След година на пандемия, подобна на която не се помни,

След година на пандемия, сходна на която не се помни, сякаш към този момент се вижда светлина в края на тунела. Очертава се и равносметка. Но компликациите, неразбирането и съпротивата при съблюдаване на ограниченията за ограничение на болестта демонстрираха, че даже развръзката може да крие изненади.

Желаещите и нежелаещите да се имунизират към този момент са почти равни групи в обществото. 39% от пълнолетното население към този момент имат подготвеност да се имунизират против Ковид-19. Към тях можем да прибавим и 5%, които ще решат съгласно компанията, на която е имунизацията. А 52% са настроени да откажат имунизация или са склонни да изчакват.

Това демонстрират данни от национално представително изследване на „ АФИС “, осъществено в интервала 12-17 февруари 2021 година Интервюирани директно в домовете им са 1000 пълнолетни български жители. Проучването е осъществено със лични средства на организацията.

От позиция на организацията на процеса е значително да се означи, че в всеобщия случай това не са твърди планове, а съответни комбинации от претекстове, включващи предпочитание за спомагателна информация, самостоятелни аргументи да се бърза или назад – да се отсрочва, както и дефицит на информация или неправилна такава. Реалното желание на над 70% от популацията може доста бързо да смени посока според от напътствията и дейностите на здравната система. Само 12% не считат, че тази отбрана не им е нужна, тъй като въпросната болест не ги заплашва тях персонално. А на противоположния полюс се намират други 12%, които желаят да се имунизират без условия и ангажименти.

Извън тези с закрепено мнение, забележителна част биха се ваксинирали, с цел да стартират работа и/или поради пътешестване (16%). Да си спомним, че навлизаме в сезона на трудовата миграция в западна посока. За други 12% изискването е имунизацията в действителност да е изцяло безвъзмездна.

Най-честата причина за отвращение не е построеното „ антиваксърско “ разбиране, а чисто практична нерешителност. 32% показват, че изчакват, с цел да видят страничните резултати от приложението на имунизациите върху други хора. Взаимното подражателство в недоверието може да премине във верижна реакция измежду маса от 2.2 милиона души, която ще сложи на тестване пунктовете за имунизация и постъпленията на бройки дози от чужбина.

Пример за комплицирана мотивация са и 8-те %, които не желаят да се предпазят, тъй като считат, че към този момент са преболедували Ковид-19. Въпросът е – от кое място знаят това? Пита се, тъй като 8% от пълнолетните се равнява на 442 хиляди души, а публично записаните със болест за целия интервал от началото на изключителното състояние са близо на половина по-малко – 230 хиляди. Здравият разсъдък подсказва, че мнозина са боледували със сходни признаци, само че без да се ревизират особено за Ковид-19.

Причините в множеството случаи би трябвало да са в цените на тестванията и финансовата неспособност на индивида да престане да върви на работа. Тъкмо тези претекстове целеше да в профил страната с стратегиите за компенсиране на бизнеса, помощи за безработни, проби по Здравна каса, само че неуместната финансова суровост подвигна „ талази “ и “бумове “ на заболеваемост, които излязоха надалеч по-скъпи от спестеното.

До загуба на самообладание може да докара „ трайността на краткотрайното състояние “. Ако при започване на изключителния интервал близо две трети от хората чакаха той да продължи единствено до няколко месеца, година по-късно този небосвод е преместен надалеч напред. На привършване на рецесията до няколко месеца към този момент се надяват едвам 22%. Почти половината хора чакат животът в страната да се върне към естественото чак някъде през идната 2022 година.

По-конкретен фактор са провалите върху портфейла на семействата, които са безспорни. В отговор на въпроса „ Вие или различен член на Вашето домакинство изпитвате ли някои от изброените последствия на пандемията? “

22% оповестяват, че са претърпели загуба на работа; 61% от безработните са изгубили работа точно по време на пандемията; 24% – че са изпитали закъснение на изплащането на заплати; на 24% им е кратко работното време.

37% показват най-малко една от тези последствия. На 12% от семействата им се струпват по едно и също време и трите типа последствия, а на 11% – два типа.

Понесените материални компликации са сравними по мащаб с разгара на икономическата меланхолия през 2010 година, съдейки по аналогични данни. Тогава, средногодишно, 25% бяха изпитали загуба на работа, 9% – редуциране на работно време и 19% – закъснение на заплати.

Както е следено и при предходни рецесии, компликациите се стоварват най-тежко върху така и така най-уязвимите. При хората с приход на член от семейството до 200 лева, трите посочените нагоре типа неблагополучия са се случили в 46% от случаите. Това прави над три пъти по-често от междинното за популацията (12%). Особено мощно са наранени ромските семейства – 64% изпитват загуба на работа, 50% закъснение на заплатите. По вид трудова активност, случаите на този самобитен „ троен шлем “ се подреждат по този начин: при безработни (35%); при служащи и аграрни стопани (14%); при чиновници в частни компании (10%); при чиновници в публичния бранш (7%); при пенсионери (3%).

Откакто стана ясно, че епидемията и ограниченията за ограничението й ще продължи много оттатък първичните упования, държавното управление неведнъж редуваше интервали на облекчение и утежняване на ограниченията за ограничение на физическите контакти.

Това поражда у една трета от хората усещането, че ръководещите са се борили със здравната рецесия, само че пред очите им са били наближаващите парламентарни избори (34%). Друг непосредствен дял жители – 29% „ прочитат “ в решенията на властта подражаване или безусловно следване на образеца на Западна Европа. А всеки четвърти (24%) акцентира, че в дейностите на властта са били застъпени ползите на бизнеса.

Едва 34% от отговорите сочат директно грижата за здравето на цялото население, която беше същина на мандата за изключителните компетенции. Сравнително по-рядко участва и мнението, че властта е била движена от изявления за събитията в България в задграничните медии (9%) или че е обявявала това, което хората желаят да чуят (12%).

При настоящето ниво на публичния спор у нас ръководещите може да избегнат електорална присъда за несправяне със здравната рецесия, каквато получи, да речем, Доналд Тръмп в Съединени американски щати. Но измежду остро недоволните, които към този момент се групират към „ ИТН “, „ Изправи се! Мутри вън! “ и „ Демократична България “, е повишен делът на тези, които привиждат в стила на ръководство на рецесията егоистични сметки и преследване на авторитет.