♥ Размишления за синдрома на безволието“ Вече като психиатър аз

♥ Размишления за „ синдрома на безволието “

Вече като психиатър аз към момента върша тази неточност: устно и документално увещавам и уверявам, съдя и недоволствам, безмилостно разтягам по този начин наречените безволеви хора. Защото това не е хубаво, некрасиво е, непродуктивно и безперспективно. Те нямат право да бъдат безволеви и толкоз. Но какво е това в действителност? Това е някакъв недобър инстикт за тласкане на индивида. Никога, в никакъв случай той не носи мечтаните резултати.

Когато се натрупват голям брой „ би трябвало “, които са нежелани, товарът им като тежко задължение ляга освен на съзнанието, само че и на подсъзнанието; когато нищо не става със самоутвърждаване, когато е мъчно да се избере, а към определеното е ужасно да се приближиш, и някой нашепва (или ти сам): „ Виж, ето той може, той е левент, той прави, той се занимава, той реализира, той това, той това, а ти... “ - такива положения са рискови с това, че катурват самооцепката. Чувството за лична некадърност и ненужност, възприятието за виновност, все новите разочарования от себе си, разочарованията и недоумението на близките, които са чакали нещо от теб, а най-много лъжливото въобразяване на такива разочарования -- всичко това наподобява на последователно затягаща се примка.

Има избрани видове характери, склонни към подобен „ синдром “. Много постоянно се оказва, че това са рядко приятни, благи и симпатични хора, дружелюбни, открити, надарени с жива емоционалност и въображение.

Възрастта е, като се стартира от горната ученическа и се свърши почти към тридесет и пет-четиридесетте години. Личността още не е изцяло самоутвърдена, мощно потискат условията и упованията на близките (давай, учи се, пробивай, напредвай), условия, които скоро стават лични, тъй че самодейката мощно зависи от чувството за своето сходство с тия изисквания; само че още няма открити стандарти в работата и метода на живот и към този момент няма психическите отбрани на детството - фантазията и безгрижността. Човек попада в прекомерно противен капан, у него поражда сковаване на волята, в действителност един от разновидностите на парадоксалното положение.

В „ синдрома “ от време на време се развиват затруднения. Едно от тях е пиянството - когато пият, с цел да удавят най-малко за малко хроничното възприятие за своя фалит. Това е симптом, че работата е отишла надалеч, че личността се готви да скочи надолу, в деградацията. Но и тук още може да се реализира поврат и да се избави.

♥ Няколко метода да превърнем „ би трябвало “ в „ желае ми се “

1. Отстранете принудата

Помнете това, настойчиви майки, бащи, другарки и шефове! Понякога единствено един отвод от задължителност незабавно прави работата мечтана и лека. При мен това се показва да вземем за пример в това, че контрактуваните книги вървят със заплашителен труд, а извънплановите се пишат от единствено себе си.

2. Противоположен способ: поставете себе си в безизходно състояние

Нека някой или нещо да изиска от вас да извършите работа незабавно, на място, без отсрочване. Това подхожда в случаите, когато „ би трябвало “ е прекомерно едва, с цел да проникне надълбоко във вътрешността. Безотложността тонизира. Сгъстяването на задължителността може да стане система. Но цялостен живот не можеш с това да се поддържаш. Най-добре е съчетаването: премахване на принудата - на всички места, където може, безотложиост - където е належащо.

3. Погрижете се за своето въодушевление

Всичко, което усъвършенства настроението без ущърб на здравето, покачва и общия, и волевия тонус. Впрочем някои най-добре навлизат в работата, като авансово се ядосат. Забележете сами в какво въодушевление вашата воля ви е по-послушна и използвайте самовнушението.

4. Прикрепвайте неинтересното към забавното, неприятното към приятното.

Ако би трябвало да изучавате противодействие на материалите, а ви се желае да четете престъпен разказ, пробвайте такова занятие: изложете съпротивлението на материалите в детективски жанр. Задачата е увлекателна: всичко е обвързвано с всичко, всичко може да бъде изразено чрез всичко.

5. Подновявайте напъните

Проникнете се от концепцията за непринуденост на съмненията на волевия тонус. Нека всеки цикъл подем-спадане бъде следващо самоизследване. Важно е общата крива, чертана от вашия график, да върви нагоре, спаданията да не убиват вярата ви в себе си. Прекрасно е даже това, че непрекъснато подновявате напъните, въпреки да ви се коства, че тъпчете на едно място или дори се движите обратно. Нали за известно време, даже минимално, вие се държите за откритото, волята ви се упражнява. Не се уморявайте да стартирате още веднъж. Не си казвайте: това е за финален път. По-добре: ще се опитам още един път и още един път, до момента в който не стане,  ще се държа с всички сили и в случай че не съумея, ще се опитам още веднъж и още веднъж. „ Всичко е допустимо за оня, който в никакъв случай не се отчайва. “

От: „ Изкуството да владееш себе си “, Владимир Леви, изд. „ Здраве и благополучие “, 2002 година
Илюстрация: energeticsinstitute.com.au