В Северните Родопи цъфти цветето на императорите, което носи името на прочутия лечител Пеон и е лековито
Цветето на императорите. Открили са опияняващата му алена хубост преди хилядолетия в античен Китай. Оттогава божурът е питомен в императорските градини и се трансформира в знак на благосъстояние и дългоденствие, прочут надлъж и нашир с лечебните си качества.
Из дворовете у нас можем да срещнем разнообразни сортове божур. Къде обаче пораства неговият див предходник - това именито планинско огнено цвете, омаяло античните нации?
Едно от най-обширните залежи на див божур е в планинския хълм Драгойна в Северните Родопи. Масивът е антично светилище и се вижда отдалече. Пътеки нагоре има от селата Драгойново и Буково, само че буковският маршрут е по-кратък, съобщи NOVA.
Покрай стадиона на селото хващаме коларски път през тучната морава в подножието на планината. В разгара на най-свежия сезон яркозеленият пейзаж е същинска приятност за очите.
През пролетта божурите са една доста дребна част от цветната мозайка в тази част на Родопите. Погледнете по земята - цветният килим е необикновен.
В селото описват за приказна поляна в подножието на връх Малка Драгойна, където божурите са намерили подобаваща среда да развият обширна колония.
Склоновете под вулканичното било са покрити от широколистна гора. И макар че тази част на пътя е стръмна, разходката е под прохладна сянка.
Божур поляна. Прелестно място с панорама към селото, цялата окъпана в алените цветове на божурите.
Някои от тях страхливо надничат сред дърветата в гората, други са избуяли на туфи измежду камъните. Това са стотици, хиляди алени пламъчета, които всяка година стартират да горят към Цветница и Великден.
Първенецът в този планински масив се назовава Голяма Драгойна. Върхът е висок 813 метра. От Божур поляна продължаваме към неговия по-малък събрат. Скалисто вулканично било, изпъстрено с цветя и с божествена панорама към сърцето на Родопите, към плодородните полета на Тракия и към Величествения Балкан.
Оттук на север погледът ни обгръща всички обитаеми места сред Пловдив и Стара Загора. При ясно време личат и зъберите на Стара планина.
Видимостта напред е над 50 километра. Стратегическа позиция, видяна от дълбока античност. Целият регион е археологическо богатство от праисторията, което учените подреждат по значение до антични комплекси като Небет тепе и Перперикон.
От незапомнени времена историческата околност се охранява от огнените факли на дивия божур. Цветето, което носи името на фамозния врач Пеон. Според преданията, точно той съумял да излекува бога на гибелта Плутон. Завидял на уменията му, неговият ментор Асклепий решил да го токсини. Пеон обаче се трансформирал в цвете. Лековито растение, което оказва помощ на простосмъртните до през днешния ден.
Из дворовете у нас можем да срещнем разнообразни сортове божур. Къде обаче пораства неговият див предходник - това именито планинско огнено цвете, омаяло античните нации?
Едно от най-обширните залежи на див божур е в планинския хълм Драгойна в Северните Родопи. Масивът е антично светилище и се вижда отдалече. Пътеки нагоре има от селата Драгойново и Буково, само че буковският маршрут е по-кратък, съобщи NOVA.
Покрай стадиона на селото хващаме коларски път през тучната морава в подножието на планината. В разгара на най-свежия сезон яркозеленият пейзаж е същинска приятност за очите.
През пролетта божурите са една доста дребна част от цветната мозайка в тази част на Родопите. Погледнете по земята - цветният килим е необикновен.
В селото описват за приказна поляна в подножието на връх Малка Драгойна, където божурите са намерили подобаваща среда да развият обширна колония.
Склоновете под вулканичното било са покрити от широколистна гора. И макар че тази част на пътя е стръмна, разходката е под прохладна сянка.
Божур поляна. Прелестно място с панорама към селото, цялата окъпана в алените цветове на божурите.
Някои от тях страхливо надничат сред дърветата в гората, други са избуяли на туфи измежду камъните. Това са стотици, хиляди алени пламъчета, които всяка година стартират да горят към Цветница и Великден.
Първенецът в този планински масив се назовава Голяма Драгойна. Върхът е висок 813 метра. От Божур поляна продължаваме към неговия по-малък събрат. Скалисто вулканично било, изпъстрено с цветя и с божествена панорама към сърцето на Родопите, към плодородните полета на Тракия и към Величествения Балкан.
Оттук на север погледът ни обгръща всички обитаеми места сред Пловдив и Стара Загора. При ясно време личат и зъберите на Стара планина.
Видимостта напред е над 50 километра. Стратегическа позиция, видяна от дълбока античност. Целият регион е археологическо богатство от праисторията, което учените подреждат по значение до антични комплекси като Небет тепе и Перперикон.
От незапомнени времена историческата околност се охранява от огнените факли на дивия божур. Цветето, което носи името на фамозния врач Пеон. Според преданията, точно той съумял да излекува бога на гибелта Плутон. Завидял на уменията му, неговият ментор Асклепий решил да го токсини. Пеон обаче се трансформирал в цвете. Лековито растение, което оказва помощ на простосмъртните до през днешния ден.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ