Това заяви пред ФрогНюз Методи Андреев. 

Ето и цялото интервю: 

Господин Андреев, днес Бойко Борисов заяви, че ДПС на практика участват в управлението. Какво означава това? Защо сега? Възможно ли е да го прави нарочно, за да се отрази на местните избори? Допускате ли, че нещо такова изобщо може да се случи? 

Не виждам нещо учудващо. Нали тази “сглобка” фактически беше направена между ГЕРБ и ПП-ДБ и ДПС участва и подкрепя мнозинството. Дали участва в правителството - Борисов да поясни. Кой министър е представител на ДПС? Така, както той го е казал, излиза, че в самото правителство има министър, посочен от Движението. А че ДПС подкрепя правителството е ясно.

Кой би могъл да е този министър? 

Три са традиционно интересните за ДПС министерства - енергетика, МОСВ и Министерство на земеделието. Нямам данни и не мога да твърдя, че министрите там са посочени от ДПС. Традиционно обаче интересите им са там. 

В момента виждаме протест на така наречените “зърнари”, които се пишат за земеделци, но са латифундисти. Те са хората, които консумираха баницата, дадена им от управлението на Борисов и ГЕРБ с тайната и явната подкрепа на ДПС. Не бива да забравяме, че най-големите зърнари се намират в райони, където ДПС е традиционно силно. Изявлението на Делян Пеевски днес, че протестите спират, го вярвам. Това означава, че зърнарите, които са в основата на протеста, са зависими от ДПС. 

Това означава ли, че протестите са организирани под давлението на ДПС? 

При всички случаи означава, че протестите могат да бъдат спрени от фигури като Делян Пеевски и ДПС. 

Това обаче означава също така, че тези протести могат и да започнат под давлението на ДПС, което означава шантаж. 

Точно така. Това означава: Господа, ние може да сме само трета политическа сила, но практически сме тези, които могат да ви свалят по всяко време. Това е сигналът, който изпращат към обществото и политиците. Няма как политическа партия да повлияе на едни хора, ако те защитават чисто икономически интереси. Както обаче виждате има ефект, което означава, че тези протести първо са били политически, а после - с икономическа насоченост.

Какъв е полезният ход в такава ситуация тогава? 

Като много български граждани и аз съм много объркан. Загубих опорната точка, която ми даваше възможност да имам визия, която да подкрепям. Нямам такава. 

Подкрепям премиерът Николай Денков, но не подкрепям мнозинството зад него. Това мнозинство е дълбоко неморално като генезис. Да се бориш за справедливост в политиката изисква да имаш и моралната база за това. 

Разочарован съм от хора, които безкрайно много подкрепях. ПП няма да ги нападам, защото за мен те са някакви явно либерални идеалисти, които не знаеха в какъв баркоч и гнусна помийна яма влизат. Разочарован съм от ДБ. Лидерският кът на ДБ, окупирал вота на традиционно дясно-центристкия избирател, са политически измамници. Другите две части от сглобката са откровени бандити и са корумпирани. 

Не казвам, че протестите не трябва да се случват. Зърнарите нямат право да протестират. Те са свръхбогати латифундисти, на които по незнаен начин държавата позволи да имат стотици хиляди декари обработваеми площи. Това е създаване на тежка монополизация в сектора. Ако това правителство иска да направи решителна стъпка за промяна на ситуацията в българското земеделие, трябва да постави на друга основа принципите за разпределяне на парите от европейските помощи, които са предназначени за дребните и средните производители. 

В България под мъдрото ръководство на Бойко Борисов и неговия “експерт” в областта на земеделието Десислава Танева, която е представител на този тип едри земеделски производители, се наложи една практика, при която една част - да кажем стотина семейства - чрез своите свързани фирми вземаха над 70% от субсидиите. Оставащите 30% бяха за останалите. Затова в тежка ситуация са пчеларите и протестират справедливо. В тежко положение са лозарите, овощарите, зеленчукопроизводителите. 

Млекарите - изключително потиснат и смазан сектор. Тяхното убийство води до убийство на животновъдството. Монополът, създаден върху производството на мляко, сирена и кашкавали, е свързан с ГЕРБ. Тези хора наложиха картел в областта на млекопроизводството - потискаха фермерите, произвеждащи мляко, предпочитаха да вземат сухо мляко от Украйна, а нашето да го изкупуват на 50-60 стотинки. Ето тук трябва да се намеси държавата - да се пусне НАП, да се види при какви условия се прави износ на жито - точене на ДДС и прочее. Такъв картел искат да наложат едрите зърнопроизводители, които въпреки забраната за внос на украинско зърно, не са продали продукцията си, защото искат картелни печалби и чакат да се вдигне цената. 

Няма как тези зърнари да не са под крилото на ДПС. Борисов определено ги толерираше. Факт е, че не подписа решението за внос на украинско зърно. Практически се солидализира с техните искания. 

Споменахте “Демократична България”. Защо ги наричате “политически измамници” и защо според вас в момента Христо Иванов е по-скоро на заден план? 

Той е главният измамник, тъй като се води като неформален лидер на ДБ. Възпали ме историята с промените в Конституцията. Разбра се, че тези момчета от лидерския кръг на ДБ отиват неподготвени на срещата с ДПС, без да имат представа каква Конституция предлагат в това НС.

Покрай тази история стана ясно следното - в 45-тото НС ДБ внася свой проект за промяна в Конституцията. Той е бил достъпен на сайта на парламента. В него е имало хубави текстове, които регламентират лустрацията. Това са стари болки дясно-центристката демократична общност. Оказва се, че когато е налице мнозинство в НС, което може да направи такава промяна, предложените от ДБ промени не съдържат текстовете за лустрацията. Питам защо - не било политически целесъобразно и може да не се реализира идеята за промяна в Конституцията. Защо не беше вкарано от ДБ това изискване, за да се види кой ще е против - ПП, ГЕРБ, или ДПС. 

Измамиха своите избиратели, в това число и мен, с ангажимента си, че ще премахнат и така наречения “инженеринг” като основна форма за строителство на големите инфраструктурни проекти. Това е корупционната форма, чрез която се източваха най-големите средства. 

Джесика Вълчева

Това заяви пред ФрогНюз Методи Андреев. 

Ето и цялото интервю: 

Господин Андреев, днес Бойко Борисов заяви, че ДПС на практика участват в управлението. Какво означава това? Защо сега? Възможно ли е да го прави нарочно, за да се отрази на местните избори? Допускате ли, че нещо такова изобщо може да се случи? 

Не виждам нещо учудващо. Нали тази “сглобка” фактически беше направена между ГЕРБ и ПП-ДБ и ДПС участва и подкрепя мнозинството. Дали участва в правителството - Борисов да поясни. Кой министър е представител на ДПС? Така, както той го е казал, излиза, че в самото правителство има министър, посочен от Движението. А че ДПС подкрепя правителството е ясно.

Кой би могъл да е този министър? 

Три са традиционно интересните за ДПС министерства - енергетика, МОСВ и Министерство на земеделието. Нямам данни и не мога да твърдя, че министрите там са посочени от ДПС. Традиционно обаче интересите им са там. 

В момента виждаме протест на така наречените “зърнари”, които се пишат за земеделци, но са латифундисти. Те са хората, които консумираха баницата, дадена им от управлението на Борисов и ГЕРБ с тайната и явната подкрепа на ДПС. Не бива да забравяме, че най-големите зърнари се намират в райони, където ДПС е традиционно силно. Изявлението на Делян Пеевски днес, че протестите спират, го вярвам. Това означава, че зърнарите, които са в основата на протеста, са зависими от ДПС и то точно от хора като него. 

Това означава ли, че протестите са организирани под давлението на ДПС? 

При всички случаи означава, че протестите могат да бъдат спрени от фигури като Делян Пеевски и ДПС. 

Това обаче означава също така, че тези протести могат и да започнат под давлението на ДПС, което означава шантаж. 

Точно така. Това означава: Господа, ние може да сме само трета политическа сила, но практически сме тези, които могат да ви свалят по всяко време. Това е сигналът, който изпращат към обществото и политиците. Няма как политическа партия да повлияе на едни хора, ако те защитават чисто икономически интереси. Както обаче виждате има ефект, което означава, че тези протести първо са били политически, а после - с икономическа насоченост.

Какъв е полезният ход в такава ситуация тогава? 

Като много български граждани и аз съм много объркан. Загубих опорната точка, която ми даваше възможност да имам визия, която да подкрепям. Нямам такава. 

Подкрепям премиерът Николай Денков, но не подкрепям мнозинството зад него. Това мнозинство е дълбоко неморално като генезис. Да се бориш за справедливост в политиката изисква да имаш и моралната база за това. 

Разочарован съм от хора, които безкрайно много подкрепях. ПП няма да ги нападам, защото за мен те са някакви явно либерални идеалисти, които не знаеха в какъв баркоч и гнусна помийна яма влизат. Разочарован съм от ДБ. Лидерският кът на ДБ, окупирал вота на традиционно дясно-центристкия избирател, са политически измамници. Другите две части от сглобката са откровени бандити и са корумпирани. 

Не казвам, че протестите не трябва да се случват. Зърнарите нямат право да протестират. Те са свръхбогати латифундисти, на които по незнаен начин държавата позволи да имат стотици хиляди декари обработваеми площи. Това е създаване на тежка монополизация в сектора. Ако това правителство иска да направи решителна стъпка за промяна на ситуацията в българското земеделие, трябва да постави на друга основа принципите за разпределяне на парите от европейските помощи, които са предназначени за дребните и средните производители. 

В България под мъдрото ръководство на Бойко Борисов и неговия “експерт” в областта на земеделието Десислава Танева, която е представител на този тип едри земеделски производители, се наложи една практика, при която една част - да кажем стотина семейства - чрез своите свързани фирми вземаха над 70% от субсидиите. Оставащите 30% бяха за останалите. Затова в тежка ситуация са пчеларите и протестират справедливо. В тежко положение са лозарите, овощарите, зеленчукопроизводителите. 

Млекарите - изключително потиснат и смазан сектор. Тяхното убийство води до убийство на животновъдството. Монополът, създаден върху производството на мляко, сирена и кашкавали, е свързан с ГЕРБ. Тези хора наложиха картел в областта на млекопроизводството - потискаха фермерите, произвеждащи мляко, предпочитаха да вземат сухо мляко от Украйна, а нашето да го изкупуват на 50-60 стотинки. Ето тук трябва да се намеси държавата - да се пусне НАП, да се види при какви условия се прави износ на жито - точене на ДДС и прочее. Такъв картел искат да наложат едрите зърнопроизводители, които въпреки забраната за внос на украинско зърно, не са продали продукцията си, защото искат картелни печалби и чакат да се вдигне цената. 

Няма как тези зърнари да не са под крилото на ДПС. Борисов определено ги толерираше. Факт е, че не подписа решението за внос на украинско зърно. Практически се солидализира с техните искания. 

Споменахте “Демократична България”. Защо ги наричате “политически измамници” и защо според вас в момента Христо Иванов е по-скоро на заден план? 

Той е главният измамник, тъй като се води като неформален лидер на ДБ. Възпали ме историята с промените в Конституцията. Разбра се, че тези момчета от лидерския кръг на ДБ отиват неподготвени на срещата с ДПС, без да имат представа каква Конституция предлагат в това НС. От цялата тази драма стана ясно, че Делян Пеевски е баща на нацията, единствен е написал една цялостна промяна в Конституцията. 

Покрай тази история стана ясно следното - в 45-тото НС ДБ внася свой проект за промяна в Конституцията. Той е бил достъпен на сайта на парламента. В него е имало хубави текстове, които регламентират лустрацията. Това са стари болки дясно-центристката демократична общност. Оказва се, че когато е налице мнозинство в НС, което може да направи такава промяна, предложените от ДБ промени не съдържат текстовете за лустрацията. Питам защо - не било политически целесъобразно и може да не се реализира идеята за промяна в Конституцията. Защо не беше вкарано от ДБ това изискване, за да се види кой ще е против - ПП, ГЕРБ, или ДПС. 

Измамиха своите избиратели, в това число и мен, с ангажимента си, че ще премахнат и така наречения “инженеринг” като основна форма за строителство на големите инфраструктурни проекти. Това е корупционната форма, чрез която се източваха най-големите средства. 

Джесика Вълчева

Очаква се лидерите на четири от петте държави, които имат постоянни места в Съвета за сигурност на ООН, да пропуснат годишното събитие, на което се събират държавни и правителствени ръководители от цял свят.
Тяхното отсъствие може да има желана съпътстваща последица за Байдън: то може да даде тласък на усилията на администрацията му да подобри имиджа на Америка сред по-малко влиятелните страни в Африка, Латинска Америка и Азия, които разглеждат ООН като важен форум. То също така би могло да помогне за отдръпването на тези страни от Китай и Русия.
Не се очаква ръководителите на двата най-големи американски съперника - Китай и Русия - да присъстват. Ръководителите на двама основни американски съюзници - Обединеното кралство и Франция - също няма да се явят. Всички те имат различни или неизвестни причини да не пътуват до Ню Йорк.
За много по-бедни държави форумът на ООН е рядка възможност да се защитят пред големите световни сили. Много от тези страни не са канени на срещи като Г-20 или Г-7.
Подобно на Г-20, отсъствието на Китай дава възможност на Съединените щати да кажат: "Ей, всъщност ние сме тук и ни е грижа за развиващите се страни", казва Стюарт Патрик, анализатор от Фондацията за международен мир "Карнеги".
Последната среща на Г-20 се проведе през изминалия уикенд и Байдън изглежда се възползва от отсъствието на китайските и руските лидери, за да се ангажира със страни като Бразилия, Южна Африка и Индия, напомняйки им за интереса, ресурсите и силата на Америка.
Говорителката на Съвета за национална сигурност към Белия дом Адриана Уотсън заяви, че САЩ смятат, че годишната среща на ООН остава "изключително актуална".
"Президентът разбира значението на това да се появи, за да разговаря с колегите си по критични въпроси", каза Уотсън.
Китайският върховен лидер Си Дзинпин често пропуска срещата в Ню Йорк и не се очаква да присъства тази година. Но също така бяха създадени известни интриги във връзка с решението му да не изпрати външния си министър Ван И на събитието. Китайското външно министерство потвърди в петък, че вместо него Си изпраща вицепрезидента Хан Джън.
Ван е ветеран в контактите на високо равнище с американски служители. Държавният секретар Антъни Блинкен покани Ван да посети САЩ и имаше очаквания, че той ще се види с Блинкен в кулоарите на Общото събрание на ООН. Това можеше да бъде ключова стъпка в продължаващите усилия на САЩ да организират среща между Байдън и Си по-късно тази година. Ролята на китайския вицепрезидент е предимно церемониална.Това означава, че Хан ще играе по-скоро роля на заместник-председател на срещата на ООН, отколкото да се стреми към активна дипломатическа дейност.
Руският автократ Владимир Путин също често пропуска годишната среща на Общото събрание на ООН. Тъй като Международният наказателен съд е издал заповед за ареста му във връзка с войната в Украйна, пътуването е по-трудно от обикновено. (Въпреки това, поради сложни юридически причини, включително дипломатически привилегии, е малко вероятно Путин да бъде арестуван в Ню Йорк - ако САЩ изобщо му издадат виза).
Еманюел Макрон ще бъде домакин на британския крал Чарлз III за пътуване, което вече веднъж беше пренасрочено, след което ще последва посещение на папа Франциск.
"Макрон току-що беше на срещата на върха на Г-20. Той ще се занимава много с външна политика, така че има въпрос на баланс и време", каза френски министър, който, както и други споменати в тази история, получи анонимност, за да обсъди откровено чувствителната тема.
Отсъствието на британския министър-председател Риши Сунак е по-изненадващо, като се има предвид, че това ще бъде първата му Генерална асамблея, откакто зае поста си през октомври миналата година. Въпреки това, Сунак и неговата Консервативна партия напоследък се провалят в социологическите проучвания, което подсказва, че предстоят проблеми на изборите.
Служител на британското посолство, запознат с въпроса, заяви, че Сунак се грижи много за международната дипломация, но че при разглеждането на препълнения календар е било решено, че вътрешните приоритети трябва да вземат превес. Офисът на Сунак отбеляза, че той присъства на множество други срещи на световни лидери само в рамките на няколко месеца.
"Тази есен графикът на срещите на върха е особено интензивен, на фона на натоварените вътрешни програми", заяви служителят, като подчерта, че в Ню Йорк ще бъдат и други висши британски служители: "Нашият заместник министър-председател и министърът на външните работи ще бъдат ангажирани през цялата седмица."
Пътуването на срещи на върха може да бъде уморително, както и логистично предизвикателство за всеки световен лидер, особено когато срещите са подредени близо една до друга. Байдън пропусна двойка срещи на върха в Азия по-рано този месец, като вместо това изпрати вицепрезидента Камала Харис. Той има и едно предимство, когато става въпрос за ООН: намира се в неговата обичайна часова зона.
Все пак отсъствието на четирима лидери от т.нар. постоянна петорка, или П5, може да подхрани усещането сред много дипломати, че ООН е по-малко ориентирано към действия - и следователно по-малко значимо - многостранно място, отколкото, да речем, неотдавнашната среща на Г-20, където бяха обявени сделки на високо равнище.
Ситуацията показва, че "ООН не само не е единствен играч в града, но може би дори не е предпочитан играч", каза Патрик.
Фактът, че световните сили разполагат с право на вето в Съвета за сигурност на ООН, често означава, че органът е парализиран по големи въпроси, като войната в Украйна, които поставят тези държави в противоречие.
Годишното събрание на Общото събрание често е в най-добрия случай перформативно. Основната тема са речите на световните лидери. Министрите на външните работи и други официални лица, които заместват отсъстващите лидери, обикновено са прехвърлени да говорят в края на едноседмичната програма.
Но тези страни все още ценят ООН като основна световна платформа.
"Неучастието в Общото събрание на ООН често се възприема от много държави като липса на ангажимент към ООН, а това не е добре", казва Питър Йео, старши служител във Фондацията на ООН.