се е утроил от средата на 70-те години на миналия век, за да достигне 92% от БВП (или малко над 91 трилиона долара) до края на 2022 г. Частният дълг също се е утроил до 146% от БВП (или близо 144 трилиона долара), но за по-дълъг период от време между 1960 г. и 2022 г.

МВФ отбелязва, че Китай е изиграл централна роля в увеличаването на глобалния дълг през последните десетилетия, тъй като заемите са изпреварили икономическия растеж. Дългът като дял от БВП се е повишил приблизително до същото ниво като в Съединените щати, докато в доларово изражение общият дълг на Китай (47,5 трилиона долара) все още е значително под този на Съединените щати (близо до 70 трилиона долара). Що се отнася до нефинансовия корпоративен дълг, делът на Китай от 28% е най-големият в света.

Дългът в развиващите се страни с ниски доходи също е нараснал значително през последните две десетилетия, макар и от по-ниски първоначални нива. Въпреки че нивата на дълга им, особено на частния дълг, остават средно сравнително ниски в сравнение с напредналите и нововъзникващите икономики, темпът на тяхното нарастване след глобалната финансова криза създаде предизвикателства и уязвимости. Повече от половината от развиващите се страни с ниски доходи са в дългови затруднения или са изложени на висок риск от такива, а около една пета от нововъзникващите пазари имат държавни облигации, търгуващи на затруднени нива.

Справяне с уязвимостта на дълга

Правителствата трябва да предприемат спешни стъпки, за да помогнат за намаляване на уязвимостта на дълга и да обърнат дългосрочните тенденции, подчертават от МВФ.

За дълга на частния сектор тези политики биха могли да включват бдителен мониторинг на дълговата тежест на домакинствата и нефинансовите корпорации, както и свързаните с тях рискове за финансовата стабилност.

По отношение на уязвимостта на публичния дълг, изграждането на надеждна фискална рамка може да ръководи процеса за балансиране на нуждите от разходи с устойчивостта на дълга.

За развиващите се страни с ниски доходи подобряването на капацитета за събиране на допълнителни данъчни приходи е от ключово значение. За тези с непоносим дълг също е необходим всеобхватен подход, който включва фискална дисциплина, както и преструктуриране на дълга съгласно общата рамка на Групата на двадесетте (Г-20) – многостранният механизъм за опрощаване и преструктуриране на държавен дълг – когато е приложимо, както е отбелязано в априлската Световна икономическа перспектива.

"Важно е, че намаляването на дълговото бреме ще създаде фискално пространство и ще позволи нови инвестиции, което ще помогне за насърчаване на икономическия растеж през следващите години. Реформите на трудовите и продуктовите пазари, които повишават потенциалното производство на национално ниво, биха подкрепили тази цел. Международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително въглеродното данъчно облагане, би могло допълнително да намали натиска върху публичното финансиране", се казва в доклада.

Това сочат данните от проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), възложена от министъра на финансите, съобщиха от пресцентъра на финансовото министерство. 

Процедурите и договорите се отнасят за Централна градска част на град София - Зона 4, включваща изграждане, възстановяване и обновяване на следните обекти: пл. „Народно събрание”, бул. „Цар  Освободител”, част от бул. „Васил Левски”, пл. „Васил Левски”, част от ул. „Московска“, част от ул. „Г. С. Раковски”, пл. „Ал. Невски”, част от ул. „Париж”, част от ул. „Оборище, градините около храм-паметника „Ал. Невски”, храм „Св. София”, пред Синодалната палата и около паметника на Иван Вазов, райони ”Средец” и „Оборище”, Столична община.

Проверени са шест процедури по реда на Закона за обществените поръчки, седем договора за възлагане, както и изпълнението на договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020.

Органите на АДФИ установяват редица нарушения в три от шестте проверени процедури. Например, в една от тях е създадена методика за оценка, която не гарантира реална конкуренция и не дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта. По тази процедура е сключен договор за строителство за почти 20 милиона лева.

При втората процедура, която е за избор на строителен надзор, комисията е отстранила трима участника, тъй като са предложили по-благоприятни от средната стойност на предложените цени на останалите участници, без да изложи по същество мотивите, с които отхвърля писмените обяснения на отстранените кандидати. В третата процедура, за избор на екип за управление и изпълнение на проекта, е установено, че в офертите на отстранените пет от общо шест участници, има предложения, които са аналогични на предложените от единствения участник, допуснат до оценка. Въпреки това комисията е приела, че е налице съответствие, водещо до отстраняване от участие. В дейността на комисията АДФИ е установила индикатор за измама.

Проверката на изпълнението на седемте договора установява нарушения в четири от тях. В три договора на обща стойност близо 22 млн. лв. с ДДС, не са защитени финансовите интереси на възложителя. В два от тях не е предвидена гаранция, обезпечаваща авансово преведените средства. При третия договор е допуснато възстановяване на дължимия аванс в размер на 2,5 млн. лева по сметка на Столична община четири месеца след изтичане срока на валидност на банковата гаранция за авансово преведени средства и след прекратяване на договора.

В един от проверените договори на стойност 21,5 млн. лева също е установен индикатор за измама, тъй като мотивите за прекратяването му противоречат на представените в хода на финансовата инспекция документи. В същия договор е установено, че от страна на Столична община, строителният надзор и външният консултант не е осъществяван контрол. 

При договор, изпълняван в рамките на проект по програма „Региони в растеж“, е установено, че е налице забава от страна на изпълнителя, за което съгласно договореното се дължи неустойка. Към момента на извършване на проверката договорът е в процес на изпълнение, като дължимата неустойка от изпълнителя, следва да бъде удържана при окончателното разплащане в договореният размер и съобразно дните на забава. 

Повече информация по приключилата инспекция можете да намерите на интернет страницата на АДФИ на адрес: https://www.adfi.minfin.bg/bg/18.  

Някои неща се повтарят. Ескалацията на протестите нараства. Чуват се емоционални скандирания от средите на недоволните зърнопроизводители, които изкараха техника по пътища, кръстовища, мостове, гранични пунктове, до градове и села. В голямото напрежение дори стана катастрофа в обиколна отбивка и жена загина…

Днешните протести са политически – няма никакво съмнение. Зърненият внос от Украйна е само претекст да се осъществи тежък натиск върху правителство, което работи в много трудни условия само от три месеца.

Чуват се крясъци за оставка на отделни министри, на премиера Денков и на кабинета като цяло. Стигна се до палячовщини от сорта Корнелия Нинова да иска военният министър Тагарев да се разкара, защото нещо с „онова съоръжение“ – довлечения от вълните потрошен дрон край Тюленово, - не било направено както трябва. Същата Нинова, - която най-вероятно е служила в домакинското отделения в казармата, шегувам се – два месеца мълчи, докато по най-арогантен начин Русия провежда провокативно и нагло военно учение в неприкосновената икономическа зона на България в Черно море. Ето това е истинската военна заплаха за България, а не скапалия се дрон (разбира се, че трябваше да бъде обезопасен по най-бързият начин и Тагарев трябва да накаже онези, които са си бъркали в носа цяла нощ…), но БСП и „Възраждане“ мълчат като риби.

Ако се заемем да изброяваме ползите за Кремъл от дестабилизация  на страната ни и от събарянето на правителството „Денков-Габриел“, ще се окажат доста сериозни и голям брой. На първо място, да се саботира подкрепата за Украйна, да се настрои българското общество срещу Киев, както и да се всее съмнение в провежданата политика на ЕС по проблема. Това само на първо четене, а има още мотиви Русия да иска протести, бунтове, въстание – както искате го наречете – в България.

Утре трактори и друга техника ще нахлуе в столицата. Ще бъде блокиран половината град,  централната част ще е недостъпна. Полиция и жандармерия ще има навсякъде. И точно това е много важен детайл, който може да се превърне в ключов. Ако радикализирани протестиращи опитат провокативни действия, а униформени си изпуснат нервите – може да се стигне до огромни неприятности. Има политици, които разчитат точно на това и може би работят в посока да се случи. Размирици в навечерието на избори – прекрасен резултат на чужди служби, които има поставена задача да предизвикат нещо подобно. Тези от изток са майстори на шантажа, метежи, кризи и др.

Въпросът е нашите служби дали са успели да се противопоставят и да неутрализират подобни намерения?

Това не са празни приказки и хиперболизиране на опасностите. Те дори са по-реални и опасни от тона, който влагам в тези редове.

Все пак вярвам, че самите протестиращи ще проумеят в един момент, че не трябва чужди интереси да влияят на емоциите им.

Дано не стане беля – вероятност има. Историята дава не един пример, когато зависимости от чужди интереси, са довеждали до трагедии.

Да се върнем към урока от 1923-а година: Когато се разбира, че бунтът-въстание няма шансове, ръководителите Георги Димитров и Васил Коларов се измъкват бързо в Югославия, а оттам във Виена и накрая паркират на Червения площад в Москва…

Огнян Стефанов

Очаква се в демонстрацията да се включат и производителите на плодове и зеленчуци, както и пчеларите.

Предвижда се също така да бъдат затворени основни пътни артерии и гранични пунктове. Точките, на които се събират възмутените граждани, са над 35. Исканията им са забраната да бъде удължена и да получат допълнителни финансови стимули от държавата.

МВР мобилизира целия си ресурс за охраната на протестите в страната. През уикенда министърът на вътрешните работи Калин Стоянов настоя да се спазват правата на гражданите за свободно придвижване.

От Българския фермерски съюз също призоваха демонстрацията да премине мирно, а участниците да не се поддават на провокации.