♥ Характери или нравите на сегашния век За творенията на

♥ Характери или нравите на настоящия век

За творенията на човешкия ум 

Всичко е казано към този момент, ние сме пристигнали прекомерно късно – седем хиляди години, откогато свят светува и умува. Що се отнася до нравите, най-красивото, най-хубавото в тях е отминало; можем единствено да събираме остатъците от античните и от по-надарените съвременници.

Нека единствено да мислим и приказваме правилно, без да се стремим да постановяваме на другите своя усет и своите възгледи; това би било непостижимо начинание.

Да напишеш книга или да изработиш стенен часовник, е въпрос на умеене: нужно е освен това от просветеност, с цел да бъдеш същински публицист. Качествата на един магистрат щяха да му донесат най-високо признание; в своите каузи той бе умел и способен човек: само че разгласява рядко криво-ляво съчинение върху нравите.

По-трудно е да си създадеш име с едно напълно произведение, в сравнение с да прокараш някаква бездарна творба с помощта на построения към този момент авторитет.

Едно сатирично или изпълнено с обстоятелства произведение може да е посредствено; разпространяваш ли го скрито или на части, то ще мине за нещо прекрасно; публикуването му ще бъде пагубно за него.

Ако на множеството от съчиненията върху морала премахнем обръщението към читателя, посвещението, предговора, наличието, утвърждението на цензорите, надали ще останат задоволително страници, с цел да можем да ги назовем книга.

Има неща, които не търпят незначителност: поезията, музиката, живописта, красноречието. Какво наказване е да слушаш надутото произнасяне на изсъхнало слово или тържественото рецитиране на слаби стихове, изпълнявани с бездарна възвишеност!

Някои трагични създатели имат уязвимост към дълги нанизи от помпозни стихове, които наподобяват мощни, възвишени и изпълнени с велики усеща. Хората слушат жадно, с отворени очи и уста, мислят, че им харесва, и колкото по-малко схващат, толкоз повече се възхищават: мирис не могат да си поемат, единствено току се провикват и приветстват. На млади години смятах, че тези словоизлияния са ясни и разбираеми само за актьорите, за феновете от партера и балкона и за самите автори; пък аз, макар че напрягах цялото си внимание, не схващах нищо: само че съм се лъгал.

Досега не сме видели няколко създатели да основат дружно шедьовър: Омир е написал самичък Илиада, Вергилий  – Енеида, Тит Ливий  – Декади, а римският оратор – своите Речи.

Изкуството съдържа миг на съвършенство, по този начин както в природата срещаме и положителни, и зрели неща. Онзи, който го усеща и цени, има съвършен вкус; мерилото на човек, комуто това убягва и който обича нещо друго, е несъвършено. Следователно има добър и неприятен усет и да се приказва за това е изцяло основателно.

Сред хората се среща повече ентусиазъм, в сравнение с вкус; или, по-точно казано, малко са тези, чийто разум върви в едно със сигурен усет и правилно възприятие за сдържаност.

Животът на героите е обогатил историята, тя пък е разкрасила техните действия: и не знам в последна сметка кой на кого е задължен – историците на тези, които са им дали подобен плодороден материал, или великите люде на своите историци.

Много епитети – неприятно хвалене: същинската прослава е във обстоятелствата и в метода на тяхното показване.

Талантът на писателя се състои в умеенето да назове тъкмо и да онагледи блестящо. Мойсей, Омир, Платон, Вергилий, Хораций стоят над останалите поради своята експресивност и изразност: да пишеш естествено, мощно и надълбоко, значи да казваш истината.

По отношение на стила би трябвало да се направи това, което бе сторено в архитектурата. Готическият стил, въведен от варварите за изграждане на дворци и храмове, бе изоставен; върнахме се още веднъж към дорийския, йонийския и коринтския жанр. Това, което преди можеше да се види единствено по руините на Стария Рим и Древна Гърция, в този момент е на мода, изпъква на напред във времето по нашите портики и перистили. По същия метод писателят не може да реализира съвършенство или вероятно да задмине античните, в случай че не им подражава.
Колко века са минали, преди познанието и изкуството на хората да се върнат към мярката на античните и да одобряват елементарното и естественото!

Из: „ Характери “, Жан дьо Лабрюйер , изд. Колибри 
Изображение: en.wikipedia.orgen.wikipedia.org