Животът ми е бил най-лек тогава, когато е изисквал от мен най-трудни неща! ♥ Фридрих НИЦШЕ
♥ Защо съм толкоз интелигентен (фрагменти)
Отсъствието на всякаква автономия, на инстинктивна самоотбрана, това „ присядване до всекиго “, неналичието на отдалеченост – това са неща, които в никакъв случай няма да си простя. Когато към този момент бях съвсем „ на края “, от това, че бях съвсем на края, се замислих надълбоко за тази съществена неразумност в живота ми – „ идеализма “. Едва болестта ми върна разсъдъка.
… Тези дреболии – изхранване, местопребиваване, отмора, цялата каузистика на егоизма – са по-важни от всички други понятия, които приемахме за значими до момента. Оттук нататък би трябвало да започнем да се учим още веднъж. Онова, което до през днешния ден е обсебвало мозъка на човечеството, не са някакви действителности, а единствено показа или направо лъжи – лъжи, подбудени от злия инстинкт на болните, в най-дълбокия смисъл вредни натури – измислили понятията „ господ “, „ душа “, „ добродетел “, „ грях “, „ отвъдно “, „ истина “, „ безконечен живот “… Но в тия неистини е търсена същината, величието на човешката природа, нейната „ божественост “…
Всички въпроси, свързани с политиката, с публичния живот и строй, с възпитанието, са в основата си фалшифицирани посредством гореизброените понятия, тъй че най-вредните персони са считани за велики, а „ дребните “ неща, желая да кажа „ основата “ на живота, са били презирани… Ако се сравня с хората, които до момента са били считани за първи, разликата ще бъде повече от явна. Аз въобще не присъединявам тези „ първенци “ към човечеството – за мен те са негова диаметралност, заболели изроди, обладаващи отмъстителни инстинкти – те са просто неизличими антихора, които си отмъщават на живота… Аз бих желал да бъда тяхна антитеза – моята привилегия е, че владея всички признаци на здравия инстинкт. При мен не съществува никаква болнавост – не съм бил болен даже и в интервала на най-тежка болест, на вятъра ще търсите у мен чертите на фанатизма. В нито един момент от живота ми няма да срещнете неумерено или патетично държане. Патосът на етюда не принадлежи на великото, оня, който се нуждае от етюди, е фалшив…
Бъдете внимателни с всички живописни хора! Животът ми е бил най-лек тогава, когато е претендирал от мен най-трудни неща! Който ме е виждал през онази есен, когато вършех без отмора най-първостепенни неща, неотдаващи се другиму – той не би забелязал у мен напрежение, а по-скоро прохлада, веселба. Никога храната не ми е била така вкусна и сънят – толкова здрав. Не познавам по-висше средство за разрешаване на значими задания от играта – тя, като симптом на великолепие, е изключително значима причина. Дори минималният напън, принудата и неприятното въодушевление не са присъщи на индивида, те вредят на неговия труд, на творбите му!…
Човек не би трябвало да има нерви… Да страдаш от самотност не е натурален митинг – лично аз доста по-често съм бил сполетяван от „ множеството “, от неналичието на самота… Още в неуместно ранна възраст, едвам седемгодишен, към този момент знаех, че човешките слова не се отнасят за мен — само че някой да ме е виждал посърнал по тая причина? И през днешния ден владея схващане и самообладание към всекиго, просто давам награда невежите, към никого не изпитвам надменност или скрито пренебрежение. Онзи, който ненавиждам, отгатва моето отношение – просто самото ми наличие хвърля в гняв всичко, в чийто жили тече отровна кръв, самото ми битие го вбесява. Формулата ми за човешкото великолепие е amor fati (обичай съдбата), не можеш да искаш да бъдеш различен, нито преди, нито след, нито във вечността. Не единствено би трябвало да се съгласиш, освен да изтърпиш нужното – целият идеализъм е илюзия пред нуждата – просто би трябвало да го обичаш…
От: „ Ecce Homo. Как се става подобен, какъвто си “, Фридрих Ницше, ИК „ Критика и Хуманизъм “
Снимка: Friedrich Nietzsche, circa 1875, bg.wikipedia.org
